Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (78)

Какъв отговор ни дава нашият текст?

Хайде да си представим историята. Ето по-големият брат идва от нивата. Той няма представа какво се е случило междувременно у дома. Когато наближава къщата, чува празнична глъчка — песни и танци. Много странно! Тук цари голямо веселие! Всичко е с главата надолу! Какво ли важно събитие се е случило? Да не би баща ми да е станал кмет? Или сме получили голямо наследство? А може някой от големците на страната да е дошъл на посещение? Какво ли е станало, което да предизвиква такова вълнение в дома на родителите ми?!

Той вика един слуга и го пита какво става. И получава неочаквания отговор: „Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав“.

Значи това било, което обърнало цялата къща наопаки — изгубеният син се е завърнал.

Тази история е притча. Нека сега я разтълкуваме. Бащиният дом символизира целия небесен свят с всички ангели, власти, херувими и серафими, и преди всичко с Триединния Бог. И нека попитаме заедно с по-големия брат: Какво събитие предизвиква радостно вълнение в небесния свят? Какво се счита за важно в небесния свят? Отговор: Завръщането на едно изгубено дете у дома. Тук ни се казва същото, което Господ Иисус казва на още две други места в същата глава: „Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае“ (Лука 15:7,10).

Светът е изпълнен със страховити, съдбовни събития. Но тяхното значение е преходно. Те губят важността си с течение на времето. За вечността обаче е важно едно — дали един човек се е върнал у дома.

Обратно във любимата родина —

от празнотата — в пълнота,

от привидността — към същността,

във истината — от лъжата,

във ясна светлина — от мрака.

От смърт — в живот преливащ, вечен,

от мрачен свят — във рай небесен.

И понеже завръщането на една душа у дома има такова огромно значение в небесата, ще се спрем още малко на това и ще запитаме: