Биографии

Рьоне Госини

„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.“ Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.“ Кариерата си започва в Ню Йорк.

Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои. Госини замисля приключенията на малкия Никола̀ заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на дребничкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк“ (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд“ (Iznogoud) с Табари, „Откачалките“ (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.

Начело на вестник „Пилот“, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство“.

В киното Госини създава студиата „Идефикс“ заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията — „Астерикс и Клеопатра“, „Дванайсетте подвига на Астерикс“, „Дейзи Таун“ и „Братя Далтон“. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар“ за цялостно кинематографично творчество.

На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже^[1] заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.“ Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си“, „на краставичар краставици да продаваш“, „намирам някому цаката“, „тия римляни са луди“^[2]…

Гениален сценарист, в приключенията на малкия Никола̀, пакостник, който върши бели с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.“

Жан-Жак Семпе

„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение“. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн“ в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора.

Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест“. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист“. С малкия Никола̀ създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден-днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач“ през 1956 г. и сътрудничи на множество списания.

Първият му албум с карикатури „Няма нищо просто“ се появява през 1962 г. Следват трийсетина други шедьовъра на хумора, великолепно отразяващи умилено ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи.

Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.

Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд“ от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер“ от Патрик Зюскинд.

Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър“, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач“ „Фигаро Литерер“ и други.

Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола̀“ — развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола̀.