Четири години при феите ^[0]

Four Years in Faery ^[0]

Подобно на уелските феи, и тези от остров Ман отвличали хора и ги задържали в продължение на години.

Така например някой си Кърк Андреас отсъствал от семейството си в продължение на четири години, които прекарал при феите. Той не могъл да разбере как се е върнал, сторило му се като че е бил в безсъзнание и накрая се събудил в този свят. Другият свят обаче, в който бил през тези четири години, не бил далече, тъй като той можел да вижда това, което братята му и останалата част от семейството правели всеки ден, въпреки че те не можели да го видят.

За да докаже това, той им съобщил с какво са се занимавали на този и този ден, и наред с другите неща им припомнил как закарали царевицата си в един определен ден в Рамзи. Припомнил им също как чули внезапен остър пукот, когато преминавали покрай един бодлив храст, който той назовал по име, и толкова се изплашили, че един от тях се върнал тичешком у дома си. Попитал ги дали си спомнят това и те казали, че го помнят много добре.

След това той им обяснил причината за звука — един от феите, с който препускал през цялото време, искал да пусне стрела по братята му, но тъкмо когато щял да направи това, човекът вдигнал една плочка и отбил стрелата: това бил острият звук, който те били чули.

Това им разказал върналият се брат за престоя си в света на феите.

Like the Welsh fairies, the Manx ones take men away with them and detain them for years. Thus a Kirk Andreas man was absent from his people for four years, which he spent with the fairies. He could not tell how he returned, but it seemed as if, having been unconscious, he woke up at last in this world. The other world, however, in which he was for the four years was not far away, as he could see what his brothers and the rest of the family were doing every day, although they could not see him. To prove this, he mentioned to them how they were occupied on such and such a day, and, among other things, how they took their corn on a particular day to Ramsey. He reminded them also of their having heard a sudden sharp crack as they were passing by a thorn bush he named, and how they were so startled that one of them would have run back home. He asked them if they remembered that, and they said they did, only too well. He then explained to them the meaning of the noise, namely, that one of the fairies with whom he had been galloping the whole time was about to let fly an arrow at his brothers, but that as he was going to do this, he (the missing brother) raised a plate and intercepted the arrow: that was the sharp noise they had heard. Such was the account he had to give of his sojourn in Faery.