Дейвид Балдачи
Перфектният удар (83)

83

Залата беше малка и това ограничи бройката на присъстващите наблюдатели, ангажирани в текущата операция.

Потър, временно изпълняващ длъжността президентски съветник по националната сигурност.

Директорът на ЦРУ Тъкър.

Новият номер две в ЦРУ, който изглеждаше малко стреснат, тъй като единият от двамата му предшественици беше убит, а другият беше пострадал тежко.

Шефът на Вътрешна сигурност.

Стегнат белокос генерал-лейтенант, специален представител на Пентагона.

И накрая, Синия.

Едната от стените беше запълнена с огромни екрани, които улавяха и предаваха в реално време постъпващата сателитна информация. Присъстващите се настаниха в удобни кресла, подредени около правоъгълна маса. Пред всеки от тях имаше бутилка минерална вода. Сякаш се готвеха да гледат мач от НФЛ.

Или друг вид състезание, провеждащо се на другия край на света.

Потър погледна към един от електронните часовници на стената.

— Един час до началото — обяви той, а Тъкър кимна.

— Имаме ли готовност? — попита генералът.

— Имаме — отвърна Тъкър.

Беше си сложил слушалки и поддържаше жива връзка с участниците в операцията. Това беше доста трудна задача в държава като Сирия, но Съединените щати разполагаха с достатъчно сили и средства навсякъде по света.

Пръстът му докосна един от бутоните на контролния панел. Близкият монитор превключи на снайперисткото гнездо в някаква изоставена офис сграда в центъра на Дамаск.

— За наш късмет, хората на Ахмади така и не разбраха за предишния опит — каза Тъкър. — Но след петдесет и седем минути той отново ще попадне на мушката.

— Кога ще се появи Рийл? — попита Потър.

— След десет минути.

— А Роби?

— Наблюдателният му пост е точно срещу сградата, пред която ще се появи Ахмади.

— Пътят за изтегляне? — попита шефът на Вътрешна сигурност.

— Планиран до последния детайл, надяваме се да проработи — небрежно отговори Тъкър.

— Но все пак има риск, нали? — попита Потър. — Особено на това място.

— За това, което се готвят да направят вашите хора, трябват здрави топки — одобрително промърмори генералът. — Само двама, лековъоръжени и без подкрепление. Ние също пращаме хора в трудни ситуации, но те разполагат с далеч повече ресурси и огнева мощ. Освен това никога не ги изоставяме.

— Тези са най-добрите, които имаме — обади се Синия, предизвиквайки гримасите на Тъкър и Потър.

— Сигурен съм, че е така — каза генералът. — Е, Бог да им е на помощ…

— Дано — почти беззвучно отвърна Синия.

В слушалките на Тъкър прозвуча нечий глас. Той се извърна към останалите и обяви:

— Току-що установихме връзка с Роби. След пет минути ще бъде на позиция. А след седем и Рийл ще заеме мястото си в снайперисткото гнездо. Всичко изглежда наред. Ахмади всеки момент ще напусне правителствената сграда. През следващите четирийсет и осем минути той ще бъде извън обхвата на екипа. А след това разполагат с прозорец от две минути, за да…

Тъкър рязко прекъсна обясненията си. За което имаше основателна причина. На телевизионните екрани се появи тълпа възбудени хора, които тичаха по централните улици на Дамаск. Из въздуха ехтяха автоматични откоси. Разнесе се пронизителен вой на сирени.

— Какво става, по дяволите? — излая Потър.

Заковал поглед в екраните, Тъкър не отговори.

— Хей! — разтърси рамото му Потър. — Попитах какво става?!

Тъкър включи радиостанцията и поиска обяснение за внезапно настъпилия хаос.

— Все още не знаят, но се опитват да разберат — обяви секунди по-късно той.

— Набери Роби, той е на самото място — заповяда Потър.

Тъкър се подчини, на опитите му завършиха без успех.

— Не отговаря. Вероятно е прекъснал връзката.

— Тогава се свържи с Рийл. Намери някого, за бога!

— Гледайте! — викна генералът.

От помещението със снайперисткото гнездо надничаха униформени бойци от сирийските сили за сигурност.

— Как стигнаха толкова бързо до там, да ги вземат мътните? — кресна шефът на Вътрешна сигурност. — Рийл дори не се е появила, за да заеме позиция!

— Цялата операция е компрометирана — обяви Тъкър. — Някъде е станал пробив. — Стрелна с поглед Потър и добави: — Това не трябваше да се случва.

— А Ахмади отново ще се измъкне, а? — изръмжа генералът.

— Такъв вариант не се предвиждаше — промърмори под носа си Тъкър.

— Не можем ли да направим нещо както трябва, мамка му! — изстена Потър.

— Задръж малко! — прекъсна го Тъкър. — Получавам някаква информация.

Притисна слушалките към главата си и напрегна слух. Намръщените черти на лицето му бавно се отпуснаха, преминавайки в тотално смайване.

— Разбрано — промърмори в микрофона той.

— Какво има? — изкрещя извън себе си Потър, изнервен от мълчанието на директора на ЦРУ.

Тъкър се обърна към присъстващите. Лицето му беше бяло като вар.

— Току-що са ликвидирали Ахмади пред правителствената сграда миг преди да се качи в колата си — обяви той. — Смъртта му е потвърдена от достоверни източници.

— Слава богу! — с облекчение възкликна генералът. — Но нещо не ми е ясно. Има ли промени в мисията? Ударът трябваше да бъде нанесен пред хотела!

— Мисията не е променена — спокойно отвърна Синия. — Не и от наша страна.

Шефът на Вътрешна сигурност гледаше с облещен поглед как сирийските сили за сигурност нахлуват в снайперисткото гнездо.

— Все още не разбирам как се озоваха там толкова бързо — озадачено промърмори той, а после се извърна към Тъкър. — Сякаш са знаели предварително за предстоящия удар.

— Някъде е станал пробив — повтори Тъкър с побеляло лице.

— Но Рийл и Роби очевидно са разбрали за него — бързо добави Потър. — Това е единствената причина да нанесат удара пред правителствената сграда.

— Нещо не се връзва — мрачно поклати глава генералът.

— Защо? — изгледа го Тъкър.

— Нали току-що каза, че Роби е докладвал, че се готви да заеме позиция пред хотела. Освен това каза, че няколко минути по-късно Рийл също ще заеме своето място. Но разстоянието между хотела и правителствената сграда съвсем не е малко. Защо Роби докладва на собствената си агенция едно, а на практика върши съвсем друго? Бих казал, че действа като човек, който не вярва на…

Генералът рязко млъкна и отново се обърна към екраните. Униформените сирийци продължаваха да крещят и да размахват ръце от балкона на снайперисткото гнездо. В следващия миг високият военен се обърна и закова подозрителен поглед в лицето на Тъкър.

Директорът на ЦРУ неволно потръпна и се озърна към колегата си от Вътрешна сигурност, който го гледаше не по-малко подозрително. Понечи да каже нещо, но не му се получи. Очите му не се отделяха от екраните.

— Но въпреки всичко ударът е нанесен перфектно — добави след няколко дълги секунди генералът. — Макар и при… хм, доста необичайни обстоятелства. Бих казал, че това е най-перфектният удар, който някога съм… Всъщност така и не го видях.

— Аз съм на същото мнение — обяви шефът на Вътрешна сигурност.

— И аз — неохотно рече Потър, правейки се, че не забелязва втренчения поглед на Тъкър.

— Роби и Рийл заслужават благодарностите на тази страна! — твърдо отсече генералът.

— А ние ще се погрижим да ги получат — добави шефът на Вътрешна сигурност.

— Ако успеят да се измъкнат от Сирия — мрачно поклати глава генералът.

Ако успеят да се измъкнат живи, поправи го мислено Тъкър.