Иван Вазов
Триумфалната арка

Срещна̀х в горите арка триумфална —

над пътя ми висеше колосална.

 

Но китки, надписи там не стърчаха

и шарени платна не я красяха.

 

От никой кмет заръчана не беше,

„Ура“ тълпата глупа не ревеше…

 

И с тая арка искрена и проста

посрещаше си Рила стара госта,

 

поклонника смирен, певеца скромен —

без много бляск, без шум, без харч огромен:

 

два бука — третий имаха на рамо

(луд някой ураган играл е тамо);

 

и таз дъга и стълпове гигантски

обвиваше ги белий мъх исландски

 

и самодивски ги коси красяха —

кат свилени реси от тях висяха;

 

а около — народ от буки прави

здрависваха го тихи, величави,

 

с любов, без хляб и сол и без поклони

(в туй царство владат други пък закони),

 

певеца драг, пристигнал отдалече,

и вместо всякакви цветисти речи

 

и хиляди „Ура“ и „Да живее“,

пратиха славейче едно да пее.