Джон Скалзи
Червеноризци (4)

Глава трета

Когато служебният таблет на Бен Трин звънна, на работната си станция Дал класифицираше спори от Тета Орионис XII. Трин прочете съобщението и каза:

— Отивам да донеса кафе! — и излезе през вратата.

„Че какво му има на кафето ми?“ — зачуди се Дал, но се съсредоточи върху работата си. През изминалата от качването му на борда на „Дръзки“ седмица, точно както му бе обещано, го товареха с ролята на майстор-кафеджия. Тя се състоеше в поддържане на кафеника в склада пълен и в доставяне на безценната течност за лабораторните дружки винаги щом потропаха с чашите си. Колегите му не прекаляваха с правата си — доста често се случваше и сами да си наливат кафето, — но се наслаждаваха да упражняват от време на време привилегиите си да имат собствен кафеджия.

Което напомни на Дал, че трябва да провери състоянието на кафеника. Касауей последен си беше сипал чаша. Мичманът вдигна поглед да го попита дали е време да зареди нова доза…

Беше останал сам в лабораторията. Промърмори:

— Какво, по дяволите…?

Водещата към външния свят врата на лабораторията се плъзна плавно в стената и през прага прекрачиха К’ийнг и капитан Абърнати.

Дал се изправи и козирува.

— Капитане, командире!

К’ийнг огледа празната лаборатория.

— Къде са колегите ти, мичман?

— По задачи — отвърна Дал след кратка пауза.

— И той ще свърши работа — заяви Абърнати и закрачи целеустремено към младежа. Държеше в ръка малка епруветка. Попита:

— Знаеш ли какво е това?

„Колбичка?“ — предположи наум младежът, но не го каза на глас. Вместо това заяви:

— Ксенобиологична проба.

— Много добре — Абърнати му връчи епруветката. — Както знаете, мичман, в момента кръжим над планетата Меровия, която е съкровищница на шедьоври на изкуството, но чието население суеверно се противопоставя на всякакъв вид медицинска намеса — той поспря, сякаш изчакваше аплодисментите на невидима публика.

— Разбира се, сър — напъна се Дал да вметне, както се надяваше, очакваната реплика.

— За нещастие на Меровия освен това вилнее и глобална чума, която бързо смалява броя на населението — добави К’ийнг. — Общовселенското обединение е загрижено, че щетите, предизвикани от чумата, ще срутят цялата меровианска цивилизация, хвърляйки планетата в нов Тъмен век, от който никога няма да се възстанови.

— Правителството на Меровия отказа всякаква помощ от Общовселенското обединение — додаде Абърнати. — Тъй че „Дръзки“ получи тайната задача да вземе проби от чумата и да изобрети контрабактериално средство, което може да пусне на свобода, за да ликвидира заразата.

„Контрабактериално средство ли? — помисли си Дал. — Дали пък нямат предвид ваксина?“

Но преди да поиска уточнение, К’ийнг заговори отново:

— Пратихме под прикритие екип от двама души да събере проби, но докато се занимаваха с това, самите те се заразиха. Меровианската чума вече отне живота на мичман Лий.

— Проклетата чума втечни плътта право върху костите й! — мрачно заяви Абърнати.

— Другият заразен космонавт от „Дръзки“ е лейтенант Керенски — допълни К’ийнг. Щом го каза, и двамата с Абърнати се втренчиха напрегнато в Дал, сякаш да подчертаят чистия, невероятен ужас от факта, че именно този лейтенант е прихванал болестта.

— О, не! — пробва се Дал. — Не и Керенски!

Абърнати кимна:

— Значи разбираш важността на тази малка епруветка, която държиш в ръце. Използвай я да намериш контрабактериалното средство! Ако успееш, ще спасиш Керенски!

— И меровианците — додаде Дал.

— Да, и тях също — съгласи се капитанът. — Разполагаш с шест часа!

Младежът се сепна:

— Шест часа ли?

Абърнати се ядоса:

— Проблем ли има, господинчо?

— Времето не е много — отбеляза Дал.

— Дявол го взел, човече! — възкликна капитанът. — За Керенски става дума! Ако Господ може да направи Вселената за шест дни, ти със сигурност си в състояние да спретнеш контрабактериалното за шест часа!

— Ще се постарая, сър — пробва се младежът.

— Старанието не стига! — тросна се Абърнати, тупна Дал по рамото и енергично го раздруса:

— Трябва да те чуя как казваш, че ще се справиш!

— Ще се справя!

— Благодаря ти, мичман Дил — трогна се Абърнати.

— Дал, сър — поправи го младежът.

— Дал — повтори Абърнати и се обърна към К’ийнг, изтривайки мичмана от радара на вниманието си така пълноценно, все едно е превключил копче. — Хайде, драги. Трябва да се обадим на адмирал Дрезнър по хипервълната. Направо сме на ръба на катастрофата! — Абърнати излезе в коридора с широки, целеустремени крачки. К’ийнг го последва, кимайки отсъстващо на Дал, докато се упътваше след капитана.

Младежът остана сащисано да стиска епруветката. Промърмори под нос:

— Ще се повторя: но какво, по дяволите…?

* * *

Вратата на склада се отвори и оттам се изсулиха Касауей и Мбеки.

— Какво искаха? — попита Джейк.

— Пак ли правеше инвентаризация? — подигравателно се поинтересува Дал.

— Не те учим как да си вършиш работата, нали? — озъби се Фиона.

— Та какво искаха шефовете? — попита Колинс, делово влязла в лабораторията, следвана от Трин с чаша кафе.

Дал много сериозно прецени дали да не се разкрещи на всички им, но се въздържа и се постара да се съсредоточи върху по-важния въпрос. Вдигна епруветката.

— Очаква се да намеря контрабактериално средство на това чудо.

— Контрабактериално ли? — полюбопитства Трин. — Да нямаш предвид ваксина?

— Предавам ви какво ми наредиха шефовете — отвърна младежът. — И ми отпуснаха шест часа.

— Шест часа? — Бен многозначително зяпна Колинс.

— Точно толкова — съгласи се Дал. — Което, дори ако знаех какво е „контрабактериално средство“, си е направо нула време. Създаването на ваксина отнема седмици!

— Дал, я ми кажи — помоли Колинс, — когато К’ийнг и Абърнати бяха тук, как ти говореха?

— Какво имаш предвид? — изуми се Дал.

— Дали влязоха и бързо ти казаха от какво имат нужда? — попита лейтенантката. — Или дърдореха и дърдореха за щуротии, за които въобще не ти пука?

— Имаше нещо такова, да.

— Дали капитанът се държеше особено драматично? — поинтересува се Касауей.

— Какво е „особено драматичен“ в подобен контекст? — попита Дал.

— Ами примерно… — Мбеки го сграбчи за раменете и го разтърси. — Дявол го взел, човече! Едно „ще опитам“ не стига! Само успехът е важен!

Дал остави епруветката, за да не се изтърси случайно от ръката му.

— Практически със същия патос се изказа — съобщи на мъчителката си.

— Това са сред любимите му изрази — Фиона най-сетне го пусна.

— Изобщо не разбирам какво значи това — призна Дал, оглеждайки колегите си по лаборатория.

— Един въпрос още — прекъсна го Колинс, без да обръща внимание на оплакването му. — Когато ти казаха, че трябва да откриеш това контрабактериално нещо за шест часа, посочиха ли ти причина защо?

— Да — отвърна Дал. — Казаха, че с такова време разполагат, за да спасят лейтенанта.

— Кой лейтенант? — поиска да знае началничката му.

— Какво значение има? — изуми се младежът.

— Отговори на въпроса, мичман! — нареди Колинс, използвайки ранга на Дал за първи път от седмица.

— Лейтенант на име Керенски.

След споменаването на името последва пауза.

— Това нещастно копеле — отбеляза Мбеки — винаги го прецакват, нали?

Касауей изсумтя:

— Да, но накрая оздравява! — и погледна към Дал. — Обаче някой друг е гушнал букетчето, нали?

— Мичман Лий е била втечнена.

— Видя ли — каза Касауей на Мбеки.

— Някой наистина е длъжен да ми обясни какво става! — настоя Дал.

— Време е да извадим Кутията — заяви Трин, отпивайки отново от кафето си.

— Добре — съгласи се Колинс и кимна на Касауей. — Иди я донеси, Джейк!

Колегата им направи гримаса и влезе в склада.

— Може ли поне да ме светнете кой е лейтенант Керенски? — попита Дал.

— Част е от командния състав на мостика — обясни Трин. — Технически се води астрогатор.

— Капитанът и К’ийнг казаха, че бил участвал в изследователска мисия и взимал биологични проби — поясни Дал.

— Сигурен съм, че е участвал — съгласи се Трин.

— Че защо да пращат астрогатор на мисия?

— Нали си спомняш, че казах „технически“? — Бен пак отпи от кафето си.

Вратата на склада се отвори и Касауей изникна с малко, подобно на кутия устройство в ръце. Приближи се до най-близкия свободен индукционен плот. Устройството се включи.

— Какво е това? — попита Дал.

— Това е Кутията — отвърна Касауей.

— Има ли си официално име?

— Вероятно.

Младежът се приближи и огледа уреда, отвори го и надникна вътре. Заключи:

— Прилича на микровълнова фурна.

— Не е — увери го Колинс, взе епруветката и я поднесе към Дал.

— Какво е тогава?

— Това е Кутията.

— И толкоз? „Кутията“?

— Ако ще се почувстваш по-добре с идеята, че това е експериментален квантов компютър с вградено развито индуктивно изкуствено съзнание, чийто дизайн е дошъл при нас от развита, но вече изчезнала раса на воини инженери, то тогава си го смятай за такъв — предложи Колинс.

— А това ли представлява в действителност?

— Разбира се — заяви лейтенантката и връчи епруветката на Дал. — Сложи това в Кутията!

Младежът погледна към епруветката и я взе.

— Не искате ли да подготвя препарата?

— По принцип би следвало — увери го Колинс, — но става дума за Кутията, така че просто го сложи вътре.

Дал пъхна епруветката в Кутията и я постави в средата на керамичния диск на дъното на вътрешното пространство. Затвори вратичката и се втренчи във външния панел за управление, на който се кипреха три копчета — зелено, червено и бяло.

— Зеленото я пуска — уведоми го Колинс. — Червеното я спира. С бялото се отваря вратата.

— Би следвало да е малко по-сложно — усъмни се Дал.

— По принцип би следвало — съгласи се началничката му. — Но става дума за…

— За Кутията — кимна младежът. — Схванах вече.

— Тогава я пускай — настоя Колинс.

Дал натисна зеленото копче. Кутията се съживи и започна да бръмчи. Във вътрешността й светна крушка. Мичманът надникна вътре и видя, че епруветката се върти, тъй като дискът, на който я беше поставил, се задвижваше от разположена под него кръстачка.

— Вие май си правите майтап с мен! — промърмори Дал под нос. След това отново погледна към Колинс. — А сега какво?

— Каза, че Абърнати и К’ийнг са ти дали шест часа, така ли?

— Точно толкова.

— Ами, значи след около пет часа и половина Кутията ще те уведоми, че има решение на поставената задача.

— Как точно ще ме уведоми? — поинтересува се Дал.

— Ще звънне — заяви Колинс и излезе от лабораторията.

* * *

Приблизително пет часа и половина по-късно се разнесе кратко, тихо „зън!“ издаваното от двигателчето на кръстачката в Кутията бръмчене затихна и крушката във вътрешното пространство угасна.

— Сега какво? — попита Дал, втренчен в Кутията. Не говореше на никого конкретно.

— Провери си таблета — посъветва го Трин, без да вдига глава от собствената си задача. Като изключим Дал, единствено той бе останал в лабораторията.

Мичманът придърпа служебния си таблет и включи екрана. На него откри въртяща се картинка на сложна органична молекула и до нея — дълга колонка с данни, придружена с плъзгач за по-удобно скролване.

Дал се опита да я разчете.

— Някакви глупости са ми се прехвърлили — заяви след малко. — Дълги и постоянно обновяващи се нечленоразделни списъци.

— Всичко е наред — увери го Трин. Остави работата си и се приближи до Дал. — Сега ме слушай внимателно. Ето какво следва да направиш. Първо, ще занесеш работния си таблет на мостика, където се намира К’ийнг.

— Защо? Мога просто да му пратя данните по мейла.

Трин поклати глава.

— Така няма да се получи.

— За… — понечи да каже Дал.

Колегата му вдигна ръка:

— Млъкни за момент и слушай, ясно? Знам, че не виждаш смисъла и че е глупаво, но така трябва да стават нещата. Занеси си таблета на К’ийнг. Покажи му данните на екрана. А след като погледне към тях, ти му кажи: „Почти се справихме с формулата, но протеиновата обвивка ни създава проблеми!“ После посочи каквото в момента се превърта на екрана.

— Протеиновата обвивка ли?

— Не е задължително да е точно тя. Можеш да кажеш каквото си искаш. Грешки в ензимната транскрипция. Репликацията на РНК не върви. Лично аз се спасявам с протеиновата обвивка, понеже е лесна за казване. Но важното е задължително да обясниш, че почти всичко е готово и остава да се довърши само някаква дреболия. А след това посочваш данните.

— Каква полза от това? — изуми се Дал.

— Дава възможност на К’ийнг да сбърчи вежди, да позяпа таблета ти известно време и да ти посочи, че си пропуснал нещо елементарно, което той ще оправи — обясни Трин. — В този момент имаш право да избереш дали да възкликнеш „Разбира се!“ или „Изумително!“ — или, ако наистина ти се ще да му се подмажеш: „И за милион години нямаше да решим проблема без вас, командир К’ийнг!“ Особено му се нрави да го чува. Няма да си признае, че му се нрави. Но си е истина!

Дал зина, но Трин вдигна отново ръка.

— Или пък правиш каквото всички останали правим, тоест разкарваш се от мостика при първа разкрила се възможност. Даваш му данните, посочваш една грешка, оставяш го да я оправи, взимаш си таблета и се махаш оттам. Не привличай внимание към себе си. Не казвай и не прави нищо умно. Покажи се, свърши си работа и си обирай крушите. Това е най-доброто, което можеш да направиш! — Трин се върна отново към работата си.

— Абсолютно никакъв смисъл няма в цялата процедура!

— Вярно е, няма — съгласи се Бен. — Вече ти казах, че е глупава, нали?

— И смята ли някой от вас да си даде труд да ми обясни защо е така?

— Може би, някой ден — Трин седна на работната си станция. — Но не точно сега. В момента ти се налага да тичаш, за да занесеш данните на мостика и при К’ийнг. Шестте ти часа почти изтекоха. Побързай!

* * *

Дал изхвърча от лабораторията по ксенобиология и незабавно се сблъска с някого, тупна на земята и си изтърва таблета. Скочи на крака и взе да търси оръдието на труда си, което се оказа в ръцете на човека, с когото се беше сблъскал. Фин.

— Хич не е редно да се бърза чак толкова! — поучително отбеляза космонавтът.

Дал му издърпа таблета.

— Нали на теб няма да ти се втечни някой, ако не се добереш до мостика за десет минути? — и с тези думи се насочи към мостика.

— Много драматично! — отбеляза Фин, изравнявайки скорост с неговата.

— Не си ли се запътил нанякъде? — озъби се Дал.

— Разбира се. Тръгнал съм към мостика. Доставям манифест от моя шеф за капитан Абърнати.

— Никой на този кораб ли не праща съобщения?

— Тук на „Дръзки“ предпочитат личния контакт — осведоми го Фин.

— Наистина ли смяташ, че това е причината? — почуди се Дал. Проправи си път покрай групичка моряци.

— Защо питаш?

— Няма значение — младежът сви рамене.

— Корабът ми харесва — заяви Фин. — Това ми е шестото назначение. На всички други кораби, където съм бил, офицерите все едно са глътнали с кориците наръчника с правилата и протокола. Тук цари такава свободия, все едно съм на борда на туристически кораб. Да му се невиди, та даже шефът ми при всяка възможност бяга по тъча на капитана.

Дал се спря внезапно, принуждавайки събеседника си да завие, за да не се сблъскат за втори път.

— Бяга му по тъча.

— Все едно ясновидството го гони — увери го Фин. — Както си стои и ми разказва за нощта, прекарана с гордусиански амбисексуалист, в следващата секунда е хукнал за кафе. И веднага щом излезе от стаята, капитанът цъфва.

— Не се майтапиш, нали?

— Че защо според теб аз съм човекът, дето мъкне съобщенията?

Дал поклати глава и закрачи отново. Фин го последва.

Мостикът се оказа лъскав, добре организиран и напомни на Дал на лоби в някои от по-изисканите небостъргачи, които бе посещавал.

— Мичман Дал! — възкликна главният научен офицер К’ийнг, щом го мерна от работната си станция. — Струва ми се, че цепите косъма на две с тази задача!

— Работихме колкото се може по-бързо — каза Дал. Отиде до К’ийнг и му представи таблета с нижещите се по екрана данни и въртящата се молекула. Офицерът я разгледа мълчаливо. След около минута вдигна очи към мичмана и си прочисти гърлото.

— Извинете, сър — обади се Дал и си припомни репликата. — Справихме се на деветдесет и девет процента, но се сблъскахме с проблем. С, ъъъ, протеиновата обвивка… — след секунда посочи към екрана и нижещите се по него дивотии.

— Във вашата лаборатория вечно протеиновата обвивка ви се опъва — промърмори К’ийнг, втренчил се отново в екрана.

— Да, сър!

— Следващия път не забравяй да прегледаш по-внимателно позициите на пептидните връзки — нареди К’ийнг и ръчна с пръсти таблета. — Ще откриеш, че решението на проблема ти те зяпа и се хили!

Той обърна екрана към Дал.

Въртящата се молекула бе спряла на едно място и няколко от връзките й сега бяха осветени в мигащо червено. С изключение на това по самата молекула не бяха настъпили видими изменения.

— Изумително, сър! — възкликна Дал. — Не знам как сме го пропуснали!

— Е, случва се — успокои го К’ийнг и чукна отново по екрана. Данните изчезнаха от таблета на мичмана и се преместиха на монитора на офицера. — За щастие времето може и да ни стигне да доставим тази подобрена формула до синтезатора на материя и да спасим Керенски! — К’ийнг бутна таблета обратно към подчинения си. — Благодаря, мичман, това беше всичко!

Дал отвори уста с намерение да каже още нещо. Научният офицер го изгледа недоумяващо. Точно тогава обаче пред очите на младежа се изпречи образът на Трин.

„Цъфни там, свърши си работата, обери си крушите. Това е най-разумното, което можеш да направиш!“

Тъй че Дал кимна и си обра крушите.

След секунда Фин го догони пред мостика.

— Е, поредното хабене на моето работно време — съобщи той ухилен. — Харесва ми!

— На този кораб съвсем сериозно му има нещо! — заяви Дал.

— Повярвай ми, съвършено нищо му няма на кораба! — възрази Фин. — Службата ти тепърва започва. Липсва ти перспектива. Послушай старо и патило! Няма накъде по-добре оттук!

— Не съм сигурен дали си достоверен… — поде Анди, но си изгуби мисълта, понеже пред него и Фин изникна космато чудовище.

Чудовището ядно ги изгледа и след това ръгна Дал с пръст в гърдите.

— Ти — рече, натискайки още по-силно с показалец. — Извади късмет там горе. Просто не знаеш какъв късмет извади! Чуй ме, Дал! Стой далече от мостика! Избягвай Повествованието! Следващия път със сигурност ще те засмуче. И тогава край с теб! — косматкото се втренчи във Фин. — Ти също, гу’син кръшкач!

— Ти пък кой си и какви са хапчетата, дето не си ги пил днеска?

Чудовището презрително се одзвери на Фин:

— Не си мисли, че ще ви предупреждавам отново и двамата! Ако щете, ме слушайте, ако щете — недейте! Но ако не ме слушате, ще се споминете. И тогава какви ще бъдете? Мъртви, ето какви. Проблемът си е ваш! — с тези думи се отдалечи тромаво и рязко зави в един товарен тунел.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Фин. — Йети ли?

Дал се обърна за момент към отскорошния си познат, но не отговори. Изтърча по коридора и удари с длан панела за достъп в товарния тунел.

Той се оказа празен.

Фин застана зад Дал.

— Я ме подсети какво казваше за тази барака?

— На нашия кораб нещо наистина не му е наред — повтори Анди послушно.

— Да — съгласи се Фин. — Мисля, че си напълно прав!