Докато не израсте опашка на коня

Живеел някога беден човек. Толкова беден, че нямал дори кон.

Веднъж той се помолил на богатия си съсед да му даде някой от конете си да си прекара нещо. Съседът му дал едно старо конче, а хамути за впрягане не му дал.

— Но как ще впрегна без хамути коня в каруцата? — казал беднякът на съседа си.

А той само се подсмивал:

— Щом не можеш да впрегнеш коня без хамути, заслужава цял живот да ходиш пешком.

Беднякът закарал коня у дома си и завързал опашката му за каруцата. Седнал в нея и подкарал коня.

По равно конят вървял добре, но щом започнал да се изкачва по стръмно, опашката му се обтегнала и се откъснала.

Като видял коня си без опашка, богаташът дал бедняка под съд.

Пред съда богаташът казал:

— Нека за наказание тоя човек да ми работи дотогава, докато не израсте на коня ми опашка до земята.

Като знаел, че богаташът ще му даде подкуп, съдията започнал да го защищава. Той започнал да чете присъдата:

„Докато не израсте опашка на коня…“

В това време беднякът показал на съдията изпод дрехата си пълна торба и му прошепнал нещо неразбрано.

Като помислил, че това е подарък за него, съдията се изкашлял и отново започнал да чете присъдата:

„Докато не израсте опашка на коня длъжен е да го храни тоя, който е работил с него“.

Беднякът излязъл из съда много доволен. Той яхнал безопашатия кон и като запял весела песен, понесъл се към дома си.

Но по пътя го настигнал на хубавия си бегач съдията и поискал торбата с подаръците.

Засмял се беднякът, развързал торбата и започнал да изхвърля из нея камъни.

— Камъни! — извикал учуден съдията и се нахвърлил на бедняка. — Защо ме излъга?

— Не, — отговорил беднякът — аз ти показвах торбата като ти казвах, че ако ме осъдиш да върна коня на богаташа и да му слугувам, ще те пребия с камъните, натъпкани в торбата.

Съдията обърнал коня си и се върнал страшно ядосан, но нямало какво да прави.