Метаданни
Данни
- Серия
- Чикаго Старс (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Match Me If You Can, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 99 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Сюзън Елизабет Филипс
Заглавие: Идеалната половинка
Преводач: Стамен Стойчев
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: Първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 25.02.2014
Редактор: Елена Георгиева
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-064-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1729
История
- — Добавяне
14
Анабел се прибра в бунгалото малко след полунощ. Страните й още пламтяха от спомена за еротичния филм. Лятната рокля лепнеше по сгорещеното, изпотено… много изпотено тяло. Изпълни се със смут, като видя светещия преден прозорец. Може би го бе оставил от любезност. Дано не я чака да се прибере. Тази вечер в никакъв случай не можеше да се изправи срещу него. Дори и без да е гледала еротика, едва се държеше на разстояние от него, но след филма тази вечер…
Изкачи се на пръсти до верандата, изу сандалите, завъртя дръжката колкото можа по-безшумно и открехна скърцащата мрежеста врата.
— Здравей.
Анабел се сепна и изпусна сандалите на пода.
— Не ме стряскай така!
— Извинявай.
Той лежеше на дивана с купчина документи в ръка. Не носеше риза, а само черни, избелели спортни шорти. Краката му бяха боси, а глезените — кръстосани върху облегалката на дивана. От светлината на подовата лампа косъмчетата по тях изглеждаха златисти. Погледът й се прикова в шортите. След всичко, което бе видяла на екрана, той беше престъпно навлечен.
Докато тя се опитваше да си поеме дъх, Хийт повдигна глава и рамене, от което, разбира се, съвършените мускули на плоския корем леко се стегнаха и на Анабел й прималя от еротичната гледка.
— Защо лицето ти е толкова зачервено? — учуди се той.
— Из… изгоряла съм на слънцето.
Знаеше колко е уязвима, трябваше да поплува в езерото, за да се охлади, преди да се прибере в бунгалото.
— Това не е слънчево изгаряне. — Той спусна крака на пода и тя забеляза, че косата му е мокра. — Какво ти става?
— Нищо! — Анабел заотстъпва назад. Така щеше да стигне по-бавно до спалнята, но за нищо на света нямаше да се обърне с гръб към него. — Пак си взел душ.
— Е, и?
— Изкъпа се след плуването. Да не би да си побъркан на тема чистота?
— С Рон потичахме след вечеря. А теб какво те засяга?
О, господи, тази гръд, тези устни… зелените очи, които виждаха всичко. Освен нея гола. Това никога не бяха виждали.
— Аз… отивам да си легна.
— Да не би с нещо да те засегнах?
— Моля те, не ме закачай.
— Ще се постарая. — Устните му леко се извиха. — Но тъй като аз съм си аз…
— Престани!
Тя от своя страна не възнамеряваше да спира, но явно краката й обявиха стачка.
— Искаш ли топло мляко, или нещо друго?
— Не, определено не се нуждая от нищо горещо.
— Казах топло. Не съм споменал нищо горещо.
Хийт остави документите.
— Аз… зная.
Младата жена може и да стоеше неподвижно, но той пристъпи напред и огледа недоумяващо потната й омачкана рокля.
— Какво ти става?
Анабел не можеше да откъсне очи от устата му. Пред нея сякаш оживяха всички онези устни, които само преди половин час бе видяла на малкия телевизионен екран, и си припомни съвсем точно какво правеха. По дяволите и Кристъл, и филмът й!
— Просто съм уморена — смотолеви тя.
— Нещо тук не се връзва. Не ми изглеждаш уморена. Устните ти са зачервени, сякаш си ги хапала. Дишаш тежко. Честно казано, приличаш ми на възбудена. И то сексуално. Или може би развинтеното ми въображение пак ми играе лоша шега?
— Да не говорим за това, става ли?
Той имаше малък белег на реброто, навярно спомен от изоставена любовница, пробола го с нож.
— С какво, по дяволите, се занимавахте тази вечер вие, дамите?
— Идеята не беше моя! — изтърси тя гузно и още повече се изчерви.
— Така или иначе, ще разбера. Някое от момчетата ще ми каже, затова по-добре си признай още сега.
— Не мисля, че мъжете ще говорят за това. А може пък и да говорят, не зная. Нямам представа колко клюкарствате.
— Можеш да си сигурна, че по-малко от жените. — Хийт кимна към кухнята. — Искаш ли нещо за пиене? В хладилника има бутилка вино.
— Да бе… Само вино ми липсва в момента.
— Тайната чака да бъде разкрита…
Той явно се забавляваше.
— Спри да ровиш, става ли?
— Точно това би направил един възпитан мъж. — Хийт се наведе и взе телефона си. — Джанин ще ми каже какво се е случило. Тя ми се струва откровена дама.
— Тя е в пансиона. Няма телефон в стаята.
— Добре. Ще попитам Кристъл. Преди по-малко от половин час говорих с Уебстър.
Анабел много ясно си представяше с какво се занимават семейство Гриър в момента и реши, че едва ли ще са във възторг от прекъсването.
— Полунощ е.
— Сбирката ви приключи преди малко. Сигурно още не си е легнала.
Не бих се обзаложила за това.
Той потърка с палец бутоните на телефона.
— Винаги съм харесвал Кристъл. Тя е откровена жена, при нея няма потайности.
Натисна първия бутон, а Анабел пое рязко въздух.
— Гледахме порно, сега разбра ли?
Хийт се ухили и захвърли телефона.
— Е, нещата започнаха да се изясняват.
— Повярвай ми, идеята не беше моя. И няма нищо смешно. Освен това съвсем не беше порно. По-скоро еротика. За жени.
— А каква е разликата?
— Точно такава реплика очаквах от един мъж. Мислиш ли, че повечето от нас получават оргазъм, докато гледат как тълпа жени с колагенови устни и импланти в гърдите, колкото футболни топки, се нахвърлят една на друга?
— Съдейки по изражението ти, предполагам, че не.
Тя имаше нужда веднага да изпие нещо студено и се насочи към кухнята, без да спира да мърмори.
— Да вземем например съблазняването. В един обикновен порнофилм за мъже има ли сцени на съблазняване?
Хийт я последва в кухнята.
— Честно казано, няма особена нужда от това. Жените и без това са много агресивни.
— Именно. Е, аз не съм — призна Анабел, неочаквано за самата нея.
Още щом думите изскочиха от устата й, й се прииска да се ритне. В никакъв случай не биваше да насочва разговора към себе си.
Питона не обърна внимание на изцепката й. Обичаше да си поиграе с жертвата си, преди да я нападне.
— Филмът имаше ли сюжет?
— Действието се развива в селски район в Нова Англия. Героинята е девствена художничка, а героят — секси непознат. Това достатъчно ли е?
Тя отвори вратата на хладилника и се втренчи вътре, без да вижда нищо.
— Само двама герои? Доста разочароващо.
— Имаше и няколко странични сюжетни линии.
— Аха.
Анабел се обърна към него. Изпотената й длан още не се отлепваше от дръжката на хладилника.
— Струва ти се смешно, така ли?
— Да, но се срамувам от себе си.
Страшно й се искаше да го помирише. Косата му вече бе изсъхнала. Жадуваше да притисне лице към гърдите му и да вдъхне уханието, може би да остави няколко от копринено меките му косъмчета да погъделичкат носа й.
— Моля те, върви си — изхленчи почти изтерзано тя.
Хийт наклони глава.
— Извинявай, какво каза?
Анабел сграбчи първото студено нещо, което й попадна подръка, и затръшна вратата на хладилника.
— Знаеш какво изпитвам към всичко това. Към нас…
— Снощи го каза достатъчно ясно.
— И бях права.
— Зная.
— Тогава защо спориш с мен?
— Синдром на глупостта. Нищо не мога да направя, още повече че съм мъж. — Устните му се извиха в ленива усмивка. — А ти не си.
Във въздуха имаше толкова много сексуално електричество, че бе достатъчно да освети планетата. Хийт стоеше между нея и спалнята и ако минеше прекалено близо, щеше да се изкуши да го близне, затова Анабел се запъти към верандата. Едва не се спъна в матрака, който той бе извадил миналата нощ. Беше си оправил завивките, бухнал възглавниците и сгънал одеялото наполовина. Беше разтребил по-добре, отколкото тя двойното легло.
Чампиън излезе бавно след нея.
— Сандвич ли ще си правиш с това?
Тя не схвана веднага за какво й говори, докато не проследи погледа му, вперен в ръката й, стискаща бурканче с френска горчица вместо кутия с кока-кола. Младата жена се взря учудено в бурканчето.
— Горчицата е натурално сънотворно.
— Никога не съм го чувал.
— Човек не може да знае всичко, нали?
— Очевидно не. — Изминаха няколко секунди в мълчание. — Ще я ядеш ли, или ще я мажеш?
— Лягам си.
— Защото, ако ще я мажеш… аз бих могъл да ти помогна.
Избухлива като всички червенокоси жени, Анабел тресна бурканчето върху дървената маса.
— Защо просто не ти връча бикините си и да приключим с това?
— Идеята си я бива. — Зъбите му блеснаха в мрака като на акула. — Дали, ако те целуна сега, отново ще се изплашиш?
Гневът й стихна, заменен от безпокойство.
— Не зная.
— Имам голямо его — знаеш това. Но начинът, по който ме отхвърли миналата нощ, граничи направо с жестокост и нарани чувствата ми. — Той пъхна палец в ластика на шортите си и ги дръпна надолу, разкривайки възбуждащия трапец, от който лигите й потекоха. — Сега се питам дали пък не съм изгубил невероятния си чар. Какво ще правя тогава? — Плъзна пръст по-надолу, разкривайки още малко гола плът. — Разбираш защо съм малко притеснен.
Анабел не можеше да откъсне поглед от стегнатия му корем и с мъка се удържаше да не притисне бурканчето с горчица о пламналото си чело.
— Ъ… на твое място не бих се притеснявала чак толкова — смотолеви и като събра последните останки от волята си, започна да се промушва покрай него и може би щеше да успее, ако той не се бе пресегнал и не бе докоснал ръката й.
Беше съвсем леко бръсване с пръста — безобиден жест на раздяла — но засегна гола кожа, което бе достатъчно, за да застине тя на място.
Той също замря. Докато се взираше надолу към нея, в зелените му очи се четеше покана за сладка гибел, смекчено от леко извинение.
— По дяволите! — прошепна Хийт. — Понякога остроумнича твърде много за мое собствено добро.
Притегли я към себе си, впи устни в нейните и плъзна ръце по очертанията на гърба й. И тя му позволи, също както миналата нощ, без да мисли, че това бе възможно най-лошото, което можеше да стори, пренебрегвайки всички причини, поради които не биваше да се наслаждава на всеки миг от тази единствена нощ, за да не се налага да се изправя пред последствията на сутринта.
— Търпението ми се изчерпи.
Дрезгавият му шепот погали бузата й, а ръката му свали с един замах ципа на роклята до кръста.
— Това ще съсипе всичко — промълви задъхано тя, долепила устни до неговите. Трябваше да каже нужните думи, макар че не направи нищо, за да го спре.
— Все пак нека го направим — рече той с хрипкав глас. — После ще му мислим.
Точно това искаше да чуе тя. Отдаде се на целувката им — покорна, омагьосана, оглупяла… и малко влюбена.
Миг по-късно роклята бе на купчинка в краката й, заедно със сутиена, бикините й и дрехите му — чифт черни спортни шорти. Бяха на верандата, но наоколо бе тъмно, дърветата — гъсти, а и на кого му пукаше. Погледът му се спря върху бюста й, не я докосваше, само гледаше. С едната си ръка обхвана рамото й. Плъзна върховете на пръстите си надолу по гърба, до талията й. Тя потръпна и притисна буза към гърдите му, сетне изви глава и ги докосна с устни. Той подскочи и дъхът излезе със свистене от гърлото му.
— Не мърдай!
Хийт се дръпна и хукна към кухнята, давайки й възможност за един кратък миг да зърне един невероятно стегнат мъжки задник. В главата й проблесна мисълта, че навярно е хукнал, за да вземе мобилния си, за да свърши няколко работи едновременно, но той угаси осветлението в кухнята, оставяйки да свети само малката лампичка на печката, сетне изчезна в дневната и също угаси светлините. Миг по-късно отново се появи. Докато вървеше към нея, отблясъците от мъждивата златиста светлина откъм кухнята танцуваха върху стройното му мускулесто тяло. Беше силно възбуден. Когато стигна до нея, й подаде опаковка с три презерватива и прошепна:
— Смятай го за знак колко те харесвам.
— Оценявам го — отвърна тя, също шепнешком.
Притисна я върху матрака. Анабел си спомни колко неотклонно Питона преследваше целта си и осъзна, че „женската киновечер“ значително бе увеличила очакванията й за продължителна любовна игра. Стори й се, че прекалено скоро той се претърколи отгоре й и устните му потърсиха гърдата й. Тя зарови пръсти в косата му.
— Караш ме да бързам, така ли?
— Не се съмнявай в това — отвърна той и ръката му се плъзна към корема й, устремена към пулсиращата женственост.
— Искам още целувки.
— Няма проблем.
Хийт пое зърното й между устните си.
Анабел се задъха.
— По устата.
Той подразни малкото набъбнало зърно и дишането му се учести.
— Да преговаряме.
Младата жена заби пръсти в гърба му, влажен от скромните му опити да се сдържа. Бедрата й машинално се разтвориха.
— Би трябвало да очаквам това.
Хийт прокара палец през къдриците на венериния й хълм и си поигра с огнените кичурчета.
— Ще бъда бърз за твоите очаквания. Не мога иначе и предварително се извинявам. — Анабел въздъхна тихо от наслада, когато той докосна топлата, влажна плът. — Но доста отдавна не съм бил с жена и това, което в действителност може да свърши само за няколко минути…
— Май и толкова няма да има.
Пръстите на краката й се свиха.
— … на мен ще ми се стори години. — Гласът му стана още по-дрезгав. — Така че, ето какво предлагам. — Тя стисна бедрата му, докато той продължаваше да я гали. — Нека приемем факта, че първия път няма да успея да те задоволя. Това ще снеме напрежението и от двама ни.
Анабел сви коленете си и простена задъхано:
— Във всеки случай, от теб.
— Но след като изпусна първата… пара — дъхът му пресекна и той заговори бързо и отривисто, — ще разполагам с цялото време на света… — главата й се замята диво, докато коварните му пръсти я дразнеха по най-интимен начин — да направя всичко както трябва. — Хийт разтвори по-широко бедрата й. — А ти, Тинкърбел… — Анабел изохка под тежестта му, — ще изживееш нощта, която никога няма да забравиш.
Проникна в нея със стон и при все че тя беше влажна и готова за него, утробата й бе твърде тясна за мощта му. Анабел вдигна колене и се изви назад. Устата му завладя нейната, сграбчи бедрата й с длани и я изви под ъгъл, за който и двамата копнееха.
Трескави, безумни образи се стрелкаха зад клепачите й. Дългото дебело тяло на питона нахлуваше в нея, разгръщаше се… протягаше се… проникваше по-надълбоко… и надълбоко. Гърбът под дланите й се напрегна. Сладостна атака… гмурване. Отново и отново. И финалното изкачване. Той започна да трепери. Ниското гърлено ръмжене се удави в устата й. Зад клепачите й проблесна светлина. Тя пое докрай тежестта му, отметна глава и се предаде докрай.
Минаха няколко дълги минути. Той докосна с устни слепоочието й и се претърколи настрани, едва побирайки се върху тесния матрак. Анабел се отдръпна, за да му направи място. Телата им се наместиха по-удобно. Хийт я привлече към влажната си гръд и започна да си играе с косата й. Замаяна, преситена от задоволство, тя не искаше да мисли. Още не.
— Това не… не ми се е случвало — отрони накрая младата жена.
Той се подпря на лакът и се взря в лъжовните й очи.
— Не ми се ще да ти го натяквам, но аз ти го казах.
— И както обикновено, беше прав.
В ъгълчетата на очите му се образуваха палави бръчици и той я целуна бързо по устните.
— Нека ти е за урок. — Надигна се. — Ще са ми нужни няколко минути.
— През това време ще реша наум няколко главоблъсканици.
— Чудесна идея.
Анабел се заслуша в нощните звуци, заобикалящи гнездото им сред дърветата, а Хийт хлътна вътре. Върна се след няколко минути с бутилка бира, приседна на матрака и й подаде бутилката. Тя отпи голяма глътка и му я върна. Той остави бутилката на пода, сетне се излегна, притегли я към гърдите си и отново се заигра с кичур от косата й. Нежният интимен жест извика сълзи в очите й, затова тя се изтърколи отгоре му и започна своето чувствено проучване.
Не след дълго дишането му се накъса.
— Навярно… — пророни той задавено — няма да ми е нужно толкова дълго време да възстановя силите си, колкото смятах.
Тя плъзна устни по корема му.
— Предполагам, че все пак не можеш винаги да бъдеш прав.
И това бе последното нещо, което си казаха за много дълго време.
Накрая Хийт заспа, а тя се измъкна и отиде в спалнята си. Когато отпусна глава на възглавницата и се сви на кравай под одеялото, повече не можеше да отрича реалността на стореното. Той се любеше със същото настървение на работохолик, с което правеше всичко останало, а междувременно тя се бе влюбила още повече в него.
От ъгълчетата на очите й се стичаха сълзи, но Анабел не ги избърса. Вместо това ги остави да се леят на воля, докато обмисляше, подреждаше, планираше. Когато най-сетне се унесе в сън, вече знаеше какво да прави.
Хийт чу как Анабел отиде в спалнята си, но не се помръдна. След като телесният му глад беше задоволен, го връхлетя вината заради гнусната му постъпка. Сватовницата му не беше равнодушна към него. Тази вечер от очите й с цвят на мед струеше цяла палитра от емоции, които той не искаше да признае. И сега се чувстваше като най-гадният мръсник на света.
Тя му бе казала, че това ще свърши зле, но целият му живот бе изграден върху пробиването на стени с глава, така че пренебрегна очевидното и се хвърли сляпо напред. Макар да знаеше, че е права, той я желаеше и я облада, без да мисли за последствията. А сега, когато вече бе прекалено късно, Хийт осъзна в какво нещастие за нея се бе превърнало случилото се, както лично, така и професионално. Младата жена имаше чувства към него, а това означаваше, че не може да бъде вече негова сватовница.
Извъртя се в леглото и заби юмрук във възглавницата. Какво си е мислил, по дяволите? Тъкмо в това бе бедата, че не бе мислил. Само реагираше и докато се наслаждаваше на желаната плячка, бе разбил мечтите й. Сега бе длъжен да изкупи греха си и да направи нещо за нея.
Започна да обмисля различни планове. Да възхвалява бизнеса й и да й намери достойни клиенти. Да използва екипа си от пиар специалисти и връзките с журналисти, за да й осигури медийни изяви. Можеше да се получи интересна история — сватовница от второ поколение продължава делото на баба си. Анабел трябваше сама да се сети за това, но явно нямаше високо мнение за собствените си бизнес умения.
Но едно нещо не биваше да прави — да я остави да го запознава с други жени. Това щеше да разбие сърцето й. Като истински егоист, никак не му се щеше тя да спре да работи за него. Харесваше му да е наоколо. Анабел облекчаваше живота му… а той й се отплати, като я прекара, буквално и преносно.
Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далеч от дървото.
Отчаянието, което го обзе, беше до болка познато, като звука на ръждясалата врата на каравана, тресната в нощта.
Не помнеше кога е заспал, но трябва да е спал дълго, защото беше ден, когато земята се разклати. Отвори едното си око, видя лице, което не беше готов да види, и зарови глава във възглавницата. Още едно леко земетресение разтърси матрака. Хийт повдигна клепачи и потрепна от силната светлина, обляла лицето му.
— Събуди се, великолепен дар за всяка жена — изчурулика един глас.
Тя седеше до него, на пода на верандата, с чаша с кафе в ръка, докато побутваше матрака с крак. Беше с яркожълти шорти и виолетова тениска, с щампован върху нея някакъв грозен трол от анимационните филмчета и надпис „Ние също сме хора“. Непокорните къдрици обрамчваха дяволитото лице, устните приличаха на усмихнати розови пъпки, а очите бяха по-ясни от неговите. И определено не изглеждаше опустошена. Дявол да го вземе! Сигурно си мислеше, че миналата нощ е променила отношенията им. Прилоша му.
— По-късно — промърмори той.
— Не мога да чакам. Ще се срещнем с останалите на закуска в беседката, а аз трябва да поговоря с теб преди това. — Взе втора чаша от пода и му я подаде. — Това трябва да облекчи болката ти от връщането в реалния свят.
За този разговор трябваше да е с бистър ум, но се чувстваше като дъно на мръсен пепелник. Искаше единствено да избегне тази дискусия, да се завърти с гръб към нея и отново да заспи. Но беше длъжен да я изслуша, затова се надигна на лакът, пое чашата с кафе и се опита да проясни мъглата, обхванала мозъка му.
Погледът й следеше чаршафа, който се свличаше бавно до кръста му и той внезапно я пожела отново. Ръката му се стрелна надолу, за да прикрие издайническото доказателство за възбудата му. Как да й каже новината, че тя му е приятелка, а не кандидатка за дългосрочна връзка, без да нарани чувствата й?
— Първо — подхвана Анабел, — миналата нощ означаваше за мен много повече, отколкото можеш да си представиш.
Точно това не исках да чуя. Изглеждаше толкова дяволски сладка. Трябваше да си истински негодник, за да нараниш такова мило създание. Само ако тя беше жената, за която винаги си е мечтал — изтънчена, елегантна, с безупречен вкус и семейство, което можеше да проследи прадедите си до барон разбойник от деветнайсети век. Хийт се нуждаеше от спътница, която да издържи всички удари на съдбата, жена, която да гледа на живота като него — състезание, което трябва да се спечели, а не като на безгрижен низ от детински забавления.
— В същото време… — Гласът й се снижи и зазвуча по-сериозно. — Случилото се не бива никога повече да се повтаря. От моя страна това беше сериозно нарушение на професионалната етика, при все че не е чак такъв голям проблем, какъвто си представях. — По устните й заигра непокорна усмивка. — Сега вече мога да те препоръчвам с чиста съвест. — Лицето й помръкна. — Не, по-големият проблем е в това, че аз те използвах.
Кафето в чашата му се разплиска. Какво, по дяволите, означаваше това?
Анабел изтича в кухнята за салфетка и му я подаде, за да попие кафето.
— А сега ме слушай внимателно — продължи. — Трябва да разбереш, че наистина съм ти благодарна за това, което направи. Цялата история с Роб ми се отрази много зле. Откакто скъсахме, ами… избягвах секса. Жестоката истина е, че направо бях психически блокирала. — Тя попи няколко капки от кафето, които бе пропуснал. — Благодарение на теб това вече е минало.
Той отпи предпазливо от ободрителната напитка и зачака. Вече не бе сигурен накъде клони този разговор. Анабел докосна ръката му с жест, който му се стори дразнещо майчински.
— Чувствам се напълно здрава и го дължа на теб. Е, и на филма на Кристъл. Но, Хийт… — Малките лунички по челото й се събраха, когато тя се намръщи. — Не мога да се отърся от чувството на вина, че аз… така да се каже… те използвах.
Чашата му с кафето застина във въздуха.
— Използвала си ме?
— Точно за това трябва да поговорим. За мен ти си не само клиент, но и приятел, а аз не използвам приятелите си. Поне досега не бях. Разбирам, че при мъжете е различно, може би ти нямаш чувството, че си се възползвал от обстоятелствата. Може би аз преувеличавам случилото се. Но съвестта ми диктува да бъда напълно честна относно мотивите си.
Той настръхна.
— Разбира се.
— Нуждаех се от неангажиращ мъж, който да ми помогне да възстановя хармонията с тялото си и сексуалните си нужди, някой, от когото няма да съм емоционално зависима. И ти, разбира се, си идеалният за целта.
Не е емоционално зависима?
Анабел задъвка долната си устна. Изглеждаше, сякаш предпочиташе да е някъде другаде, но не тук с него.
— Кажи ми, че не ми се сърдиш — промълви умолително. — О, по дяволите… няма да плача. Но се чувствам толкова зле. Чу Кевин миналата вечер. Аз… — Преглътна мъчително. — Има и други усложнения. Голяма каша, нали?
Тя измъкна поредния заек от ръкава си като фокусник.
— Други усложнения? — повтори Хийт.
— Е, ти знаеш.
— Освежи паметта ми.
— Не ме карай да го изричам. Много ме е срам.
— Какъв срам между приятели? — процеди той сухо. — Нали ти толкова държиш да си честна и откровена?
Анабел погледна към тавана, сви рамене, сетне сведе глава и се втренчи в пода.
— Ами… знаеш… малко се увлякох по Дийн Робилард.
Гласът й едва се чуваше.
Подът под краката му се разлюля.
Тя притисна длани към лицето си.
— О, боже, изчервих се. Ужасна съм, нали, че ти говоря за тези неща?
— Моля те, няма нищо — процеди Хийт. — Целият съм в слух.
Анабел отпусна ръце и го изгледа напрегнато.
— Зная, че навярно от това нищо няма да излезе — тази работа с Дийн — но до снощи дори нямах смелост да си дам шанс. Той очевидно е много опитен мъж и какво щях да правя, ако връзката, която усещам помежду ни, съществува не само в моето въображение? Ами ако и той се интересува от мен? Не бих могла да се справя със сексуалните усложнения. Но след това, което миналата нощ ти направи за мен, най-после се изпълних с решителност поне да се опитам. Ако нищо не излезе, здраве да е, такъв е животът. Но поне ще зная, че не е заради неврозата ми.
— Да не би да казваш… че аз бях нещо като ледоразбивач?
Очите с цвят на мед потъмняха от тревога.
— Моля те, кажи ми, че не си сърдит. Зная, че не си влюбен в мен, но все пак на никого не му е приятно да осъзнае, че са го използвали.
Хийт с усилие отпусна стиснатите си зъби.
— И това ли направи ти? Използва ме?
— Ами… миналата нощ не съм си представяла него в леглото, докато бях с теб, или нещо такова. Е, може би само една или две секунди, но само толкова, кълна се.
Той присви очи.
— Значи, всичко помежду ни е наред? — попита Анабел.
Младият мъж не разбираше негодуванието, разгарящо се в гърдите му, особено след като сватовницата му даваше идеалната възможност да се измъкне от създалата се ситуация.
— Не зная. Наред ли е? Как мислиш?
Тя събра сили дори да се усмихне.
— Мисля, че е наред. Струваш ми се малко вкиснат, но нямаш вид на човек, чиято чест е била засегната. Не биваше толкова да се притеснявам. За теб беше само секс, но за мен беше огромна крачка към еманципацията. Благодаря ти, приятелю.
Тя му протегна ръка, принуждавайки го да остави чашата с кафе, за да я разтърси, освен ако не искаше да изглежда като пълен идиот в очите й. После скочи на крака, изпъна ръце над главата си и протегна дребното си тяло като доволна котка. Тениската й се вдигна и разкри пъпчето й, което миналата нощ езикът му обстойно бе изследвал.
— Ще се срещнем в беседката — рече, но внезапно изражението й отново се помрачи и тя продължи настойчиво. — И, Хийт, обещавам ти, че ако изпитваш дори най-малката неприязън към мен, тя ще изчезне още другата седмица. Сега съм решена повече от всякога да ти намеря подходяща съпруга. Вече не е само бизнес. Вече е лично.
И като му хвърли ослепителна усмивка, Анабел изчезна в кухнята, но само след секунда подаде отново глава.
— Благодаря ти, наистина ти благодаря. Много съм ти задължена.
Миг по-късно вратата на бунгалото хлопна. Той се отпусна на възглавницата, сложи чашата с кафето на гърдите си и се опита да осъзнае казаното дотук.
Тази женичка го бе използвала като загрявка за Робилард.