Братя Грим
Дядо и внук ^[0]

Brüder Grimm
The Old Man and His Grandson

Имало някога един много стар човек, който вече почти не виждал, слабо чувал и коленете му треперели, а когато сядал на масата да се храни, едва можел да държи лъжицата и разливал супата върху покривката или я оставял да потече от устата му. Синът му и жената на сина му се гнусели от това, така че старият дядо накрая бил принуден да седи в ъгъла зад печката, където му давали храната в пръстена паница и дори сипвали по-малко. А той все поглеждал към масата с просълзени очи. Веднъж треперещите му ръце не могли да задържат паницата, тя паднала на пода и се счупила. Младата му снаха го сгълчала, но той само въздъхнал и нищо не казал. Тогава му купили дървена паница за няколко гроша, от която той трябвало да яде.

Един ден, както седели така, четиригодишното внуче започнало да реди някакви парченца дърво на пода.

— Какво правиш там? — попитал бащата.

— Правя коритце — отвърнало детето — за татко и майка, че да ядат в него, като порасна.

Мъжът и жената се спогледали и заплакали. После завели стария дядо на масата и оттогава винаги го оставяли да яде с тях и нищо не казвали, ако разлеел малко от яденето.

Илюстрация: Артър Ракъм

There was once a very old man, whose eyes had become dim, his ears dull of hearing, his knees trembled, and when he sat at table he could hardly hold the spoon, and spilt the broth upon the table-cloth or let it run out of his mouth. His son and his son’s wife were disgusted at this, so the old grandfather at last had to sit in the corner behind the stove, and they gave him his food in an earthenware bowl, and not even enough of it. And he used to look towards the table with his eyes full of tears. Once, too, his trembling hands could not hold the bowl, and it fell to the ground and broke. The young wife scolded him, but he said nothing and only sighed. Then they bought him a wooden bowl for a few half-pence, out of which he had to eat.

They were once sitting thus when the little grandson of four years old began to gather together some bits of wood upon the ground. “What are you doing there?” asked the father. “I am making a little trough,” answered the child, “for father and mother to eat out of when I am big.”

The man and his wife looked at each other for a while, and presently began to cry. Then they took the old grandfather to the table, and henceforth always let him eat with them, and likewise said nothing if he did spill a little of anything.