Блейк Крауч
Пайнс (8) (Живи или мъртви)

8.

Не посмя да отвори вратата; вместо това погледна през липсващ панел от витража. Не видя нищо, освен нощния дъжд и не чу нищо, освен трополенето му върху бурените, дърветата и покрива на мавзолея.

Итън се беше отнесъл под въздействието на упойката и донякъде тя му завидя.

Когато заспиваше, тя сънуваше.

Своят живот преди.

Мъжът, който по всяка вероятност щеше да стане неин съпруг.

Техният дом в Бойси.

Всички планове, които градяха заедно.

Децата, които се бяха надявали да си родят един ден — понякога сънуваше дори лицата им. Събуждането бе Уейуърд Пайнс.

Този прекрасен ад.

Когато дойде тук, отвесните скали наоколо я бяха изпълнили с благоговение и възхита. Сега ги мразеше заради онова, което представляват, в което се бяха превърнали — затворнически решетки около прекрасното градче, което никой не можеше да напусне, а малцината, които опитваха…

Все още имаше кошмари за тези неща.

Петстотинте телефона, звънящи едновременно. Писъците.

„Не и тази нощ… тази нощ това няма да се случи“. Бевърли свали дъждобрана си и отиде при него, свит под одеялото до стената. Когато дишането му най-сетне стана бавно и равномерно, тя изпълзя до брезентовия чувал и извади ножа от един външен джоб.

Беше сгъваем, ръждив и тъп, но друг не бе успяла да намери.

Дръпна одеялото, надигна болничната дреха на Итън и прокара длан по крака му, докато не напипа бучката отзад на бедрото.

Задържа ръката си там мъничко по-дълго, отколкото би трябвало. Мразеше се заради това, но Бог й беше свидетел, че отдавна не беше докосвала, нито бе докосвана от мъж.

Беше си помислила дали да не каже на Итън предварително, но състоянието му й попречи, пък и може би така бе най-добре. Така или иначе, той беше късметлия. Тя беше лишена от лукса на упойката, когато направи същото със себе си.

Бевърли постави фенерчето на каменния под така, че да осветява задната част на лявото му бедро.

Беше покрито с белези.

Бучката не можеше да се види, а само да се напипа, при това едва-едва, ако се знае къде точно да се докосне.

Отвори ножа, който бе стерилизирала два часа по-рано с памук и спирт. Стомахът й се обърна при мисълта какво трябва да направи и се замоли болката да не се окаже по-силна от упойката.