Елизабет Ноутън
Белязана (9)

Глава осма

Цар Леонидас, седящ в кресло до прозореца, махна със слабата си, костелива ръка, подканвайки Терон да се приближи.

— Влизай, влизай и сядай!

Възрастният а̀ндрас беше отслабнал още повече от последната им среща преди седмица. Червената му пижама на карета и синият кадифен халат направо висяха върху слабите, кокалести рамене. В косите му сребърното ставаше все повече и сега блестеше на слънцето, сияещо през високите прозорци. Дълбоките бръчки по лицето му, които Терон по-рано не забелязваше, сега съвсем го бяха набраздили.

Арголейците започваха да стареят двадесет и пет години преди смъртта си, затова промяната в Леонидас ставаше все по-видима с всеки изминал ден. В което нямаше нищо неочаквано, но всяка бръчка и всяка изпъкнала кост се оказваха жестока присъда за този така мъдър и жизнелюбив мъж. И не за пръв път Терон проклинаше боговете, които им бяха дарили удивителни възможности, но не им бяха дали своето безсмъртие.

— Чаках те, сине мой. — Леонидас слабо кимна по посока на двойните врати, които Терон плътно затвори зад себе си. — Онази стара вещица с термометъра, стига да беше поискала, можеше да управлява Аргонавтите с желязна ръка и щеше да вкара в гроба и самия Зевс. Не показвай страх, момче! Тя усеща мириса му. — И царят с дяволит блясък в очите погледна към якето му. — Донесели ми подарък?

Терон бръкна във вътрешния си джоб. Царят нямаше слабости, но за любовта му към ирландското уиски знаеха всички. Всеки път, отправяйки се към света на хората, аргонавтът се връщаше с бутилка, специално за Леонидас.

На воина му харесваше тази любов на царя към живота, която бе в пълно противоречие с останалите Аргонавти, които в голямата си част се държаха доста сдържано. Подозираше, че царят е усвоил тези привички, когато е живял тайно сред смъртните, но възрастният а̀ндрас никога не говореше за онези дни, а и Терон никога не питаше.

Извади бутилката с уиски и я протегна към царя.

— Ако тя разбере за тази контрабанда, ще ми се наложи да хвърля цялата вина върху вас.

Царят се вкопчи в бутилката като умиращ за вода пътешественик в пустинята.

— Женчо!

Дочул чисто човешката дума, Терон се усмихна и се настани в креслото срещу Леонидас.

Царят отвори бутилката и отпи голяма глътка „Джеймсън“, след което въздъхна доволно.

— Дяволски ирландци, поне едно нещо са направили, както трябва. Ако беше дори наполовина толкова умен и съобразителен, както твърдеше Зевс, щеше да купиш една бутилка от тази вълшебна напитка и за себе си. — И мъдрите му виолетови очи се присвиха. — Но ти не си го направил, нали?

— Не съм.

Царят отпи още една голяма глътка и се отпусна в креслото. Макар че тялото на Леонидас бе решило да се предаде след 684 години, умът му все още беше остър като бръснач. И дяволитият блясък в очите му напълно потвърди подозренията на Терон — старият а̀ндрас беше намислил нещо.

— Кажи ми, Терон, на теб харесва ли ти света на хората?

Ето го същото. Всеки път, когато Терон се завръщаше в Арголея, царят му задаваше един и същи въпрос.

Дали му е харесало в света на смъртните? Изминалата гореща и жарка нощ беше такава, каквато Терон не бе изпитвал никога досега. И беше сигурен, че спомените за тази страст ще го преследват още дълго след сватбата.

Но аргонавтът се съмняваше, че бъдещият му тъст искаше да чуе точно това. Затова се задоволи да опише всичко с една дума:

— Горещо!

Леонидас се усмихна.

— Да, става и горещо. Но светът им е пълен с живот. — Царят махна със слабата си ръка към прозорците. — О, болшинството отвън би казало, че нищо не може да се сравни с Арголея. За някои неща това е така, но в тяхната реалност има неща, които на нас не ни достигат. Няма го и на Олимп, затова смъртните винаги са привличали боговете толкова много.

— Да, затова, но и защото много им харесва да си навират носовете в чуждите работи — промърмори Терон.

Леонидас само се усмихна.

— И това е вярно. Но хората привличат и арголейците. Огледай се наоколо. Понякога и на мен ми е сложно да повярвам, че съм се родил точно в това царство. Стилът, начинът на говорене, дори технологиите ни, макар и по-напреднали, са подобни на тези в света на хората.

Терон се намръщи. Да, и той самият беше забелязал промените за последните двеста години. Арголейците все по-често и по-често подаваха искания, за да преминат през портала, макар че опасността се увеличаваше — демоните ставаха по-нагли. И на обратно жителите на Арголея носеха достиженията на смъртната култура, като най-желаното съкровище. И Съветът не беше против. Но разбира се, свободата на придвижване се предоставяше само на мъжете. И въпреки че повечето арголейци смятаха, че превъзхождат човешката раса и физически, и психически, те все пак се интересуваха от това, което нямаха. Воинът не споделяше тези им желания. И честно казано, това го отблъскваше. Поне преди. По-точно — до миналата нощ.

Леонидас отново глътна от бутилката.

— Кажи ми, Терон — ти си обходил всяко кътче там. Имаш ли си любимо?

— Когато отида в света на хората, не се любувам на пейзажа.

— Не, разбира се, ти не се оглеждаш настрани, нали? Ти се сражаваш с демони. Правиш онова, за което си бил роден.

Леонидас дълго гледа Терон някак нерешително и смутено. Което изобщо не беше характерно за него — царят винаги знаеше какво иска и как да го каже. Тази лека запънка заинтересува Аргонавта.

— На теб без съмнение ти е известно, че ти си най-силният сред Аргонавтите от времето на Херкулес. Твоят баща беше велик Пазител и мой добър приятел, но Солон нямаше силата, която имаш ти. Той би се гордял със стореното от теб — проговори Леонидас най-накрая.

Баща му да се гордее с него? Терон се съмняваше. Солон нямаше да се зарадва, че в епицентъра на войната им с демоните се оказаха хората. Терон мислеше по различен начин. Той се наслаждаваше на сраженията. И тъй като законът не му позволяваше да отприщи гнева си върху смъртните, той яростно се нахвърляше върху всички демони, изпречващи се на пътя му.

— Ти си по-умен от Солон. Харесва ми да си мисля, че и аз съм дал нещо за възпитанието ти — продължи Леонидас, без да се досеща за мислите на Терон. — Макар и да съм сигурен, че за това са повлияли повече твоите гени, отколкото нашето многодетно приятелство.

Очевидно царят усещаше бремето на своята възраст. Аргонавтът отхвърли болката, появяваща се при спомена за бащината му смърт и онова отвращение, което бе усетил тогава, и отпусна напрегнатите си рамене.

— Вие ме научихте на много неща, Ваше Величество.

Леонидас само махна с ръка.

— Ех, и двамата знаем, че аз просто се възползвах от теб, Терон. Ако имах избор, то след смъртта ми царството щеше да премине в твоите ръце. Съветът… — въздъхна тежко. — Съветът има друго мнение.

— Трябва да се съхрани традицията, Ваше Величество. Тя е поддържала вида ни столетия.

Възрастният а̀ндрас разсеяно погледна през прозореца.

— Поддържала, но не и съхранила. Запомни думите ми, момче. Дай им свобода, и те ще унищожат царството. Ти си единственият, достатъчно силен, да ги спре. — Леонидас погледна към Терон, но съжалението вече го нямаше в очите му. — Зная, че мисълта да се ожениш за моята Изадора не те изкушава. — Воинът искаше да запротестира, но царят го спря с едно махване на ръката. — Дай да не хабим излишно думите си. Днес и без това трябва много да ти разкажа, а се страхувам, че времето ми свършва. Терон, запомни само едно — жертвите, които ти ще трябва да принесеш сега и за в бъдеще няма да са напразни. Може сега да не го разбираш, но е така. Ти и аз — и двамата — сме потомци на Херкулес, и главното за нас е честта и дългът. Когато всичко свърши, спомни си за тази кръв. И за клетвите, които си дал, стъпвайки в редиците на Аргонавтите.

Слушайки думите на царя, Терон изостри вниманието си. А̀ндрасът беше намислил нещо. Нещо повече от съжалението, натрупало се през дългия му живот и безпокойството от влошаващото му се здраве.

Леонидас отпи последна голяма глътка уиски, затвори бутилката и я върна на Терон.

— Нямаше те няколко дни. Предполагам, че си се натъкнал на неприятности…

Терон скри бутилката обратно във вътрешния си джоб.

— Когато намерих Изадора, се появиха четири демона.

Царят само кимна.

— Отправил си я тук и си се разправил с тях. Смелостта ти е достойна за похвала. Четири срещу един. Невероятно трудна задача, дори за теб.

Мислите на Терон отскочиха към неговия рицар в блестяща броня и за това, как тя се погрижи после за него. Знаеше, че спасението понякога идва неочаквано, но изобщо не очакваше да го намери в лицето на обикновена жена.

Не чак толкова невероятна.

В продължение на цяла минута царят гледа Терон, след което стана от креслото и закуцука към прозорците. Лъчите на залязващото слънце осветиха набръчканото му лице и огряха болното му тяло.

— Нещо криеш. Какво те тревожи, Терон?

Воинът се размърда в креслото си. Една от могъщите способности на царя беше талантът му да усеща чуждите емоции. Говореше се, че Леонидас е способен да прочете обкръжаващите го, сякаш бяха отворени книги. Терон не вярваше на слухове, по Леонидас притежаваше дарбата да измъква всички мисли от главата на събеседника си. И макар че царят знаеше, че той не обича Изадора, Терон не искаше възрастният а̀ндрас да усети, че през цялото това време си спомня за смъртната красавица, за която изобщо нямаше право да мисли.

— Демоните стават все по-силни, — отбеляза той, надявайки се да разсее Леонидас. — Макар че на Аргонавтите се отдаде да намалят бройката им през последните няколко години, това явно не им е нанесло значителни щети.

Царят не отговори, а продължи да гледа към града и към първите проблясващи светлинки на домовете в далечината долу.

— Но не това те тревожи на практика, нали?

Терон се замисли за нощта, когато отправи Изадора вкъщи. И това, че демоните не убиха Кейси, а можеха да го направят просто с едно махване на пръста си. Воинът заговори, внимателно подбирайки думите си:

— Те не нападат хората. Ние намерихме няколко тела, то те са по-скоро жертви на нещастни случаи, отколкото преднамерени убийства.

— Да — отвърна царят, без да се обръща. — Безсмислено е да ги убиват. Освен ако не става въпрос за един конкретен човек.

Терон се намръщи, чул странното изказване. По гърба му премина безпокойна тръпка, докато очакваше продължението на думите на царя.

Леонидас най-накрая се обърна към него.

— Терон, знаеш историята на Аталанта, нали?

Да, всеки Аргонавт още от малък знаеше, че Аталанта е продала душата си, за да властва над демоните, след като Зевс й отказал да я почете да бъде една от първите в семейството на безсмъртните пазители. И дори след хилядолетия тази злобна вещица все още търсеше начин да си отмъсти. Искаше с един замах да убие два заека — първо: да приключи с Аргонавтите, охраняващи портала между Арголея и смъртния свят, и второ: през това време да създаде своя собствена демоническа армия.

— Душата на всеки арголеец, която тя отправя в Ада, прави армията й по-силна — продължи Леонидас. — Както и душите на убитите от тях нечистокръвни арголейци.

— На полуарголейците ли? — попита Терон. — Мислех, че това е само мит.

— А хората смятат нас за приказни създания. Нечистокръвните съществуват, макар че тяхната бройка не е толкова голяма — с въздишка обясни Леонидас.

Терон се замисли за белега, който видя под кръста на Кейси — гръцката буква омега, обкръжена от две крилца. Беше убедил себе си, че това е най-обикновена татуировка. Всички арголейци бяха белязани с буквата алфа — божествен белег, означаващ появата на тяхната нова раса. Но случаят на Кейси беше друг. Царят внимателно погледна аргонавта и кимна.

— Виждам, че умът ти кипи от работа, сине мой. Ако за демоните е безсмислено да убиват хората и не ги ловуват преднамерено, то тогава какво търсят там тези противни създания? Какво защитавате ти и Аргонавтите? Отговорът и на двата въпроса е лесен — ключът към пророчеството.

— Какво пророчество? — внимателно се поинтересува Терон.

— Онова, което завинаги ще промени хода на войната.

Аргонавтът проследи как царят приближи до голямото ръчно резбовано бюро, заемащо заедно с библиотеката голяма част от покоите му. Възрастният а̀ндрас свали от рафта на стената стара книга с кожена подвързия и я сложи върху лакираната дървена повърхност на бюрото. Отвори я и седна на трона си с цялото величие на шестстотин осемдесет и четири годишна кралската особа.

— Когато Зевс не включил Аталанта в числото на Аргонавтите, тя си купила безсмъртие от Хадес, като с това пътят й към Арголея бил затворен, а отмъщението отказано. Зевс много се тревожел, че тази злодейка ще си отмъсти на хората. Всички знаят, че Зевс и Хадес са в продължителна вражда и че Хадес се забавлява, като насъсква Аталанта срещу смъртните, от които неговият брат толкова се интересува. Като отплата за създаването на Арголея, Зевс заповядал на Аргонавтите да защитават не само нашата раса, но и тази на хората. Някои биха казали, че така той всъщност е поправил грешката, направена от онази, която преди е била една от тях. И Аргонавтите са вършели това в продължение на три хиляди години. Но, както вече си разбрал, Аталанта става все по-силна, независимо от усилията ви.

Леонидас сложи длан върху книгата.

— Скоро тя и армията й от демони ще укрепне така, че ще могат да победят Аргонавтите и порталът ще остане без защита, след което, ако Аталанта пожелае, ще може да унищожи нашия народ. И ето тук идва редът на пророчеството.

Царят обърна книгата и я побутна към Терон. Аргонавтът внимателно приближи и погледна към страницата, написана на ръка. Свитъкът беше стар, но Аргонавтът веднага позна древния арголейски език.

Леонидас поясни:

— Ако трябва да съм кратък, тук е написано за…

— … вратичка в договора с Аталанта и Хадес — прекъсна го Терон, внимателно разглеждайки страницата. Летописът беше на около три хиляди години и носеше печата на самия Херкулес.

Царят кимна.

— Да. Хадес харесва добрите шеги и както знаеш, в неговите договори винаги има нещичко, написано с дребен шрифт. С две думи, тук е описано как може да се сложи край на безсмъртието на Аталанта. Във всяко поколение се раждат две половинки на едно цяло. Обединявайки се, те отново ще направят Аталанта смъртна.

Терон внимателно присви очи.

— И тя убива тези, за които е написано в пророчеството. За да гарантира безсмъртието си?

— Да.

— И тези половинки са смъртни?

— Не, сине мой. Едната половинка е човешка. Другата е арголейска.

Терон погледна Леонидас в очите.

— Защо никога не сте споменавали за съществуването на полуарголейците?

Царят въздъхна.

— Защото не са толкова много, за да се безпокоим за тях. Те отрано се учат да се крият и от нас, и от хората. Предишните царе са вярвали, че арголейците са по-висша раса и са се отнасяли с пренебрежение към тези със смесена кръв. Виждаш ли, нечистокръвните живеят по-дълго от обикновените смъртни и не притежават способностите на нашата раса. Няколкото нечистокръвни, които се появиха тук, бяха… силно поощрени да се върнат в човешкия свят.

— Защо Аргонавтите не знаят за това?

— Всеки цар е трябвало сам да прецени, какво и колко може да сподели със своите Безсмъртни пазители. Отдавна съм стигнал до извода, че колкото по-малко арголейци знаят за пророчеството, толкова е по-безопасно за нашата раса. Както си спомняш, имаше Аргонавти, които не бяха толкова предани на нашата кауза, като теб. Имаше и такива, които игнорираха правилата и пускаха без разрешение арголейците през портала. И обикновено последствията бяха чудовищни.

Терон знаеше, че царят казва истината. За миг си помисли за Деметрий.

— За нещастие, ми се наложи да си променя мнението по този въпрос — продължи Леонидас.

— Защо? Какво се промени? — попита Терон, присвил очи.

Царят стана, заобиколи бюрото и болно накуцвайки, се приближи към Терон.

— Дъщеря ми умира. Калия ми съобщи за влошеното здраве на Изадора. Надявах се, че разполагаме с повече време, но само съм се залъгвал.

Леонидас събра сили, изправи гръб, както се полага на истински цар, и ръстът му се увеличи поне с три сантиметра.

— Нямам избор, Терон. В това състояние Изадора няма да може да управлява, а без друг наследник Съветът ще унищожи всичко, което аз и предишните управници сме съхранили. И твоята женитба с дъщеря ми няма да реши проблема, ако Изадора не е достатъчно силна, за да те дари с наследник. И двамата го знаем. Съветът не осъзнава жаждата за мъст на Аталанта. За толкова години под защитата на портала те са забравили за отмъстителността й. Старейшините искат да разпуснат Аргонавтите, смятайки, че вашите услуги повече не са им нужни. И от пълна глупост считат, че могат да се оправят сами. Ако това се случи, расата ни ще бъде напълно унищожена. Дълго съм мислил върху това и зная, че това бреме е тежко. И нямаше да го поставя върху раменете ти, ако не разбирах, че това е неизбежно. Изадора носи белега на Избрана. И съм сигурен, че и другата ми дъщеря има същия белег.

Терон схвана думите на царя едва след няколко секунди. Ако не мислеше, че е достатъчно потресен от тайната за съществуването на полуарголейците, то явно не беше познал. Нищо не можеше да се сравни с това, което току-що научи.

— Да — тихо отвърна царя. — Има още една наследница, която никога няма да управлява, защото е нечистокръвна. Със сигурност тя не знае коя е и че скоро съдбата й ще се промени завинаги.

— И… — Терон се затрудняваше да следи новините, с които го засипваше Леонидас. — Отдавна ли знаете за нея?

— От самото й раждане. Майка й беше смъртна — студентка, която срещнах в Атина. Гая ми подари… — Истинска нежност се появи в очите му, когато той се загледа безцелно в пространството. — … успокоение. Малко преди това беше починала майката на Изадора и Гая ми подари утешение. Връзката ни бе кратка, но тя означаваше много за мен. Постарах се да ги обезпеча — Гая и дъщеря ни — като се постарах да не издавам самоличността си. Но мисля, че тя знаеше. Беше страшно умна. И страстна. Изпълнена с живот. И много любопитна към произхода си и митовете и боговете. Загубих следите й малко преди да се роди дъщеря ни. И макар че често си задавах въпроса, какво е станало с тях, повече никога не ги видях.

Терон се обезпокои.

— Откъде знаете, че детето има белег?

— Не зная, но подозирам, че е така, защото Изадора и това момиче имат обща кръв. Изадора е отишла да я търси, след като преди няколко дни разбра за пророчеството.

Това обясняваше защо принцесата се е отправила в света на смъртните. Иза е търсела втората си половинка. Аргонавтът си спомни за символа, видян върху кожата на Кейси миналата нощ. Знак, за който той вече имаше опасения, че не може да е татуировка.

— Единственият способ да се обезпечи безопасността на нашата раса, е да се намери белязаната нечистокръвна и да се доведе тук, в Арголея, преди демоните да я намерят и убият — произнесе твърдо Леонидас.

— И после какво? — попита Терон. — Ако пророчеството се изпълни и Аталанта стане смъртна, тя ще се разяри още повече и ще започне да си отмъщава още по-жестоко.

— Вярно е, но силите й ще бъдат ограничени. А след това, сине мой, ще се разрази истинска война — тази, която ще ни подари свободата — тихо завърши царят.

Лидерът на Аргонавтите си спомни всичко, в което баща му вярваше. И всичко, което презираше самият той.

— А хората? Тя няма ли да започне да си отмъщава на тях, вместо на нас?

Царят се напрегна.

— Нямаме избор. Всеки цар е трябвало да балансира със заповедта на Зевс и да я съобразява с това, кое ще бъде най-добре за нашата раса. В края на краищата аз съм длъжен първо да мисля за нашия народ. Да, голяма част от хората могат да пострадат, ако пророчеството се сбъдне, но това е малка цена за безопасността на Арголея. И в края на краищата аз вярвам в това, че ти и твоите събратя ще можете да ни защитите. По този начин ти, Терон, ще спасиш скъпоценните хора на Зевс, а също така и своята царица, царството и начина ни на живот. И няма да позволиш на Съвета да управлява от моето място. Съдбата ти те зове, сине мой — продължи Леонидас по меко. — Доверявам се единствено на теб, за да довършиш онова, което е започнало преди векове. Роден си, за да го сториш.

Терон се замисли върху това, което царят му довери. И мисълта за неговото предателство във вид на тайните, които криеха от него и събратята му, разпространяваха неприятно усещане по вените му. Въпреки всичко, воинът разбираше, че новината за пророчеството може да посее паника сред народа му и особено в Съвета.

Откъдето и да се огледаше ситуацията, всеки един от вариантите можеше да доведе до гибел. И преди всичко да свърши, много ще загинат — смъртни, нечистокръвни и арголейци. И ако Терон оцелее, то ще му се наложи да живее със знанието, че това е страшната цена, която е трябвало да заплати за решението си.

— Какво ще се случи с тази полуарголейка, ако я намеря и я доведа при Изадора?

За първи път царят отмести поглед. Отпусна ръка и започна да разглежда пантофите си с голям интерес.

— Не съм сигурен.

— Със сигурност знаете какво ще стане с нея — възрази му Терон, усещайки, че Леонидас го лъже. — Разказвайте всичко, тъй като прекалено много е заложено на карта.

Царят вдигна очи.

— Тя ще умре. Арголейската й същност — тази част, която губи Изадора — ще премине в моята наследница.

— И вие сте сигурни в това?

— Да.

— Откъде знаете, че няма да се случи обратното?

— Защото, въпреки слабостта й, арголейската половина на Изадора е по-силна, отколкото тази на нечистокръвната. Принцесата ще вземе онова, което не й достига, и ще се излекува. — Царят сложи ръката си върху рамото на Терон в жест на съчувствие, но Аргонавтът не можа да прецени дали царят съжалява него, Изадора или дъщерята, която Леонидас никога не е виждал. — Въпросът не е в това как, а кога, Терон. Трябва да намериш тази жена и да я доведеш при Иза, преди да е станало прекалено късно.

Тази жена. От вниманието на воина не се изплъзна факта, че царят не я нарече по име. Ако се окаже, че тя наистина е Избраната, то появата на Терон в живота й ще я поведе към нейната смърт.

Терон бе убивал хиляди пъти. Смъртта беше част от неговата същност. Смъртен Терон бе убивал само тогава, когато е бил лишен от избор. Но никога жена.

А ако Избраната е Кейси? Ще може ли да направи онова, което е длъжен?

Бързо отхвърли тази неочаквана мисъл. Белегът на гърба й не е доказателство. Най-вероятно е нормална татуировка. Или просто родилно петно. Предната нощ той беше уморен, изцеляваше се от раните си и бе обзет от похот — затова не можеше да мисли ясно.

— Как ще я разпозная? — попита аргонавтът.

— По знака на Избраната, същия като при Изадора. — Гласът на царя се смекчи и Терон усети лек световъртеж. — Понякога, сине мой, трябва да принесеш в жертва един, за да спасиш много. Намери я, Терон! И я доведи при Изадора. Само ти си способен на това.