Кели Фейвър
Обвързани (2)

* * *

На Айви й беше трудно да заспи отново, за разлика от Кълън, който заспа след няколко минути. Чуваше го как диша спокойно, докато спеше по гръб, доволен и спокоен след последния разговор.

Междувременно тя се чувстваше нервна, кипяща от енергия, а мислите й се състезаваха една с друга, опитвайки се да разбере какво точно се случва.

Брак?

Наистина ли ще се омъжиш за него?

Това ще е едно от най-лудите и глупави неща, които някой някога се е съгласявал да направи.

Знаеш, че ФБР е по петите му, а Кълън няма да ти каже защо, докато не се обвържеш законно с него, до края на живота си.

Айви се мяташе в леглото през останала част от нощта, а мислите й се въртяха в кръг. Преосмисляше всичко, но не стигна до други изводи.

Кълън я привличаше толкова много по всякакъв възможен начин. Също така дълбоко я плашеше. Той беше мистерия, загадка и тя се страхуваше от това, което би могла да открие, когато най-накрая събере всички парчета от пъзела.

Едва когато зората пукна и лека светлина започна да минава през прозореца на спалнята, Айви усети, че очите й се затварят, а тялото й се отпуска и заспа неспокойно.

Сякаш само след секунди Кълън се опитваше да я събуди:

— Айви — прошепна той, като докосваше и разтърси леко рамото й. — Айви.

Тя отвори очи и изстена тихо.

— Да?

— Време е да ставаш. Имаме полет, който трябва да хванем.

— Колко е часът?

— Почти седем — отвърна той като погледна часовника си.

Айви видя, че Кълън вече е изкъпан, обръснат, облечен в един от перфектните си костюми, с оформена коса и ухаещ на познатия й парфюм.

Айви изпъшка и стана от леглото.

— Не спах много добре — промърмори тя като потърка очите си.

— Опитах се да те оставя да спиш, колкото се може по-дълго — каза й Кълън. — Но вече трябва да тръгваме. Ще бъдеш ли готова след половин час?

Тя кимна.

— Нали няма да има проблем, ако си взема един бърз душ?

Кълън погледна отново часовника си и кимна.

— Бързичко обаче.

— Да, ще побързам — съгласи се тя и врътна очи.

Не е като да те притискат да си вземеш бързо душ и да хванеш пътя в сватбения ти ден.

Кълън се обърна към голямото огледало на отсрещната стена и започна да си оправя костюма, вратовръзката и ръкавелите.

— Днес е голям ден за нас — каза той, сякаш говореше за поредица важни бизнес срещи вместо за това, че ще станем съпруг и съпруга.

— Омаловажаваш нещата — отвърна Айви, докато се отправяше към банята.

Кълън се обърна и я сграбчи за китката, докато тя преминаваше покрай него и я придърпа към себе си.

— Кълън! — изпищя Айви.

Ръката му обхвана дупето й със замах, докато тялото му се притискаше срещу нейното. Айви можеше да усети издутината му, която се опираше в нея, докато ноздрите му се разширяваха и навеждаше глава към бузата й.

— Ще бъдеш моя по всеки един възможен начин. По всеки един!

Айви кимна, като усещаше как кожата й се сгорещява. Ето защо не можеше да му устои. Тялото й, умът й, душата й бяха привлечени от него по всеки възможен начин и тя искаше Кълън да я притежава.

Дори това да означава да унищожиш всичко в живота си, само за да го имаш?

Очевидно е така.

Устните му целуваха шията й, докато едната му ръка я държеше здраво за китката, а другата стискаше задника й, масажирайки го. Айви стенеше, а устните му я изгаряха като докосваха кожата й. Зърната й се втвърдиха.

— Сега върви — каза й той и я пусна.

Айви се запъти към банята, объркана и разтреперана.

Малко по-късно тя влезе в невероятно голямата баня, покрита с мраморни плочки на стените и пода, и два душа, от които се изливаше постоянна гореща вода.

Продуктите на Кълън бяха навсякъде. Скъпият шампоан (марка, която никога преди не беше чувала), сапуни, дори и душ гелове, които бяха сложени там да се вземат, помиришат и изпробват.

Тя можеше да помирише неговия аромат и й беше приятно, че той е бил тук само преди минути и е използвал точно тези неща.

Представи си да използваш тази баня и този душ — да не говорим и за леглото — отново и отново. Не само да използваш удобствата в този дом, а да принадлежиш към това място, защото ще живееш тук.

Айви можеше да го завари да се бръсне, докато тя се отправяше да си вземе душ или да си измие зъбите.

Освен ако Кълън не бе от онези хора, които не обичаха някой да използва банята, за да си измие зъбите, докато той се бръсне.

Разбира се, че ще е точно такъв тип, помисли си Айви. Какъв друг тип можеше да е Кълън? Той беше един от най-затворените хора, които някога беше срещала.

Ами парите, бизнеса му?

Дали бракът й щеше да й осигури достъп до тези неща? Не беше ли малко рисковано за него да се ожени за нея, без да я познава?

Докато миеше тялото си, Айви сбърчи чело. Нищо от това нямаше смисъл.

Кълън беше или криминален гений, или само милионер, или може би някаква комбинация от двете. Но какъвто и да беше, Кълън Шарп нямаше да й позволи да преобърне живота му с нагоре с краката. Трябваше да има план за нея и как точно тя би се вписала в живота му.

Просто искам да знам какъв е неговият план.

Просто искам да разбера дали бих могла да му се доверя поне малко.

Айви приключи с душа, излезе и се облече в нови, чисти дрехи. Носеше подчертаваща извивките й пола, ботуши до коляното и къса, но сладка блуза. Нямаше време да си изсуши косата, така че я върза на опашка и си сложи малко грим, преди да слезе долу, носейки чантите си.

Кълън я чакаше до входната врата като държеше голям куфар в ръката си.

— Наистина ли ще се върнем за вечеря? — попита тя. — Защото ако е така, не виждам смисъл да носим чанти.

— Никога нищо не се знае — усмихна й се той и отвори вратата.

— Ами храната? — попита тя, докато напускаха къщата. — Стомахът ми малко се бунтува.

— Можем да хапнем в самолета — каза той като взе багажа й, докато в другата си ръка държеше своя.

Лимузината беше отпред и шофьорът й изтича, за да ги поздрави и усмихвайки се и кимайки на Айви, отнесе чантите им в багажника.

След малко вече се бяха качили в колата и караха към летището.

Един вестник беше оставен на седалката до Кълън, той го взе и започна да чете, докато се возеха. Айви скръсти ръце в скута си, гледайки през прозореца. Навън хората си проправяха път из града — ходеха разхождаха се, шофираха, отиваха нанякъде. Всеки си имаше история.

Но моята е по-вълнуваща от повечето, помисли си тя. Айви осъзна, че всъщност преживява приключение за първи път от много дълго време.

Кълън обърна страница на вестника си и я погледна за миг.

— На какво се смееш? — полюбопитства той.

— Нищо — каза тя като се усмихваше до уши и сви рамене.

— Добре тогава — каза Кълън като поклати глава и се върна към четенето на вестника.

Айви не изпитваше нужда да му сподели. Разбира се, той беше част от приключението. Кълън беше най-важната част. Но в този момент тя искаше да запази собствените си мисли само за себе си.

Животът ми никога няма да бъде същия и мисля, че… може би ще ми хареса това.

А лимузината продължи да кара към крайната си цел.