Привет и благодаря за отзива. :)
От българските автори май не се очаква да отговарят на отзиви от читатели, а да си ги четат тайно и да си се радват (или да се тръшкат, в зависимост от отзива), но реших все пак да отговоря.
Радвам се, че книгата Ви е харесала. Като цяло се старая да няма копи-пейст, но имам влияния, включително от руски и американски автори (от полски също). Наистина, писана е с голяма доза „идиотщина“ или както минаваше в моите среди — „интелигентна простотия“. Това е като цяло начин на разказване, и на мислене, много разпространен в математическите гимназии и в университетите с научни и инженерни специалности, така че предполагам, че оттам съм го закачила.
Ще имам предвид името „Астарот“, ако пак пиша нещо на диабилична тематика. :)
Аз също съм малко разочарована от българското фентъзи като цяло, най-вече от споменатото от Вас копиране, както и от интензивната лигавщина. Макар че тук-таме има попадения. Не знам дали се очаква да цитирам други автори, но ще спомена, че последно много ме впечатли „До дъно!“ на Мирослав Костов, а преди това поредицата за джуджетата на Илко Германов. И двете не са със суперсилни сюжети, но стилът е просто трепач.
Наскоро си препрочетох пак „Групата“ и наистина я видях с по-други очи, предвид че е минало време. Макар че никога няма да я възприема обективно, което си е нормално. Писана е преди доста време (започната 2013-та, завършена 2015-та, редактирана до 2017-та), тогава я възприемах по-скоро като поредица от скечове и лафчета, отколкото като сериозна литература (тя определено не е такава). Сега бих я написала по по-различен начин или вероятно не бих я написала въобще. Когато я започнах, бях току-що завършил магистър и вече работех в МЕИ (не по мое желание). Вършех работата на асистент, без да съм формално на такава длъжност (бях хоноруван преподвател). Тъкмо се бях върнала от екскурзия в Италия, морето ми беше до колене…
Четейки я сега, виждам че психологическите обосновки на героите са ми доста повърхностни, не се вижда какво ги движи, освен течението (в голяма степен вярно за Боряна, но донякъде и за другите). Не е много ясно какво искат и защо. Въобще, хипария до шия. :)
Относно влиянията, трябва да призная, че още не съм чела „Майстора и Маргарита“. От много време се каня и скоро може би ще я почна. Доколкото си спомням, влиянието ми за „Групата“ е от „Спечели облог за Сатаната“ на Робърт Хайнлайн и „Понеделник започва в събота“ на Аркадий и Борис Стругацки. Може би има и други, по-малки влияния, но сега не мога да си ги спомня (вероятно нещо друго от Хайнлайн, като се познавам). Знам, че сравнението с тези книги не е в моя полза, но все пак искам да ги спомена. И двете ги има в читанка и ги препоръчвам горещо. „Понеделник започва в събота“ е ултимативното университетско фентъзи. Четох го във втори курс, тогава си имахме собствен професор Выбегало (като цяло два метра ходещ шум), така че беше забавно.
В момента подготвям за публикация нова книга, съвременен еротичен роман със заглавие „Спи с мен“ (първоначалното заглавие беше „Любовната история на Ясена Юрукова“, мда). Там героинята е доста по-различна. По-вулгарна, по-проклета и маалко повече знае какво иска. Най-вече това дето не ѝ се позволява да има. Там също съм писала в първо лице единствено число. Пробвах в началото и в трето, обаче някак си липсваха вътрешните преживявания на героинята и самоироничните ѝ коментари. Наистина не вървеше.
В „Групата“ също предполагам, че трето лице няма да върви. Според мен ще звучи кухо. По принцип пиша и в трето лице, зависи от историята. Понякога се получава. Във второ също, но то е малко ограничаващо.
Поздрави и от мен :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.