Читателски коментари (за „Групата от Ада “ от Снежана Ташева)

Ще си позволя да отговоря на този коментар, не защото уважаемият „един читател“ ще си промени мнението, а защото някой друг може случайно да реши, че забележките му са уместни. Те не са и сега ще обясня защо.

Най-напред бих искала да приканя уважаемия „един читател“ да сподели името и квалификациите си („интернет разбирач“ не се брои за квалификация), както и произведение, което самият той е написал и за което смята, че е по-добро от моето. Останах с впечатлението, че въпросният потребител чете българските автори тук, само за да им обясни как от нищо не разбират и да се присмее на произведенията им.

Моята книга е публикувана под истинското ми име и аз наистина съм завършила физика на ядрото и частиците. Ако някой желае да провери, може да се позавърти около катедра „Атомна физика“ във Физически факултет на СУ и да попита за мен. Предполагам, че доста от колегите, особено по-възрастните, ще се сетят за мен, може би дори ще си спомнят колко са ми писали на изпитите си. На сайта на катедрата също има информация. Ръководител на магистърската ми теза беше проф. Литов, ако той или някой от групата му са сред познатите ви, можете да попитате тях.

Сега за текста. Най-напред, не съм съгласна, че книгата ми е „кифленска“. Ето един блог, където се дефинира какво е „кифла“:

http://ultracs.blog.bg/zabavlenie/2010/07/19/deset-belega-na-dneshnata-kifla.579204

Смятам, че героинята и произведението ми не притежават нито един „кифленски“ белег. Да, романът ми е женски, може дори да се нарече „чиклит“. И в двата жанра има световноизвестни, признати за качествени произведения. Но ако някой не харесва литературата, писана от жени и за жени, може би не е много добра идея да чете точно моята книга.

По въпросите, свързани с науката. Тези забележки, дори да бяха верни, не са от голямо значение за едно художествено произведение, каквото е „Групата от Ада“. Ако пишех научен доклад или научно-популярна поредица, би било основателно да ми се търсят такива грешки. В едно художествено произведение обаче авторът има право да си измисля и дори да нарушава физическите закони. Ако не беше така, произведения като „Юрски парк“, „Мухата“ и „Междузвездни войни“ би трябвало да бъдат забранени начаса, както и всичкото фентъзи и голяма част от научната фантастика.

Но нека разгледаме забележките, като най-напред започнем с тази за гама-фона. Нормалният гама фон на територията на Република България е от 0,06 до 0,40 µSv/h. Това са нормални стойности и в световен мащаб. На територията на град София фонът е малко по-висок поради особеностите на местността — от 0,12 до към 0,20 µSv/h, в зависимост от мястото, където се намира човек. В района на Агенцията за ядрено регулиране (4 km на БАН) е около 0,13 µSv/h.

http://www.bnra.bg/bg/emergency/radgamma_background

Като правило вътре в сградите фонът е по-висок поради използваните строителни материали, в които се съдържат радиоактивни изотопи (най-вече Калий-40). Прието е фонът също така да се измерва и в µR/h (микрорентгени на час). Връзката между двете единици е 1 R = 0,00877 Gy (за гама и х-лъчи 1 Gy = 1 Sv) абсорбирана доза в сух въздух, а в мека тъкан 0,0096 Gy. Можем да го закръглим на 0,01, както обикновено се прави. Такива стойности можете да срещнете и във всеки онлайн конвертор. По такъв начин, 0,2 µSv/h (което е нормална стойност на гама-фона) се превръща в 20 µR/h.

По въпросите, свързани с химията. Нека започнем от случката с натрия. Както може да види всеки, който има достъп до клипчетата в YouTube, реакцията на алкалните метали с вода е изключително бурна. Следователно, при пускане на по-голяма бучка натрий във вода, част от нея обикновено отскача в някаква посока и ако съдът е по-малък (или ако се счупи), част от натрия да излезе извън него. В този случай е добра идея студентите да бъдат изгонени от лабораторията и тя да бъде щателно претърсена, защото никой не би искал да стъпи в бучка натрий или в локва натриева основа. Да не говорим какво ще стане, ако чистачката, неподозирайки за бучката натрий, я топне в кофата с вода.

По въпроса с царската вода. Да, тя е смес от две киселини и като такава не се „синтезира“, но тези киселини не се срещат естествено в природата, така че самите те са обект на химически синтез. Освен това, двете киселини реагират химически, когато се смесят, което обуславя промяната в цвета и свойствата на сместа. При тази реакция се образува нестабилното съединение нитрозилхлорид (NOCl) — токсичен червен газ със задушлива миризма, на който сместа дължи цвета си. Ето реакцията (долните индекси не излизат като индекси):

HNO3 + 3 HCl → NOCl + Cl2 + 2 H2O

Царската вода трябва да се държи надалеч от всякаква органика и като цяло не би имала проблем да прогори пластмасова мензура. Грешката е на студентката, затова че не е използвала стъклена мензура. Обаче същество, чиито сълзи са киселинни, може да си позволи да бъде невнимателно с царската вода, както и да я синтезира, без да уведоми предварително научната си ръководителка.

Което ни отвежда към демоните и дяволите. Искам да запитам уважаемият „един читател“, кога за последно е виждал такива? Кога е разговарял с тях, какво е научил? Откъде е толкова сигурен, че онова, което е прочел, отговаря на истината? Да, аз също имам щастието да не съм се срещала с демони и дяволи до този момент, но, както споменахме по-горе, авторът има право да си измисля. Ако нямаше, на света щеше да съществува само строго документална литература.

И, искам да завърша в стила на господин „един читател“ и да го приканя, ако IQ-то му е по-малко от телесната му температура по Целзий, да не се опитва да чете, защото няма да му се получи.