Здравко Ненов
Един филм, една игра (12)

Победителят оживя!

Иисус Христос е бил истински човек и затова не е било трудно да го изпратят на кръста и да го убият.

В Америка има затвори с много висока степен на сигурност. Там особено опасни затворници лежат в самостоятелни килии. Някои са осъдени на смърт. И от условията превъртат и започват да буйстват. Налага се да ги оковават във вериги, а когато ги извеждат за разходка, дори им слагат качулка или пластмасова маска, защото хапят и плюят. А Христос най-спокойно и смирено, без никаква съпротива, без протест, без нито една злобна дума е отишъл на кръста. Това е един от най-изумителните разкази в Библията. Не ми се е налагало лично да коля агне, но съм гледал такава сцена. Грубите ръце на селянина хващат малкото животинче и то, без да се дърпа и да рита, се оставя да му повдигнат главичката. Ножът се плъзва по бялата козинка и кръвта обагря всичко. Свършено! На такова агне Библията оприличава Христос. Той не отваря устата си за протест. Отваря я само за да каже: „Свърши се!“.

Но какво се свършва? Свършва се земният път, болката, унижението, разочарованието, страданието. Но също така е завършено и делото, за което той е дошъл на земята. И е поставено едно ново начало, започнало е едно съвсем ново отношение на Бога към човека. Отношението на МИЛОСТ. Самият факт, че Христос като агне не издава глас, означава, че Бог е имал план, че всичко това не е станало по някаква случайна грешка, че Бог не е победен. Неговият план се гради на принципа „… побеждавай злото с добро“ (Римляни 12:21).

Неочакван ход. Той отговаря на човешкото зло с добро. Оставя се на хората да го разпънат, за да може да покаже милост към всеки човек, който му поиска прошка. За да можеш ти лично да се позовеш на жертвата на Божия Син, принесена доброволно на кръста за твоите грехове. Греховете ти не са отминати с мълчание, не са сметени някъде под килима. Те са платени, изкупени с кръвта на Божието агне. Затова могат да бъдат простени — ако поискаш.

Имало двама много близки приятели. Те израснали заедно и сърцата им били свързани. Но после животът ги разделил. Единият отишъл да следва, впоследствие станал съдия и постигнал високо положение в града, пък и забогатял. Другият се събрал с лоши приятели и се забъркал в тъмни сделки, наркотици и кражби. Хванали го и го изправили на съд. И, о, чудо — оказало се, че ще го съди тъкмо неговият приятел от детинство. Не се били виждали повече от 20 години, но в съдебната зала и двамата веднага се познали. Лошият приятел си отдъхнал — това се казвало късмет! Направо да не повярваш. Но и като чул присъдата, не му се вярвало — най-добрият му приятел го осъдил на пет години затвор или шестцифрена глоба! Това било максималното възможно наказание за неговите престъпления. Извели го от съда съкрушен и потресен. Но отвън го чакал съдията. „Здравей, приятелю. Не се сърди, но не можех да направя друго. Законът изисква това и аз не мога да го наруша. Но понеже те обичам, аз ще ти платя глобата, така че да не трябва да лежиш в затвора.“ Престъпникът зяпнал от учудване. „Но нали ти е ясно, че аз никога няма да мога да ти върна тези пари?“ „Ясно ми е, разбира се, но това няма значение. Нали сме приятели…“

Точно това е направил Христос със своята смърт на кръста. Платил е твоя дълг, за да останеш ти на свобода!

Ще кажеш, това звучи добре, но не е ли просто хубава приказка? Откъде да знам, че мога наистина да му повярвам? Това реалност ли е, или само добро пожелание?

Е, той се е погрижил да имаш солидно доказателство за това, че можеш наистина да му повярваш — че неговият спасителен план е реалност, а не приказка. И това доказателство е неговото Възкресение!

Бог е всемогъщ. За него не представлява трудност да свърже отново атомите в разпадналите се молекули, да обнови материята, да възстанови жизнените процеси. Иисус Христос е възкръснал съвсем реално — физически. Свръхестествени сили са отместили камъка, който затварял входа на гробницата. Римските войници, поставени да пазят гроба, паднали в несвяст при тази гледка. А един корав римски войник не пада лесно в несвяст. Въобще, ако ви интересуват свръхестествени явления и извънземни, четете Библията. Тя е пълна с такива разкази, само че не толкова наивни като холивудските филми.

На третия ден след смъртта на Христос няколко жени от неговите последователи дошли да довършат погребалния ритуал, за което нямали време при самото погребение. Те намерили гроба отворен и празен. На всичко отгоре до гроба седял един ангел, който им казал: „Защо търсите живия сред мъртвите? Няма го тук. Той възкръсна.“ Тези жени ни най-малко не очаквали такова развитие на нещата. Те побягнали ужасени и дори известно време не смеели да кажат какво са видели. А като казали, другите ученици на Иисус не им повярвали — разказът им се сторил твърде побъркан.

Но после самият Иисус се явил на учениците си. При това те се били заключили в една къща — от страх, че ще ги преследват след смъртта на техния учител. И въпреки заключената врата Иисус застанал сред тях и им казал: „Мир на вас.“ Те изобщо не очаквали да го видят. Отнасяли се към идеята за физическо възкресение точно толкова скептично, колкото и ти, драги читателю. Това, което са записали като очевидци, не е плод на фантазията им, а напротив — ясната, неумолима действителност, с която са се сблъскали и която е трябвало да приемат въпреки всичките си предварителни очаквания.

Това е един от аргументите, че възкресението на Христос не е легенда, а неоспорим исторически факт. Има и други, но не очаквайте да ги научите от предаванията на BBC или National Geographic — те нарочно ги премълчават, понеже си имат съвсем други цели. Лъжецът е навсякъде. Ето някои от тези факти.

Първият, най-елементарният и най-неоспоримият — гробът на Христос е празен! Ако е имало труп, още в самото начало, когато учениците на Христос са започнали да оповестяват, че той е възкръснал, това е можело да се обори моментално. Всъщност всички тогавашни власти — и юдейската, и официалната римска — са били много заинтересовани да не се разпространява някакво си ново религиозно учение. Е, ако в гроба на Христос е имало труп, те са можели много лесно да го покажат на всички. И тогава със зараждащото се християнство щеше да е свършено.

Удивително е, че християнството възниква точно в Ерусалим — мястото, където тези събития са били много добре известни на всички и е имало огромен брой очевидци. Точно там всички са можели да видят трупа на Христос (ако е бил там), можели са да разобличат всяка лъжа и всяка измислица на учениците му. Да не говорим, че тези ученици са били уплашени до смърт и ни най-малко не са се опитвали да основават нова религия. Това се вижда от собствените им разкази. Те са се разбягали и изпокрили, разочаровани и покрусени от провала на надеждите си. И изведнъж, около месец след това, те започват безстрашно да проповядват Възкресението въпреки многобройните заплахи, малтретиране, а впоследствие и мъченическа смърт за повечето от тях. Това е доста необяснимо. Ако всичко беше лъжа или тяхна измислица, едва ли щяха да понасят такива несгоди и преследвания и да умират мъченически. Никаква изгода не са имали от тази нова религия — напротив.

Освен това съществува и още един изумителен исторически факт. Сигурно помните, че самите юдейски водачи са поискали от римския управител Пилат да запечата гроба и да постави около него стража. Римският печат и римската охрана са били нещо изключително сериозно. Нещо, охранявано по този начин, не е могло просто така да изчезне — например да го откраднат неколцина рибари и селяни от Галилея, каквито са били учениците на Христос. Един караул на римската армия не е имал никакви проблеми да се справи с подобни нападатели. Да не говорим, че в тази армия са действали жестоки правила — ако се случело един от войниците да заспи по време на караул, екзекутирали цялата смяна. Така че охраната е била наистина сериозна.

И при всички тези предохранителни мерки гробът се е оказал празен! Коравите римски бойци първо припаднали от ужас, после хукнали при юдейските водачи за помощ. А те ги подкупили да кажат, че били заспали, а през това време учениците на Христос били дошли и го били откраднали! (Как са разбрали кой го е откраднал, ако са спали, остава неясно…) Обещали им също, че ще подкупят началника им да не им налага полагащото се наказание за това, че не са опазили гроба.

Всички тези факти нямат друго разумно обяснение освен едно — че Иисус Христос, Божият Син, самият Бог, въплътен в човек, след като е бил убит, наистина е възкръснал. А това означава, че и сега, около 2000 години по-късно, той продължава да е жив…

Представете си, че отивате на шофьорски курс. Виждате една очукана отвсякъде кола, а инструкторът е осеян с белези и на няколко места има пресни превръзки. Като забелязва изумения ви поглед, неловко се опитва да ви успокои: „Прощавайте, аз съвсем отскоро се занимавам с това. Не мога много добре да карам, имахме няколко произшествия, но се надявам с вас всичко да мине добре.“ Е, ще му се доверите ли да ви учи да карате кола? Ако имате капка разум, няма да му се доверите, ще потърсите друг, по-опитен инструктор.

Така е и с Христос. Ако самият той не беше минал през смъртта и не беше възкръснал, как бихме могли да му се доверим, че знае всичко за живота, че може да даде вечен живот? Много често хората казват: „Никой не се е върнал оттам, че да каже какво е.“ Е, това щеше да е така, ако наистина никой не се беше върнал оттам. Но Един се е върнал — Христос. И той е победил смъртта, той много добре знае какво е там. И той може да ни каже как да избегнем ужасната участ и да отидем на доброто място „оттатък“.

Възкресението е самата същност, сърцевината на християнството. Ако нямаше реално, физическо, историческо възкресение, нямаше изобщо да има християнство. Нямаше летоброенето да се смени. Нямаше огромна част от света да празнува Рождество и Великден, без дори да осъзнава какъв е смисълът на тези празници.

Със своето възкресение Христос е доказал, че има власт над живота и смъртта. Той е победил смъртта и обещава на всички, които вярват в него, възкресение и живот в неговото вечно царство. Можем спокойно да му се доверим. В писанията на Новия Завет има подробна и изчерпателна информация за тези неща. Тя подлежи на проверка и разумна преценка. Настойчиво ви съветвам да си отделите време да проучите тези факти. Заслужава си.

Но има и един друг, много опасен феномен — нежеланието на човека да се занимава с това, да приеме тези неща за себе си. Това е фатална пречка към вечния живот. Прочетете следващата глава…