Валерий Панюшкин
Рубльовка (7) (Правилата на играчите)

31. През деня мъжете се движат. Просто така са се подредили нещата — сутрин е невъзможно да се движат, защото шосето непрекъснато е затворено, за да могат да минат президентът, премиерът, кметът и още една камара правителствени чиновници. Затова обитателят на Рубльовка прекарва сутрините в лениво блаженство с жена си, с децата си и с кучетата. Или е зает с осъществяването на такива проекти, заради които не трябва да се ходи никъде.

Започва да се движи през деня.

Закуската може да продължава няколко часа. И без това няма закъде да бързаш, шосето е задръстено, а ти си заклещен. Закуската може плавно да премине в обяд. Сутринта е времето на съпругите. Те най-вероятно няма да успеят да сервират вечеря на мъжете си, защото няма да се приберат навреме, а едва през нощта. Това означава, че трябва да ги нахранят добре на закуска. Закуските са обилни, сложни и подчертано домашни — тип „приготвих я сама“. Питки с извара, тиганици от елдено брашно, пай от едро смляно овесено брашно, сладко от касис, варено без никаква захар, ягодово сладко от швейцарски диви планински ягоди (спомняш ли си, мили, купувахме си такова на езерото на четирите горски кантона?). По време на продължителната закуска най-сериозно се обсъжда въпросът, че модният доктор Шено съветва за питките с извара в никакъв случай да не се използва бяло брашно и колко по-полезно е едро смляното брашно. Шофьорът взема детето и го откарва във френската детска градина, която за щастие се намира в обратната на задръстването посока. А закуската продължава ли, продължава. Можеш да поседиш дълго на терасата…

Можеш да слезеш в кабинета и да повисиш над книгите, както прави например продуцентът Александър Роднянски. В неговата къща има много книги. И с това той се различава от много обитатели на Рубльовка. Защото повечето нямат нито една. Той дълги години е работил в Германия и е свикнал да става още по тъмно като немците. За него най-дълго минава времето от шест часа сутринта (когато на Рубльовка много хора тъкмо си лягат, а Роднянски става) до момента, когато вече ще може да се движи. В един часа на обед Роднянски казва: „Е, аз тръгвам“. Целува жена си, качва се в колата и отива в града. Защото през деня мъжете се движат.

Професор Александър Аузан ме приема по време на закуска. Разговаряме спокойно на чаша чай. Проектът ни предвижда Аузан да разказва, а аз да слушам. Седя и слушам. Но към един часа по обед професорът облича сакото си от туид, слага плетената си вратовръзка, става и казва: „Е, аз тръгвам“. И тръгва да урежда работите, заради които се налага да бъде в града. Носи сако, защото ще разговаря с чиновници, които до един са със сака. Но неговото сако е от туид, за да е ясно, че не е чиновник. Носи вратовръзка, защото всички чиновници носят вратовръзки, но тя е плетена, за да се различава от събеседниците си. Партньорите на дневните му проекти трябва да са наясно, че професорът знае правилата, но не е чиновник, а представител на творческа професия. Което не му пречи да се движи. Дори ако работата, с която е ангажиран един мъж, не изисква да се ходи до града. Въпреки това трябва да го направи. Новият проект на Григорий Масльонников — невиждан апарат, който няма аналог на света, се реализира или в интернет, или в заводите и в конструкторското бюро в Германия. Григорий няма къде да ходи. Но алгоритъмът е същият. Дълга закуска в огромната пуста къща. Питките с извара не сервира жена му, а прислугата. Това дори още повече подчертава домашната атмосфера, отколкото, ако го правеше съпругата му. Мъжът е и метач, и градинар, и охранител, и водопроводчик… Жената е и готвачка, и чистачка, и перачка… Докато сервира питките, може да си поговори с нея за качеството на храните. Естествено, не за диетичните съвети на модния доктор Шено, а за това, каква е изварата при тях, в Украйна. С какво се различава украинската рецепта за питки с извара от руската и каква е сметаната на пазара.

Но след това трябва да стане и да се движи, защото през деня мъжете на Рубльовка се движат. Григорий обува спортни обувки, хваща щеките и отива в гората, за да ходи интензивно близо три часа. Защото мъжете на Рубльовка се движат денем. Като акулите, които не могат да дишат без движение.

Дори ако мъжете трябва да обсъдят нещо сериозно и обсъждането е насрочено не за вечерта, а през деня, те го обсъждат в движение, докато се разхождат, и то, крачейки бързо. Например политикът Борис Немцов отишъл при милиардера Михаил Ходорковски през 2003 година в навечерието на парламентарните избори. Ходорковски финансирал опозиционните партии и партията „Съюз на десните сили“, оглавявана от Немцов. Както и партията „Яблоко“, оглавявана от Григорий Явлински. Ходорковски искал двете демократични партии да не профукват парите му в мръсна битка с компромати един срещу друг. А да използват средствата за борба с партията на властта, която между другото също била финансирана от Ходорковски. Финансирането на опозицията е по собствено желание, за собствена презастраховка и на собствен риск. А финансирането на партията на властта за един милиардер е задължително. Но щом Ходорковски финансирал опозицията, му се искало…

Точно за това разговаряли двамата мъже — Ходорковски и Немцов, обикаляйки с бързи крачки за кой ли път обширната територия на селището Ябълкова градина. Много скоро след това Немцов изгуби изборите, като се лиши едва ли не завинаги от място в парламента. А Ходорковски влезе в затвора. За осем години. А след това за още дванайсет. Но тогава е трябвало да се движат.

Защото през деня мъжете на Рубльовка се движат като акулите, които ще умрат от задушаване, ако престанат да се движат.

32. А съпругите чакат. Те чакат през целия ден. Съпругите започват да чакат някъде от обед, от момента, в който мъжете им се качват в колите и заминават. Те чакат дори и ако не обичат съпрузите си, защото не им остава нищо друго, освен да чакат. Неомъжените жени, които са отишли на гости при приятелките си, тоест да си търсят съпруг, също чакат вечерта, за да ги заведат някъде на вечеря и мъжът на приятелката им да ги запознае с приятеля си. А пък момичетата с леко поведение са в постоянно безнадеждно очакване например в ресторант „Пристан“ на една-единствена чаша „Кир Роял“, „Белини“ или някакъв друг коктейл с шампанско, който е моден в този момент. Тези нещастници чакат като осъдени с надеждата дори не да се омъжат, а да завържат кратка връзка, по време на която да оправят материалното си положение и отново да чакат, но вече с две чаши „Кир Роял“. А може би и да се омъжат. А пък ако се омъжат, да чакат на дълга верига.

Защото през деня жените на Рубльовка правят само едно — чакат. Омъжените и осигурените могат да си позволят да разнообразят очакването с невинни забавления. Например да пият кафе във „Веранда край вилата“. Или да отидат във фризьорския салон „Алдо Копола“ — къдрене, изсушаване, грим. Добър начин да убиеш два часа. А в паузите между фризьорските процедури да седиш в чакалнята, да прелистваш модни списания и да си бъбриш с приятелките, като внимателно оглеждаш с какво са облечени и какви обеци носят. Да оглеждаш и да се опитваш да разбереш какво може да означава овехтялото колие на врата на приятелката ти — промяна на тренда, нещастие или старателно скривана тайна?

В чакалнята на фризьорския салон можеш да изгубиш още около час, за да си поделиш с останалите работното време на единствената „читава“ масажистка, която Полина Дерипаска е открила някъде. Нейните услуги струват около десет пъти повече в сравнение с всеки друг масаж и да я замъкнеш в дома си, е въпрос на чест и доказателство за успех.

А докато графика на масажистката се подрежда, можеш да получиш две покани за детски празници, на които се ходи с детето и с гледачката му. Защото без гледачката средностатистическата посетителка на „Алдо Копола“ не може да смени памперса на детето. И там, по време на празника, да поканиш приятелките с деца на празник у вас и също да получиш още две покани за празници. Да се запознаеш с още две-три нови момичета и да получиш покани от тях, както и да ги поканиш, като първо проучиш кои са съпрузите им и дали съответства на ранга ти да ги каниш в дома си. Клоуните на кокили, известните актьори и детските им песнички, фойерверките, театърът на сапунените мехури — всичко е едно и също.

Не бива да се разчита на никаква промяна на програмата, на никакви лудории и на никакви приключения. През лятото отиваш в Сардиния. Между сезоните — в Париж или в Милано, за да обикаляш магазините. На Нова година — в Куршевел да разходиш новите си диаманти. Крачка вдясно или крачка вляво се смята за бягство и се наказва жестоко, в най-добрия случай с двустаен апартамент в Москва и скромна пенсия. А в най-лошия — като изхвърлят през оградата старите ти ботуши и старите ти дънки с думите: „С това дойде при мен, кучко, и с това се махай оттук!“. Не можеш да се надяваш и на таен живот. Невъзможно е да завържеш връзка с треньора по пилатес. Защото на пилатес те водят шофьор и охранител, а те са шпиони, които шпионират теб и се шпионират помежду си. И ако по някакво чудо си спазарила правото си да седнеш сама зад волана, това също няма да ти даде свобода. Защото интервалът от време, в който си на пилатес, се знае предварително. Къщата е снабдена с видеокамери. Знае се кога трябва да тръгнеш на пилатес и моментът, в който трябва да се върнеш. Камерите фиксират всичко. И ако се забавиш с два часа и кажеш, че си се разхождала в гората, старите ти ботуши и дънки ще изхвърчат през оградата и ще чуеш: „С това дойде при мен, кучко, и с това се махай оттук!“.

Изневерите са ти забранени. Като в същото време самата ти трябва да търпиш изневерите на мъжа си. По веднъж в седмицата или по веднъж в месеца той ще ти изпраща бележка в плик с марката на хотел „Барвиха“ и кратко съобщение: „Ще закъснея, не ме чакай“. Като че ли не може да ти се обади по мобилния телефон? Да, само че по мобилния телефон не е достатъчно унизително и телефонното обаждане не затвърдява чак толкова властта му над теб, колкото този ухаещ на чужд парфюм хотелски плик, в който, освен бележка, може да има и налични пари. Към трийсет хиляди рубли. И тези пари са твоята истинска цена.

Единственото, което може да те спаси, е някакъв проект. Твой собствен. Много жени на Рубльовка, след като посветят няколко години на разкрасяването на къщата си, след като натъпчат стаите със слонове от Индонезия, венецианска керамика, марокански копринени килими, английски старинни кресла, валенсиански дантели и провансалски уханни билки, започват да разказват на всички, че са дизайнери на интериори. Или че са ландшафт дизайнери, ако повече са разкрасявали градината, а не къщата. Някога, преди много време, личната дизайнерска фирма можеше да се превърне в проект и можеше да освободи жената. Но в момента в Рубльовка дизайнерите на интериори са повече от къщите. Защото всяка къща е била разкрасявана от няколко жени една след друга, ако не и едновременно. И на тях са им помагали професионалисти. Тъй че не върви да си дизайнер на интериори. Потърси нещо друго. И не забравяй: проектът не може да бъде измислен, трябва да го откриеш. Например Надежда, жената на ресторантьора Новиков, веднъж смъмрила кротичко мъжа си, че отдавна не й е подарявал цветя. Новиков бил в добро настроение и й подарил цветарски магазин. И това се превърнало в проект — във верига от цветарски магазини. Забележете, не верига от бензиностанции.

Женските проекти трябва да са изящни, малки и безопасни. Не можеш да поискаш да управляваш нефтена компания. Но за сметка на това женските проекти, за разлика от мъжките, могат да не носят печалба или почти да не носят печалба. В другото няма полови различия.

Проектът винаги се развива по едни и същи правила.