Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2020)
Издание:
Заглавие: Приказки и басни от цял свят
Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова
Година на превод: 2007; 2016
Език, от който е преведено: английски; руски
Издание: Второ преработено и дъпълнено
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: сборник
Редактор: Лина Бакалова
Художник на илюстрациите: Ейда Будел; Е. Бойд Смит; Е. Нарбут; Елсуърт Янг; Иван Я. Билибин; Майло Уинтър; Робърт Дж. Гордън; Томас Д. Скот; Уолтър Крейн; Фредерик Ричардсън; Х. Дж. Форд
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10808
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Език
- английски
- Форма
- Басня
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2021)
- Източник
- archive.org (Story Hour Readers. Book Three. Ida Coe, Alice J. Christie, editors. New York, Cincinnati, Chicago: American Book Co., 1914.)
История
- — Добавяне
Една сутрин лисицата казала на децата си:
— Ще потърся малко яйца за закуска.
После отишла в гората. Лисицата видяла едно орлово гнездо на най-горния клон на едно дърво.
— Как да стигна до тези яйца? — мислела си тя. — Аха! Сетих се.
Тя пъхнала няколко тревни стъбла в ушите си и заудряла по дървото с тях.
— Хвърли ми едно яйце — извикала лисицата. — Ако не ми хвърлиш едно яйце, ще поваля това голямо дърво с тези тревни стъбла.
Орлицата ужасно се изплашила и хвърлила едно яйце на лисицата.
— Хвърли ми веднага още едно яйце — заповядала лисицата, като видяла, че е уплашила орлицата.
— Едно яйце е достатъчно — казала орлицата. — Няма да ти хвърлям повече яйца.
— Хвърли ми друго яйце, иначе ще поваля дървото с тези тревни стъбла и ще взема всичките ти яйца — казала лисицата.
Орлицата още повече се изплашила и хвърлила долу друго яйце.
Тогава лисицата се изсмяла и казала:
— Как бих могла да поваля голямо дърво с тези малки тревни стъбла?
Орлицата много се ядосала. Тя се спуснала от гнездото си и сграбчила лисицата с ноктите си. После вдигнала лисицата и отлетяла с нея навътре в морето. Пуснала я на един усамотен остров.
Лисицата останала на самотния остров. Един ден тя си рекла:
— Нима ще умра на този остров?
После лисицата тихичко запяла. Тюлени, моржове, делфини и китове доплували до острова.
— Какво си пееш? — попитали морските обитатели.
Лисицата казала:
— Ето какво си пея: „Къде има повече големи животни, в морските води или на сушата?“
— Безспорно повече животни има в морето, отколкото на сушата — отвърнали морските обитатели.
— Е, докажете ми! — казала лисицата. — Излезте на повърхността на водата и направете мост, който да достига от този остров до сушата. Тогава ще мога да премина по всички вас и да ви преброя.
И тъй, големите морски обитатели — тюлени, моржове, делфини и китове — излезли на повърхността на водата. Морските обитатели образували голям мост, който започвал от острова и стигал до сушата.
Лисицата това и чакала. Тя претичала по големия мост, като се преструвала, че брои животните. Когато най-накрая достигнала сушата, тя скочила на брега и забързала към дома си.
One morning the fox said to his children, “I will find some eggs for breakfast.”
Then he went to the woods.
The fox saw an eagle’s nest in the top branch of a tree. “How can I reach those eggs?” thought he. “Ha, ha! Now I have a plan.”
He put some grass stalks into his ears and knocked on the tree with them.
“Throw an egg to me,” cried the fox. “If you do not throw an egg to me, I will knock this great tree over with these grass stalks.”
The eagle was terribly frightened, and she threw an egg down to the fox.
“Throw another egg down to me at once,” demanded the fox, when he saw that he had frightened the eagle.
“One egg is enough,” said the eagle. “I shall not throw down any more eggs.”
“Throw another egg to me, or I shall knock the tree over with these grass stalks, and take all your eggs,” said the fox.
The eagle was still more frightened, and she threw down another egg.
Then the fox laughed and said, “How could I knock down a great tree with these small grass stalks?”
The eagle became very angry. She flew down from her nest and grasped the fox with her talons.
Then she lifted the fox up and flew with him far out to sea. She dropped him upon a lonely island.
The fox was left on the lonely island. One day he said to himself, “Am I going to die on this island?”
Then the fox began to sing softly. Seals, walruses, porpoises, and whales swam near the island.
“What are you singing about?” asked the sea people.
“This is what I am singing about,” said the fox. “Are there more large animals in the waters of the sea, or on dry land?”
“Certainly there are more animals in the waters of the sea than on dry land,” replied the sea people.
“Well, then, prove it to me!” said the fox. “Come up to the surface of the water and form a raft that will reach from this island to the mainland. Then I can walk over all of you, and I shall be able to count you.”
So the large sea people—seals, walruses, porpoises, and whales—came up to the surface of the water.
The sea people formed a great raft, that reached from the island across to the mainland.
This was what the fox wanted. He ran over the great raft, pretending to count the animals.
When at last the fox reached the mainland, he jumped ashore and hastened home.