Лев Толстой
Отец Сергий (6)

VI

В отшелническото си жилище отец Сергий прекара още седем години. Отначало приемаше много неща от това, което му носеха: чай, захар, бял хляб, мляко, дрехи, дърва. Но колкото повече минаваше времето, толкова по-строг и по-строг живот водеше, като се отказваше от всичко излишно, и най-сетне стигна дотам, че не приемаше вече нищо друго освен черен хляб един път в седмицата. Всичко, каквото му донасяха, раздаваше на бедните, които идваха при него.

Цялото си време отец Сергий прекарваше в килията в молитви или в разговор с посетителите, които ставаха все повече и повече. Излизаше само за да отиде на черква два-три пъти в годината и за вода и дърва, когато имаше нужда.

След пет години такъв живот се случи събитието с Маковкина, което скоро се разчу навред, нейното нощно посещение, станалата с нея промяна след това и постъпването й в манастир. Оттогава славата на отец Сергий почна да расте. Взеха да идват все повече и повече посетители и около килията му се заселиха монаси, построи се черква и странноприемница. Мълвата за отец Сергий, както става винаги, преувеличаваше подвизите му и се носеше все по-далеч и по-далеч. Почнаха да се стичат при него отдалеч и да му водят болни, твърдяха, че той ги изцерява.

Първото изцеление стана през осмата година от неговия живот в отшелническата му килия. Това беше изцелението на едно четиринадесетгодишно момче, което бе доведено от неговата майка при отец Сергий с молба да сложи ръцете си върху него. На отец Сергий и през ум не бе му минавало, че може да лекува болни. Той би сметнал такава мисъл за голям грях на гордостта; но майката, която доведе момчето, непрестанно го молеше, падаше на колене в краката му, казваше: защо той лекува другите, а не иска да помогне на нейния син, молеше го в името на бога. На думите на отец Сергий, че само бог лекува, тя казваше, че го моли само да сложи ръката си и да се помоли. Отец Сергий отказа и си отиде в килията. Но на другия ден (това беше през есента, нощите бяха вече студени), когато излезе от килията си, за да отиде за вода, видя пак майката със сина си, четиринадесетгодишното бледо, измършавяло момче, и чу същите молби. Той си спомни притчата за неправедния съдия и макар че по-рано не се съмняваше, че трябва да откаже, почувствува съмнение, а щом почувствува съмнение, започна да се моли и се моли дотогава, докато в душата му се роди решението. Решението беше, че трябва да изпълни молбата на жената, че нейната вяра може да спаси сина й, а той самият, отец Сергий, в случая не е нищо друго освен нищожно оръдие, избрано от бога.

И отец Сергий отиде при майката и изпълни желанието й — сложи ръка върху главата на момчето и почна да се моли.

Майката и синът й си заминаха и след един месец момчето оздравя и из околността се пръсна мълвата за светата целебна сила на стареца Сергий, както го наричаха сега. Оттогава не минаваше седмица да не идват при него болни, пешком и с каруци. И след като не бе отказал на един, не можеше да отказва и на други и слагаше ръката си и се молеше, и мнозина се излекуваха, и славата на отец Сергий се носеше все по-надалеч и по-надалеч.

Тъй минаха девет години в манастира и тринадесет в уединение. Отец Сергий приличаше на старец: брадата му беше дълга и бяла, но косата му, макар и рядка, беше черна и къдрава.