Юджийн Джейк
Безсрочен договор (10)

10

Месец след това, тъкмо се бяха прибрали от вечеря, когато телефонът на Джейсън звънна и той учуден погледна номера.

— Здравей, татко, как си? — попита в слушалката — Какво? — попита невярващо — Нека да видя, ще ти се обадя по-късно, нека разбера де… — каза нервно в апарата. Пусна телевизора и смени няколко канала, докато чуе всичко.

Новините гърмяха: „ЕРА или «Агенцията за защита на околната среда» взема проби от почвата в района североизточно от Накодочез, близо до езерото «Томпсън», където се намира единият от кладенците на «Дженерал Газ», вероятно замърсена заради добив на шистов газ.“

След това започна да звъни по телефона. Звъня на няколко човека, накрая се обади и на сенатора на щата.

— Та това са пълни глупости, няма как да замърся околната среда, аз не се занимавам с добив на шистов газ — каза вбесено и затвори.

Накрая се оказа, че никой нищо не знаеше, а Джейсън беше бесен.

— Какво става? — попита тихо Ема разбрала, че става нещо много сериозно.

— Някой много яко се ебава с мен, и ще му разкатая мамицата, когато разбера, кое е това гадно копеленце…

— Какво е шистов газ? — попита тя отново.

— Добивът на шистов газ? Много проблеми и малка реална полза — каза Джейсън и прекара ръце през косата си. — Мамка му — започна да крачи из стаята. Набра някакъв номер.

— Шон, искам утре до обед на бюрото ми да е скицата на цялата местност… Искам да знам има ли наоколо някакъв завод, ако има с какво се занимава и т.н.

Набра друг номер и в слушалката каза:

— Ерик, искам подробен доклад от кладенеца. Всичко свързано с него…

— Какво е шистов газ? — попита той Ема и остана загледан през прозореца с телефон в ръка. — Откровено неикономичен начин за бърз добив на газ със 100% очаквания, които след 6 месеца спадат с 37%, а след една година добива, реалният добив на газ е спаднал с 50%. Единственият плюс на добива на шистов газ е, че не даваш почти никакви пари за сондиране, както и за изграждане на инфраструктура около находищата и за транзита на газа.

Ходеше като тигър в клетка, Ема наля две чаши уиски и му подаде едната. Седна отново на мястото си и попита:

— А защо тогава е отричан от всички? Нали спестяват пари? — попита тя неразбиращо.

— Ще трябва да ти обясня още някои неща — каза мъжът — шистовият газ се добива чрез така нареченото „хидравлично разбиване“ или с други думи, вкарване на смес от вода, пясък и химикали под налягане, с цел да бъдат раздробени скалите и освободен съдържащият се в тях газ. Или казано на прост език шистите са като сюнгер и когато се вкара тази смес под налягане те смачкват шистите и се освобождава газа… а благодарение на хоризонталното…

Тя спря да го слуша и се съсредоточи върху образа му. „Боже, той наистина обичаше работата си“

* * *

След две вечери Ема го чу да говори по телефона от спалнята си. Бяха му изпратили официалният доклад от пробите на водата.

— Нормите на ЕРА са надхвърлени с цели 20 пъти. Радий 226 е в невероятно количество в почвата, най-вероятно и във водата… Ти разбираш ли какво означава това? Ще ми затворят кладенеца, ако не предприема нещо, с което да им докажа, че това цялото чудо не идва от мен. Домът и компанията ми ще бъдат обсадени от разни зелени дружества и организации свързани с опазването на околната среда. Нямам намерение животът ми да се превърне в цирк заради нещо, което не съм направил.

Ема излезе от спалнята си и Джейсън закова поглед в нея. Беше облякла къса и семпла черна рокля, а върху нея бяло кашмирено палто.

— Ще ти се обадя по-късно — каза Джейсън и приключи разговора, като не отлепи поглед от нея.

— Джес, ако искаш да не излизаме. Мога да приготвя нещо за вечеря — каза сериозно.

— Защо?

— Амиии, не знам, ядосан си, имаш проблеми. Предполагам не ти е до излизане и вечери.

Той я гледа няколко минути, но не каза нищо. Доближи се до нея, повдигна лицето й нагоре за брадичката и леко я целуна по ъгълчето на устата.

— Благодаря. Изненадан съм, бонбонче, не очаквах да чуя подобно нещо. Хайде сега да отидем и да вечеряме, това може и да е последната ми спокойна вечеря навън — каза и й подаде ръка. Двамата хванати за ръка напуснаха апартамента му и слязоха в подземния паркинг.

Късно вечерта, когато се прибраха, Джейсън попита:

— Нещо за пиене?

— Ако ти искаш — каза тя.

— Много ми харесваш, когато имам проблеми, ставаш мила и добра. Ако те попитам дали искаш да правим див и необуздан секс, отново този отговор ли ще получа? Ако аз искам? — погледна я с усмивка и й намигна докато наливаше шампанско в две чаши.

По тялото й преминаха тръпки при споменаването на дивия и необуздан секс и бе на крачка сама да го отведе в спалнята, представяйки си какво правеха, но се овладя и с хладен глас се чу да казва:

— Не се обзалагай. Знаеш условията — каза, но веднага съжали за думите си, не искаше да го нагрубява, поне не и тази вечер. А може би въобще не ставаше въпрос за нагрубяване, а защото съжаляваше, че наистина нямаше да се случи точно това?

— За съжаление, да — каза примирено мъжът.

— Джес, какво става с тези радиоактивни отпадъци, които остават след добива на газ? Онова, което ми обяснява… — попита тя отново.

— Извозват ги до определени площадки с пречиствателни съоръжения… Боже, Ема — каза и замълча смутено — Благодаря ти, миличка, — приближи се до нея и я грабна в прегръдките си. Завъртя я във въздуха и след като я пусна й залепи звучна целувка по устата. Взе телефона си и набра номер.

Ема бавно го проследи с поглед и опипа устните си с върховете на пръстите.

— Здравей, Чейс, как си? Можеш ли да събереш момчетата? Трябва ми помощта ви за около десетина дни. Имам нужда от вас. — Замълча и заслуша в апарата. — Добре, Чейс, утре ще те чакам в компанията. Да, приятелю, цял ден ще съм там.

— Боже, Ема, как не се сетих сам? — каза след приключването на разговора.

— Просто се отпусни, Джес. Прекалено много мислиш и се изнервяш, а мозъкът ти спира да работи правилно — Бяха започнали да си говорят като приятели, отправяха си и понасяха взаимни критики.

* * *

На следващия ден преди обед Чейс се появи на вратата на кабинета му.

— Г-н Монтгомъри, един мъж Ви търси, представи се като Чейс — каза секретарката му Моника с ужас в гласа.

— Нека да влезе, Моника — каза Джейсън и се усмихна при реакцията на момичето.

— Здравей, приятелю, — каза солидният мъж на прага. — Какво става? Проблеми ли имаш? — попита сериозно.

Джейсън го огледа и за миг съжали, че вече не са колеги и не се виждат толкова често колкото би искал. С ръст 185 см и тегло 115 кг, мъжът бе невероятна бойна машина, но най-лошото бе, че това му личеше отдалеч. Чейс носеше изтрити дънки и тениска, косата му беше късо подстригана, просто защото нямаше необходимото време да порасне. Той постоянно бе ангажиран с нещо, ако не бе на мисия, охраняваше някой, който имаше нужда от сигурен охранител. Ако бе свободен в даден момент, живееше в планинската си къща в Мейн, в североизточните щати, сам сред суровата природа. Там мъжът се упражняваше постоянно в стрелба по вълците и мечките, които си живееха на свобода в собствените територии. Чейс бе мъж, който всяваше страхопочитание дори и сред мъжете. Това до някъде обясняваше защо е сам и няма приятелка. Той никога не страдаше от липсата на жени и женска компания, но досега нямаше сериозна връзка. Мъжът зад бюрото си припомни техен пиянски разговор след една мисия и думите на Чейс. Приятелката, на която бе купил годежен пръстен бе залюбила друг по време на една от мисиите, в които той участваше. Просто след това не искаше отново да се обвързва. „А може би не е срещнал подходящата жена?“ помисли и в ума му се появи образа на Ема. Но пък какъв приятел бе той? Най-верния мъж, когото някога бе срещал. Ако някога имаше нуждата от помощ, за да се отърве от труп, несъмнено Чейс щеше да бъде човекът, на когото би се обадил, без да се замисли.

— Да, сядай, сега ще ти обясня какво става и защо ти казах, че имам нужда от помощ.

— Слушам — каза Чейс и зае стола пред бюрото.

— Искаш ли вода, кафе или нещо по-силно? — попита Джейсън и отиде до бара. Извади бутилка бърбън и щедро отсипа в една чаша. Погледна към мъжа в кабинета му и видя жеста, с който потвърди да налее и на него.

Джейсън му обясни това, за което го повика и след внимателно изслушване на историята, Чейс каза:

— Няма проблем, Джес, ще свършим работата. На момчетата обаче, ще трябва да платиш — каза той сериозно.

— Разбира се, че ще платя, на всички, не искам нищо даром — каза Джейсън също толкова сериозно. — Просто исках да се уверя, че ще поемете работата.

— Сега разказвай останалото — каза Чейс и отново го погледна.

— Няма останало — каза мъжът сериозно.

— Интересна ми е причината, поради която така щедро се черпиш още наобед и ако не греша тя най-вероятно е с пола, която не ти се удава да вдигнеш. — Чейс се засмя и вдигна тост към приятеля си.

— Ох — каза само той иззад бюрото. — Абсолютно точно. — Джейсън се загледа в кехлибарената течност в чашата си и тихо добави — Познаваш я, Ема, само че този път яко оплесках нещата — добави мъжът.

След изслушването на цялата история Чейс се засмя и каза:

— Не бих желал да съм на твое място, Джес, наистина яко си я загазил. Не искам да се разправям с жена, само да ги… Е, поне няма да се притесняваш за другата работа. Знаеш, че ще свършим всичко каквото трябва.

В пет следобед, товарния хеликоптер на „Дженерал Гас“ излетя от малко летище в покрайнините на Ню Джърси.

Привечер, на хеликоптерната площадка на стоманолеярния завод на „Дженерал Гас“, същият хеликоптер се сниши и кацна. От товарния му отсек излязоха десет мъже в черни дрехи с по един сак на рамо. От далеч си личеше, че се познават от дълги години, никой не говореше, само с жестове се разбираха помежду си. От пет години техният нов оперативен капитан беше Чейс Джонсън. Мъжете се отправиха към близкото хале явно склад, пред което ги очакваше непознат мъж.

— Ти сигурно си Чейс — каза той и подаде ръка напред за поздрав.

— Да, а си Брандън — каза новодошлия и си стиснаха ръцете.

— Елате да видите това, което съм ви приготвил — каза Брандън и влезе в халето. — Ако ви е необходимо още нещо, ми кажете.

Мъжете огледаха петте черни Рейндж Роувъра със затъмнени стъкла и започнаха да разпределят амунициите и хранителните запаси струпани в кашони пред джиповете. След половин час, Чейс се обърна към него.

— Всичко е точно, ще се чуем, когато заемем позиция.

По двама в джип мъжете се качиха и една след друга петте черни машини напуснаха халето, а малко след това и границите на самия завод.

Брандън набра номер и зачака да му вдигнат.

— Пиленцата отлетяха — каза в слушалката и прекъсна връзката.