Неле Нойхаус
Убийството на мистериозната жена (17)

Епилог

В двора на ветеринарната клиника беше направен голям висящ грил, под широките корони на кестените бяха опънати маси и пейки и навред ухаеше на печено месо. Боденщайн се усмихна. Навремето тук често се устройваше пикник с грил, навремето, когато старият доктор Ханзен беше жив и когато той и Инка бяха млади и приятели без задни мисли.

— Здрасти, Оливър — надигна се Инка от една пейка, на която седеше с още две жени, и тръгна към него. — Хубаво е, че успя да дойдеш.

— Радвам се, че ме поканихте — отвърна Боденщайн. — Но кой е домакинът?

— Всички ние — усмихна се Инка, беше непринудена, весела усмивка.

— Значи това тук е за всички вас. — Боденщайн тикна в ръката й бутилката шампанско, която набързо бе извадил от мазето: като подарък от гост.

— Не беше необходимо — каза Инка, — заповядай. Нека празнуваме и си бъбрим за старите времена.

Тя хвана свободната му ръка и го помъкна със себе си. Доктор Михаел Керстнер беше като преобразен. Тъмните кръгове около очите му бяха изчезнали, веселата му усмивка го подмладяваше с десет години. От кратката му, но със сериозни последствия, среща с Теди му беше останала само една тънка резка на веждата, иначе се беше възстановил изключително добре и бързо. Керстнер поздрави Боденщайн със сърдечно ръкостискане и още веднъж му изказа благодарността си. Малката Мари не изглеждаше травмирана от отвличането си. Тя си играеше с няколко други деца в двора и изглеждаше също толкова щастлива, колкото своя баща, който всъщност изобщо не й беше баща. Анна Лена Дьоринг, в джинси и карирана риза, с разпусната коса, също се беше променила. Изглеждаше спокойна и усмихнато се ръкува с Боденщайн.

Той знаеше, че на мъките й е сложен край, понеже кастрираният й мъж щеше още дълго да диша филтриран въздух. Освен целия персонал на ветеринарната клиника, тук бяха и родителите на Керстнер и братята и сестрите му с техните деца, както и семейството на Анна Лена Дьоринг и Валентин Хелфрих с жена си. Силвия Вагнер подаде ръка на Боденщайн и му намигна съучастнически.

— На никого не съм казала — прошепна му тя.

— Оценявам високо дискретността ви — отвърна Боденщайн с малко поизмъчена усмивка.

Зад грила стоеше Тордис и усмихнато му помаха. Малко по-късно Боденщайн седна на една от масите, а Тордис му донесе пържола и халба бира. Докато си хапваше и пийваше с апетит, той си мислеше за приключилия случай. В процеса на разследванията се бе натъкнал на толкова задънени улици, колкото никога преди това. Какво ли не бяха предположили за смъртта на Изабел Керстнер, за какви ли не мотиви и комплоти не се съмняваха! И накрая се оказа, че в дъното не са нито огромни суми, нито трафик на хора, нито нещо кой знае какво, а най-обикновени ревност, отмъщение и потулване на престъпление. Съвсем мимоходом Боденщайн и сътрудниците му бяха вдигнали капаците на какви ли не клоаки и бяха разкрили убийството на съпрузите Дрешер. Освен това бяха разкъсали международен обръч от организиран трафик на хора и цяла мрежа наркопласьори. Боденщайн можеше да се гордее с екипа си. Сега беше ред на прокурорите да се занимаят с изясняването на отделните събития. Бяха на ход и колегите от Отдела за икономическа престъпност и измама, понеже банкрутът на „Яго Фарм“ и съдържанието на документите, които госпожа Дьоринг бе предала на Боденщайн, разширяваха кръга. Погледът на Боденщайн се премести върху големия грил с дървени въглища, до който стояха трима мъже. Георг Ритендорф, Флориан Клейзинг и Валентин Хелфрих — трима приятели, побратими, готови на всичко за своя събрат и приятел, дори и то да е във висша степен незаконно, че и криминално даже. Боденщайн беше твърдо убеден, че тези трима мъже са отвлекли и измъчвали Фридхелм Дьоринг и така не само са спасили живота на Анна Лена, но са отмъстили и за преживените унижения и мъки на приятеля си Керстнер. „Око за око, зъб за зъб.“ В този миг Ритендорф се обърна и погледите им се срещнаха. Ветеринарният лекар каза нещо на приятелите си, после отиде при Боденщайн и седна на масата срещу него.

— Донесох ви още една бира — каза той и се усмихна.

— О, благодаря — отвърна Боденщайн, който тъкмо бе изпил своята, — много сте наблюдателен.

— Изглеждате замислен — установи ветеринарят, — а нали вече приключихте със случая, дори направихте и повече.

— Да, случаят е приключен — кимна Боденщайн. — Тъкмо размишлявах.

— Звучи заплашително. И за какво размишлявахте? — Ритендорф му хвърли подозрителен поглед.

— За приятелството… за едно конкретно… и изобщо.