За мен книгата се оказа приятен полъх свеж въздух в раздела „Българско фентъзи“, който инак е пълен с инфантилни копи-пейстове на англо-американско фентъзи.
Текстът наистина е идиотски, като използвам думата в хубавия ѝ смисъл на шантав/нестандартен. Не мисля, че е чиклит, каквато критика има по-горе. На мен историята по-скоро ми прилича на пародия и то пародия на „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, като вместо влюбената и доста дива Маргарита тук имаме загорялата и доста задръстена ас. Андреева от Химическия факултет на Софийския университет.
Има някои наистина свежи хрумвания като например имената на дяволите-студенти (само един Астарот все ми липсваше) или сцената, в която дяволицата Лилит рони сълзи от сярна киселина, които капят върху пуловера ѝ и го прогарят.
В началото не ми хареса това, че повествованието се води от 1 л. ед.ч., тъй като така не само се издава, че в края на краищата с главната героиня всичко е наред, но и ограничава възможността за картинно предаване на вътрешните преживявания. Но пък от друга страна кой знае какви вътрешни преживявания няма. Всъщност, воденето на повествованието от 1 л. ед.ч. засилва още повече пародийния елемент, който нямаше да изпъкне така добре, ако разказът вървеше в 3 л. ед.ч.
Поздрави
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.