Девет или десет ^[0] (Персийска приказка)

Веднъж посред безводната пустиня един човек карал десет камили към един далечен оазис. Много път извървял той и когато съвсем каталясал, възседнал една от камилите да се отмори. По някое време, за да се разсее от еднообразието на околния пейзаж, захванал се да брои камилите. И изведнъж нещо го жегнало — камилите били девет. Една липсвала. Разтревожен, той веднага слязъл от камилата, която яздел, и се върнал назад, за да потърси загубената. Като не намерил никаква следа от нея, тъжно си помислил, че тя безвъзвратно се е загубила. Решил повече да не я търси, защото времето напредвало, и побързал, слисан и огорчен, да се върне при останалите камили. Но там, за огромна своя радост, той намерил и десетте камили. Щастлив, човекът възседнал пак една от тях и продължил пътя си.

След известно време решил да ги преброи отново. Те пак били с една по-малко. Отново били девет! Слязъл от камилата объркан и започнал отчаяно да търси загубената. Забродил наоколо, заоглеждал зад оскъдните, полуизгорели от слънцето крайпътни храсталаци и натрупаните валма пустинна трева, довеяна от ветровете. Подсвирквал, изкачвал околните дюни — камилата никаква я нямало. Тогава, разтреперан от умора и раздразнение, забързал напред към отдалечилото се стадо камили. Отчаян, преброил ги отново и що да види — всичките десет камили лениво пристъпяли по пътя.

— Нещо не е наред с мен в тази горещина! — си казал той и се качил поуспокоен на последната камила, която продължила невъзмутимо равномерния си ход.

Като попътувал така още, взело да го гложди съмнение — дали да не ги преброи пак? И отново една камила липсвала.

— Това е работа на шейтана! — извикал камиларят и скочил от гърба на камилата с проклятия към дявола, дето го разигравал всеки път, когато седне да си почине на някой камилски гръб, като му скривал по една камила. И той решил да го надхитри, като продължи по-нататък да върви пеш. Сега камилите станали пак десет и си останали все толкова до края на пътя.

— Ех, вярно — утрепах се да вървя пеш в тази горещина, но успях да опазя всичките камили! — измърморил той с последни сили, когато в далечината се показало, трептящо през нажежения въздух, зеленото петно на оазиса.

Илюстрация: Х. Уиър, Дж. Тениъл и Ъ. Грийст