Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Petit Chaperon rouge, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2019)

Издание:

Заглавие: Приказки и басни от цял свят

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова

Година на превод: 2007; 2016

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: Второ преработено и дъпълнено

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: сборник

Редактор: Лина Бакалова

Художник на илюстрациите: Артър Ракъм; Робърт А. Бел; Елсуърт Янг; Х. Дж. Форд; Е. Бойд Смит; Уолтър Крейн; Какузо Фуджияма; Д. Мънро; Уолтър Паджет

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10545

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Le Petit Chaperon rouge, (Обществено достояние)
Превод от
, (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2020)
Източник
ru.wikisource.org (Волшебные сказки Перро. — Пер. Иван Тургенев. — М., СПб.: 1867.)

История

  1. — Добавяне

Някога в едно село живеело малко момиченце — нямало на света по-хубаво от него. Майка му много го обичала, а още повече го обичала баба му. Добрата жена му ушила малка червена шапка, която така добре стояла на момичето, че всички го наричали Червената Шапчица.

Един ден майка й направила малко яйчен крем и й казала:

— Иди, мило дете, да видиш как е баба ти, научих, че била много болна. Занеси й яйчен крем и това гърненце с масло.

Червената Шапчица тръгнала веднага към дома на баба си, която живеела в друго село.

Като минавала през гората, срещнала стария вълк, на когото много му се искало да я изяде, но не посмял, защото наблизо имало хора, които събирали съчки в гората. Той я попитал къде отива. Горкото дете, което не знаело, че е опасно да се спира и разговаря с вълк, му казало:

— Отивам да навестя баба си и да й занеса яйчен крем и гърненце с масло от мама.

— Далече ли живее тя? — попитал вълкът.

— О, да — отвърнала Червената Шапчица, — отвъд мелницата, дето се вижда там, първата къща, като стигнеш в селото.

— Е — казал вълкът, — и аз ще ида да я видя. Аз ще тръгна по този път, а ти върви по онзи и ще видим кой ще стигне пръв.

Вълкът се завтекъл колкото могъл по-бързо, като поел по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се забавлявало да бере лешници, да тича след пеперудите и да прави китки от цветчетата, които срещало по пътя си.

Не минало много време и вълкът стигнал до къщата на бабата. Почукал на вратата: „Чук-чук-чук!“

— Кой е там? — обадила се бабата.

— Твоята внучка, Червената Шапчица — отвърнал вълкът с преправен глас, — която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, пратени за теб от мама.

Добрата бабка, която била на легло, защото била малко болна, извикала:

— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.

Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху добрата жена и я глътнал за миг, защото от три дни нищо не бил ял. После затворил вратата, легнал в леглото на бабата и зачакал Червената Шапчица, която пристигнала след известно време и почукала на вратата: „Чук-чук-чук!“

— Кой е там? — извикал вълкът.

Червената Шапчица, като чула дебелия глас на вълка, отначало се изплашила, но помислила, че баба й е прегракнала, и отвърнала:

— Твоята внучка е, Червената Шапчица, която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, изпратени за теб от мама.

Вълкът й извикал, като малко си смекчил гласа:

— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.

Червената Шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.

Вълкът, като я видял, че влиза, се скрил под завивките и й казал:

— Остави яйчения крем и гърненцето с масло на столчето и ела да си легнеш при мен.

Червената Шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се учудила, като видяла как изглежда баба й по нощница. Тя й казала:

— Бабо, какви големи ръце имаш!

— За да те прегръщам по-добре, мило дете.

— Бабо, какви големи нозе имаш!

— За да тичам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи уши имаш!

— За да чувам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи очи имаш!

— За да виждам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи зъби имаш!

— За да те изям.

И като изрекъл тези думи, злият вълк се хвърлил върху Червената Шапчица и я нагълтал цялата.

Червената ШапчицаИлюстрация: Д. Мънро
Бележки

[0] Източник: The Tales of Mother Goose: As First Collected by Charles Perrault in 1696. Charles Welsh, translator. D. J. Munro, illustrator (after drawings by Gustave Doré). Boston: Heath & Co., 1901.

Край

Жила-была в одной деревушке девочка красоты невиданной: мать от неё без ума была, а бабушка совсем на ней помешалась. Эта добрая старушка купила ей красную шапочку, которая так девочке к лицу пристала, что от шапочки ей и кличка пошла, и везде звали её Красною Шапочкою.

Раз мать вынула из печи пироги, и говорит ей:

— Сходи-ка к бабушке понаведаться; сказывают она нездорова. Да снеси ей пирожок и горшочек масла.

Красная Шапочка сейчас встала и отправилась к бабушке, которая жила в другой деревне. Только идёт она лесом и встречает волка. Волк хотел бы её съесть, да не смеет, потому что поблизости дровосеки слышны. Вот он и спрашивает:

— Куда ты идёшь?

Бедная девочка не знала, что с волком опасно останавливаться растабарывать, и отвечает ему:

— Иду к бабушке; несу ей от матушки пирожок да горшочек масла.

— А далеко бабушка живёт? — спрашивает волк.

— О, далеко! — отвечает Красная Шапочка: — по за тою мельницею, что вон-вон виднеется впереди; а там будет первый дом как войдёшь в деревню.

— Знаешь что, — говорит ей волк: — пойду-ка и я к бабушке. — Я пойду этой дорогой, а ты ступай той: посмотрим, кто из нас скорее дойдёт.

И волк бросился изо всех сил бежать по самой короткой дороге, а девочка побрела шажком по самой длинной. На пути она собирала орехи, гонялась за бабочками, рвала цветы. Она ещё забавлялась дорогою как волк уже прискакал к бабушкину дому. — Постучался:

— Стук, стук.

— Кто там такой?

— Это я, внучка ваша, Красная Шапочка, — отвечал волк, переменяя голос: — пирожок несу, да горшочек масла: матушка прислала.

Бабушка лежала в постели, потому что ей немного нездоровилось, и кричит оттуда:

— Дёрни за верёвочку, засов отойдёт.

Волк дёрнул за верёвочку, дверь отворилась. Он бросился на старушку и разом проглотил её, потому что уже больше трёх дней ничего не кушал.

Потом он запер дверь, улегся в бабушкину постель и стал поджидать Красную Шапочку, которая чрез несколько времени пришла и постучалась:

— Стук, стук.

— Кто там такой?

Услышав грубый волчий голос, Красная Шапочка сперва было испугалась, но подумав, что верно у бабушки насморк, отвечала:

— Это я, внучка ваша, Красная Шапочка; пирожок несу да горшочек масла: матушка прислала.

Волк крикнул как-только мог тонким голосом:

— Дёрни за верёвочку, засов отойдёт.

Красная Шапочка дёрнула за верёвочку, дверь отворилась. — Когда девочка вошла, волк закутался хорошенько в одеяло, чтоб она его не узнала, и говорит:

— Положи куда-нибудь пирожок да горшочек масла, и иди приляг со мною.

Красная Шапочка разделась и легла в постель. Её очень удивило, что без платья бабушка такая странная. — Она и говорит:

— Бабушка, какие у вас длинные руки!

— Это, внучка, чтобы получше тебя обнимать.

— Бабушка, какие у вас длинные ноги!

— Это, внучка, чтобы получше бегать.

— Бабушка, какие у вас большие уши!

— Это, внучка, чтобы получше тебя слышать.

— Бабушка, какие у вас большие глаза!

— Это, внучка, чтобы получше тебя видеть.

— Бабушка, какие у вас большие зубы!

— Это, чтобы тебя съесть!

И с этими словами злой волк бросился на Красную Шапочку и съел её.

Край