Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,9 (× 8 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

 

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

 

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни все ще се четат.

 

В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучат,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни все ще се четат.

 

Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

 

Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът —

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.

 

Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.

 

Януари 1913

Край
Читателите на „Моите песни“ са прочели и: