Ангел Попов
Диагнози (1) (Шеговити диагнози за добри и демагози)

1–200

1. Човекът е подобие Божие, а не алчно безбожие.

 

2. Колкото повече се издигаше, толкова повече задигаше.

 

3. Няма щастие без здраве, както и здраве без щастие.

 

4. Скитат немили-недраги заради чужди облаги.

 

5. Не сме еднакви птици: едни са хора, други — политици.

 

6. Човекът все съгражда, а мутантът все разгражда.

 

7. Който знае, не винаги може, но който може, винаги знае.

 

8. Богат или клошар, честит или в беди, слуга и господар на себе си бъди.

 

9. Отразеното е мимолетно, претвореното — вечно.

 

10. Думите са тухли. Строежът продължава.

 

11. Който прави лошо нещо, е безлично нищо.

 

12. Който няма страх от нищо, мисли се за страшно нещо.

 

13. В чужд джоб сто стотинки са много.

 

14. Нашта политика лика е прилика на безродна клика.

 

15. Прахосаното става прах преждевременно.

 

16. Глупакът дърдори, фанатикът спори, а умният говори.

 

17. Загубвайки детското, ставаме причинно, а не естествено щастливи.

 

18. Наглостта не блести, а крещи, заблуждавайки слепите.

 

19. Приятелството е като творчеството, важно е качеството, а не количеството.

 

20. Доброто е добро за добрите и лошо за злите.

 

21. Не е страшно копирането на хубава мисъл, а заглушаването.

 

22. Красотата е смела, а смелостта — красива.

 

23. Търсещият сполука не познава скука.

 

24. Добрите забравят доброто, но доброто не забравя добрите.

 

25. Скромността не е звезда, а свод, на който блестят звездите.

 

26. Вярата само в нас ни прави самоуверени, а вярата и в ближните — уверени.

 

27. Завистливият е посредствен, а посредственият — завистлив.

 

28. Светът воюва, щом парицата царува.

 

29. Добрите думи в хор от глуми са днес безсилни, но утре са всесилни.

 

30. Който се подценява, се обезценява, а който се надценява, се обезличава.

 

31. Под небесата най-скъпа е Свободата.

 

32. Мерило не е правият, а правдивият аршин.

 

33. Щастието е рай поне за две сърца.

 

34. Гледащият до носа си и себе си не вижда.

 

35. Магията на чувствата е майка на изкуствата.

 

36. Преклонението пред великите ражда други велики.

 

37. Сърдечното чуване е човешко общуване.

 

38. Най-важна е работата в защита на правдата.

 

39. За всичко има свидетели, за лъжата — кошаревски, за истината — като Левски.

 

40. Външната прилика е приблизителна, вътрешната — поразителна.

 

41. Прави нещата от сърце, но не разчитай на овце. Послушните умеят единствено да блеят.

 

42. За да се чува думата, трябва и съответен тон.

 

43. Имащият власт над времето, не слиза никога от стремето.

 

44. Когато фактите говорят и безоките проглеждат.

 

45. На своя кораб при беди надежден капитан бъди.

 

46. Бъди добър с добрите и справедлив със злите.

 

47. Истината е във виното, а лъжата в подсладеното.

 

48. Домашното огнище топли при радости и общи вопли.

 

49. Човекът е човечен когато е сърдечен и става безчовечен, щом стане безсърдечен.

 

50. Парите са като кръвното: многото замайват главата, а малкото преплитат краката.

 

51. Добродетелта свещенодейства и става грях ако бездейства.

 

52. Получаваме познание чрез страдание, но познание само чрез страдание е оправдание за ненужно страдание.

 

53. Лошите също имат приятели, но повече неприятели, защото и приятелите са такива.

 

54. Покаяние е връщане на несправедливо взетото и отказ от присвояване.

 

55. Всяка стряха е рай, щом радва безкрай, а всяка крепост е ад, щом е мутро-палат.

 

56. Който плаши със силата, се плаши от правдата.

 

57. Ползването на ума зависи от предлагането и търсенето.

 

58. Бягат можещите и знаещите, щом управляват грабещите.

 

59. Прилича днес България на дяволска лотария: печелят все крадливите за сметка на правдивите.

 

60. Булеварди, магистрали, колко ли от тях са крали?

 

61. Далавери, далавери, а народът гол трепери.

 

62. Всички се раждат човеци. Едни остават човечни, а други стават безчовечни.

 

63. Коренът на хумора е мор, лекуващ високомерие и лошо настроение.

 

64. Живеем, където поискаме, но помним, което обичаме.

 

65. Всяко формално управление е оформление на чуждо решение.

 

66. На безличното най му пречи личното.

 

67. Дори да е крадец, минава за светец, щом стане големец.

 

68. Лесно се върви след общественото мнение, трудно се изпреварва.

 

69. Разликата между глупост и гениалност е, че гениалността разбира глупостта, а глупостта не разбира и себе си.

 

70. Предателствата преодоляваш, като не се предаваш.

 

71. Победите и загубите са относителни — винаги има удивителни и въпросителни.

 

72. И без свобода се ражда мечта, защото без мечта няма свобода.

 

73. Будителите и вредителите будят по своему. Затова народът казва: „Всяко зло за добро!“.

 

74. Всеки има право да обича, но не всеки го ползва.

 

75. Който се радва на чуждата трагедия, заслужава своята.

 

76. За когото всички са добри, първо себе си да провери.

 

77. Имаш ли волята, помага и неволята.

 

78. Колко още да затягаме колана? За нова дупка място не остана.

 

79. Всяка алчна власт е гладна, затова е безпощадна.

 

80. Слабите обединени надвиват силните овластени.

 

81. Слабостите са като плевелите: избуялите унищожават житото.

 

82. Преди било: „търси жената!“, а днес: търси парата!

 

83. Няма глас народен, щом не е свободен.

 

84. Зад всеки самовлюбен стои поне един сладкодумен или празнодумен.

 

85. Най-после влезе в затвора и зарадва много хора.

 

86. Щом лек на някой е живота, на друг прехвърлен е хомота.

 

87. Безгрижно свети си Луната, понесла грижите Земята.

 

88. Всеки толкова повече струва, колкото по-малко се преструва.

 

89. Карл Маркс създаде комунизма, за да скрие банко- бандитизма.

 

90. Докато алчни управляват, младите ще заминават, а старите ще намаляват.

 

91. Няма познание без състрадание.

 

92. Богатство е, което създаваме, а не което присвояваме.

 

93. Богати стават като присвояват, без нищо да създават.

 

94. Влезе в изкуството и излезе изкуствен.

 

95. Добрите добро правят, а злите го развалят. По това се различават.

 

96. Правосъдието е тристепенно: законно, правово и праведно.

 

97. В интерес на истината, лъжците нямат интерес към истината.

 

98. Станаха милионери и милиардери, ограбили българските пенсионери.

 

99. Даряващият доброта недраг е често на света, но е дете на Любовта.

 

100. Добрите не отмъщават, а честно правораздават.

 

101. Здравето е простор, а болестта — затвор.

 

102. Куклите са видими, а кукловодите — невидими.

 

103. Не всички, които са учтиви, желаят ни да сме щастливи.

 

104. Не се простира според чергата, служещият на неправдата.

 

105. Никой не е толкова интересен, за да се интересува само от себе си, но и не е толкова безинтересен, за да не се интересува от себе си.

 

106. Забрана на друго мнение е престъпление.

 

107. Цензурата и автоцензурата са омраза и завист едновременно.

 

108. Най-много критикуват, които грош не струват.

 

109. Всички деца са ангели, защото природата е божествена.

 

110. Всичко е вечно, което е сърдечно, т.е. човечно.

 

111. Розата е повече от слънце, защото слънцето сияе, но не може да ухае.

 

112. Народът гладен на пост е строг, щом плъх ояден замества Бог.

 

113. Вчера малко критикувахме, но много се надявахме, днес много критикуваме, но малко се надяваме.

 

114. Всеки за пример, става премиер, но всеки премиер не става за пример.

 

115. Простирането според чергата изключва просването по килима.

 

116. Всяка мъдрост е оптимизъм, а всяка глупост — песимизъм.

 

117. Раждаме се еднакви на земята, но ставаме различни според делата.

 

118. Който само себе си харесва, кратко го харесват другите.

 

119. Финансовото робство е съжителство на бедността с охолство.

 

120. От любов стават прегрешения, а от омраза — престъпления.

 

121. Всяка държава озверява, щом зло я управлява.

 

122. Няма ненаказано добро, но има ненаказано зло.

 

123. Волните гълъби щастливо гукат, а стайните папагали казват „благодаря“.

 

124. Смисълът е смислен и безсмислен.

 

125. Даряващият щастие не остава нещастен.

 

126. Всеки пред Господ е хрисим, дори и най-независим.

 

127. Всеки е Аз, щом има собствен глас.

 

128. Жената и Земята са два подобни свята.

 

129. Не всеки, гледащ криво, е кривоглед.

 

130. Не вярваш на себе си, ако не вярваш и на други.

 

131. Нещастието гони щастието, а щастието гони нещастието.

 

132. Нещастието на невинните е злощастието на виновните.

 

133. Човекът прави пари, но парите не правят човека.

 

134. Конете днес Данайски, са банките лихварски.

 

135. Бедният ще стане цар — повтаря алчният лихвар.

 

136. Градиха слава на негов гръб, но бе забравен в ден на скръб.

 

137. След заеми огромни, нови, за ново робство сме готови.

 

138. С кръвта пролята се плаща Свободата, затуй е свята.

 

139. И метачки трябват, но без четмо и наука става много боклука.

 

140. Величието личи по делата, а безличието — по хвалбата.

 

141. Не е луд супер-статут, който получава, а който му го дава.

 

142. Човекът пет пари не струва, ако за правда не воюва.

 

143. Давай и прощавай, но не прекалявай.

 

144. Свободата е сестра на красотата.

 

145. Изисквай толкова от другите, колкото от себе си.

 

146. Най-голямата грешка е, ако се мислим за безгрешни.

 

147. Изкуството е лично богатство, раздадено на всички.

 

148. Човек и срещу ръжена рита, щом острието му опита.

 

149. Щастието и страданието са скъпи учители. Първият по-евтино взема.

 

150. Словото протестира, но без дела замира.

 

151. Чуждата омраза закалява, а собствената разболява.

 

152. Докато алчни са на власт, ще бягат младите от нас.

 

153. Свободата е бодлива роза на Земята.

 

154. Търсещият лесна слава стига до забрава.

 

155. Помним, което пълни сърцето, а не портмонето.

 

156. Няма съпричастност към невинните, при безучастност към виновните.

 

157. Заради престъпен бизнес тънем в постоянен кризис.

 

158. Където властвува парата химерен блян е свободата.

 

159. Човекът е красив, когато е щастлив, човечен и правдив.

 

160. Огледалото ни лично отразява ни прилично, но дано да сме прилични в огледалата различни.

 

161. Човекът е щастлив, пътувайки в чужбина и връщайки се жив в своята Родина.

 

162. От смях се умира своевременно, а без смях — преждевременно.

 

163. Зарад свои гадости, сочат чужди слабости.

 

164. Безобразия и бездария шетат из България.

 

165. Талант къща не храни, но лекува свои и чужди рани.

 

166. Младостта е простор, а старостта — трезор.

 

167. Нека има бели, зелени, червени, но за България да са сплотени.

 

168. Сърдечните думи са божествени псалми.

 

169. Времето е богатство, а богатството — временно.

 

170. Хоризонтът е един, но веднъж е заминаване, а друг път — завръщане.

 

171. Всеки толкова олеква, колкото тяжест си придава.

 

172. Всеки толкова озверява, колкото алчност проявява.

 

173. В профил и анфас остани си Аз.

 

174. Правото е слава, а славата — право.

 

175. Добрината е красива, а красотата — добра, затова съществува света.

 

176. Голям е шеф — с народен лев си прави кеф.

 

177. Каквото правим, такъв спомен ще оставим.

 

178. Сърцето обича, а съдбата подкрепя обичащите.

 

179. Думи и куршуми — целта е сърцето.

 

180. Народът винаги ще страда, щом няма правда за награда.

 

181. Не всеки обичащ — прощава, както и не всеки прощаващ — обича.

 

182. Доверието е предверието на вярата.

 

183. Който говори, за да спори, само дърдори.

 

184. Лошо е да си прислуга, но още по-лощо — да си подлога.

 

185. Недоволството от времето утежнява бремето.

 

186. Сянката върви редом с правия и изоставя мигом падналия.

 

187. Жалките погубват великите, но великите надживяват жалките.

 

188. От приятел става предател, но от предател не става приятел.

 

189. Ръце разпънати са възнесение, а протегнатите — възкресение.

 

190. Замайва не земното въртене, а празното кръжене.

 

191. Всяка псевдодемокрация започва с ликвидация и завършва с емиграция.

 

192. Нобел дава времето, а не съвремието.

 

193. Липсата на правда само злото радва.

 

194. С мръсни богатства властникът властва.

 

195. Обичащият истината винаги е влюбен.

 

196. Загинахме за вас! Не забравяйте за нас!

 

197. Без свободата няма химн на радост свята.

 

198. Стършел работа не върши, щом жилото му свърши.

 

199. Съсипия и просия е от алчна дивотия.

 

200. Надеждите тревожни са винаги възможни, щом не са безбожни.