Лисица, видра и маймуна ^[0]

The Fox, the Otter, and the Monkey ^[0]

В много стари времена, когато светът бил още млад, живеели лисица, видра и маймуна и трите били много близки приятелки.

Един ден лисицата казала на другите две:

— Какво ще кажете да отидем някъде да откраднем храна и други ценни неща от японците?

Двете й другарки се съгласили и всички заедно отишли до едно отдалечено място и откраднали торба фасул, торба сол и една рогозка от къщата на един богаташ. Когато пристигнали вкъщи с плячката си, лисицата казала:

— Видро! Най-добре е ти да вземеш солта, защото тя ще ти бъде от полза: ще има с какво да солиш рибата, дето ловиш. Маймуно! Ти вземи рогозката, тя ще ти бъде много полезна: ще има върху какво да танцуват децата ти. Що се отнася до мен, аз ще взема торбата с фасул.

След това трите се прибрали по домовете си. Малко по-късно видрата отишла на реката да лови риба. Ала понеже носела със себе си торбата със сол, щом се гмурнала, за голямо нейно разочарование цялата сол се разтопила. Маймуната също нямала късмет, защото като взела рогозката и я проснала на върха на едно дърво, а после накарала децата си да танцуват там, децата паднали долу на земята и се пребили.

Маймуната и видрата, разгневени от бедите, които им донесли хитрините на лисицата, решили да й отмъстят. Ала лисицата загребала с шепи фасул от торбата си, сдъвкала го на каша и се намазала цялата с нея, а после се проснала на земята и се престорила, че бере душа. И когато видрата и маймуната пристигнали със закани, че ще я убият, тя им рекла:

— Вижте ме на какъв хал съм! За наказание, че ви измамих, цялото ми тяло сега е покрито с мехури и краят ми е близо. Няма нужда да ме убивате. Вървете си! Аз и без това скоро ще умра.

Маймуната я погледнала и видяла, че май лисицата говори истината. Огорчена, тя не пожелала да остане повече там и заминала далече през морето, в Япония. Ето защо в земята на айнусите няма маймуни.

Илюстрация: Майло Уинтър

In very ancient days, at the beginning of the world, there were a fox, an otter, and a monkey, all three of whom lived on the most intimate terms of friendship.

One day the fox spoke to the other two as follows: “What do you say to our going off somewhere, and stealing food and treasures from the Japanese?” His two companions having consented, they all went together to a distant place, and stole a bag of beans, a bag of salt, and a mat from the house of a very rich man. When they had come home with their plunder, the fox said: “Otter! you had better take the salt, for it will be useful to you in salting the fish which you catch in the water when you go fishing. Monkey! do you take the mat; it will be very useful for you to make your children dance upon. As for myself, I will take the bag of beans.”

After this, all three retired to their respective houses; and a little later the otter went to the river to fish. But, as he took his bag of salt with him when he made the plunge, all the salt was melted in a moment, to his great disappointment. The monkey was equally unlucky; for, having taken his mat and spread it on the top of a tree, and made his children dance there, the children fell, and were dashed to pieces on the ground below.

The monkey and the otter, enraged by the misfortunes which the fox’s wiles had brought upon them, now joined together in order to fight the fox. So the latter took a lot of beans out of his bag, chewed them to a pulp, smeared all his body with the paste, and lay down pretending to be very ill. And when the otter and the monkey came and made to kill him, he said: “See to what a pitiful plight I am reduced! As a punishment for having deceived you, my whole body is now covered with boils, and I am on the point of death. There is no need for you to kill me. Go away! I am dying fast enough.” The monkey looked, and saw that the fox seemed to be speaking the truth. So he went testily away, across the sea to Japan. That is the reason why there are no monkeys in the land of the Ainos.