Ханс Кристиан Андерсен
Кой може да се съмнява в това

— Случи се нещо ужасно! — каза една кокошка и то в един квартал на града, където това не се беше случило. — Случи се ужасно нещо в един кокошарник. Няма да мога да спя сама тази нощ. Добре е, че много от нас седят заедно на мястото за спане.

И тя разказа една история, от която перата на другите кокошки настръхнаха, а на петела клюмна гребенът. Никой не се съмняваше в това.

Но да започнем от началото, а то беше в един кокошарник в друга част на града. Слънцето залязваше и кокошките подхвръкваха до пръчката си за спане. Една от кокошките, с бели пера и къси крака, редовно снасяше яйцата си по правилата и беше във всяко отношение кокошка достойна за уважение. Та, както подхвръкваше до пръчката, тя се клъвна с клюна си и едно малко перце изпадна от перушината й.

— Ето ти на! — каза тя, — колкото повече се кълва, толкова по-хубава ставам.

Тя изрече това на шега, тъй като беше най-добрата от кокошките и освен това, както споменахме, беше много достопочтена. Като каза това, тя заспа.

Навсякъде беше тъмно и кокошките седяха близо една до друга, но онази, която седеше най-близо до шеговитата си съседка, не спеше. Тя беше чула-недочула, както често сме принудени да правим в този свят, за да си живеем спокойно, но повече не можеше да се стърпи да не го сподели със съседката си от другата страна.

— Чу ли какво казаха? Няма да споменавам имена, но има една кокошка тук, която възнамерява да се оскубе, за да изглежда добре. Ако бях петел, щях да я презра.

Точно над кокошките живееше майката бухалка, с бащата бухал и малките бухалчета. Бухалите имат остър слух и те всички чуха всяка дума, изречена от съседката им. Те ококориха очи, а майката бухалка запляска с криле и каза:

— Не я слушайте! Но, предполагам, чухте какво беше казано? Чух го със собствените си уши, а докато можем да чуваме, ще се наслушаме на какво ли не. Има една между кокошките, която дотолкова е забравила какво подобава на една кокошка, че изскубва всичките си пера и позволява на петела да види това.

— Prenez garde aux enfants!^[1] — каза бащата бухал. — Децата не бива да слушат такива неща.

— Но аз трябва да уведомя съседката бухалка за това, тя е чудесен събеседник.

И като каза това, тя отлетя.

— Бу-ху! Бу-ху! — забухаха двете бухалки на гълъбите в съседния гълъбарник. — Чухте ли? Чухте ли? Бу-ху! Една кокошка си е оскубала всичките пера заради петела и ще умре от студ, ако вече не е умряла. Бу-ху!

— Къде? Къде? — загукаха гълъбите.

— В съседния двор. Все едно че съм го видяла със собствените си очи. Просто е неприлично да се разказва тази история, но в нея няма никакво съмнение.

— Вярвайте на всяка наша дума — казаха гълъбите и загукаха надолу към гълъбарника си. — Една кокошка, даже някои казват, че са две, си оскубали всичките пера, за да се различават от другите и да привлекат вниманието на петела. Това е опасно нещо, защото можеш да се простудиш и да умреш от треска, и те двете вече са умрели.

— Събудете се! Събудете се! — закукурига петелът и подхвръкна на стобора си. Още беше сънен, но изкукурига:

— Три кокошки умрели от нещастна любов към един петел. Оскубали всичките си пера. Това е ужасна история и аз няма да я пазя за себе си, а ще я разкажа нататък.

— Да я разкажем нататък — запищяха прилепите, а кокошките закудкудякаха и петлите закукуригаха:

— Да я разкажем нататък! Да я разкажем нататък!

Така историята пропътува от кокошарник на кокошарник и накрая се върна на мястото, откъдето беше всъщност започнала.

— Пет кокошки — гласеше вече тя — си оскубали всичките пера, за да покажат коя от тях е най-отслабнала от любов към петела, а после се изкълвали една друга до кръв и измрели, за смях и срам на семейството си и огромна загуба на стопанина си.

Кокошката, която беше загубила отронилото се перце, естествено не позна собствената си история и понеже беше почтена кокошка, каза:

— Аз презирам тези кокошки, но повечето са такива. Такива неща не трябва да се скриват и аз ще направя всичко възможно да изнеса тази история във вестниците, за да стане известна в цялата страна. Кокошките напълно са си го заслужили, а и семействата им също.

Историята попадна във вестниците и беше отпечатана. И няма съмнение в това, че едно перце може лесно да се превърне в пет кокошки.