Кели Фейвър
Открити (3)

* * *

Те се преструваха, че всичко е наред, и дори да бе имало изблик на тъга или на отчаян копнеж по това, което можеше да бъде, и двамата го криеха доста добре.

Айви си помисли иронично колко е невероятен последният им ден заедно, като се има предвид колко й беше трудно да се доближи до него отначало. И то точно сега, когато успяха да съборят една от най-високите стени около него, съдбата реши да се изсмее и да им изиграе жесток номер.

Кълън й сготви прекрасен късен обяд, състоящ се от печена риба, която беше абсолютно възхитителна, както и пилаф с ориз и зеленчуци.

Седяха заедно и ядяха, пиеха вино, а Кълън я забавляваше със забавни истории от дните му в медицинския университет.

След това правиха бавно любов в главната спалня. Тялото й беше инструмент, на който той свиреше до съвършенство. Лежаха голи обвили ръце един около друг, а твърдостта на Кълън беше вътре в нея, докарвайки я до най-красивия и болезнен оргазъм. Болеше, защото беше за последно, и същевременно беше тъжно и прекрасно, и Кълън я целуваше през цялото време, сякаш се опитваше да я изпие.

Малко по-късно слязоха долу, гушкаха се на дивана и гледаха глупав филм със Сет Роугън като ядяха сладолед и се закачаха. Това беше толкова нормално и също така невероятно и й се искаше всичко това да продължи още малко.

По-късно през нощта, очите й започнаха да се затварят. Айви беше сложила главата си върху гърдите на Кълън, като слушаше как сърцето му бие бавно, докато телевизора работеше тихо и осветяваше тъмната стая.

Когато се събуди, Кълън я носеше със силните си ръце, както беше направил и първата вечер, когато беше пияна. Само че сега я носеше нагоре по стълбите към главната спалня.

— Мога да вървя — каза тя.

— Нека аз да те занеса, красавице — тихо каза той.

Бяха заедно в неговото голямо легло. Айви се наведе и целуна гърдите му, после корема и накрая пое твърдостта му в устата си, смучейки го бавно, наслаждавайки се на вкуса му.

Кълън се отпусна назад и й позволи да си играе с него. Малко след това Айви започна да го помпи с ръка и той й каза, че скоро ще свърши. Тя отново пое в устата си мокрия му дебел член и го засмука толкова бързо, колкото можеше, като едновременно го обработваше и с ръка.

Кълън изпъшка и члена му изпрати струя от гореща сперма в устата й, а Айви с изненада откри, че това й хареса. Всъщност го обожаваше.

На практика тя свърши, докато Кълън изля семето си в устата й, а езика й се плъзгаше отново и отново около главата на члена му, поемайки го надълбоко.

Когато всичко приключи, Кълън се отпусна с ръка на челото, като дишаше тежко и изглеждаше видимо отпуснат. Айви сложи главата си на гърдите му и се сгуши в топлото му тяло.

— Това е толкова хубаво — промърмори тя.

— Така е — съгласи се той.

— А тогава защо всичко трябва да приключи? — попита тя. — Защо?

— Знаеш защо — каза Кълън. — Не мога да позволя нещо да те нарани от случващото се.

— Не ме е грижа. Искам да бъда с теб. Ще направя всичко.

Кълън се засмя.

— Оценявам го, но не е като… — замлъкна той.

— Не е като какво? — каза тя.

Кълън не й отговори и тя се обърна да го погледне. Той се взираше в тъмнината.

— Може би има начин — каза, а гласът му беше колеблив, но някак си обнадежден.

Айви се изправи веднага на леглото.

— Сериозно ли? Не ме дразни, Кълън.

Той също седна като прекара ръка през косата си.

— Ако направим това, което си мисля, това ще усложни доста живота ти.

— Не виждам как това въобще е възможно — отвърна тя.

Очите му се взираха в нейните.

— Ще бъде саможертва, която ще позволи да се изясни всичко между нас. Всичко!

Айви преглътна и се изнерви.

— Какво можем да направим, за да може нещата между нас да потръгнат?

Кълън хвана ръката й здраво.

— Ще се оженим — каза простичко той.

— Оженим… — отвърна Айви, а думата звучеше някак си сбъркано, докато я изричаше.

— Ти и аз да се оженим — повтори Кълън. — Това е единственият начин, по който можем да продължим да сме заедно, Айви. Ще бъдем свързани заедно по всякакъв начин. Законно.

Кълън я гледаше и чакаше да види какво мисли тя.

Айви му дължеше истински отговор.

Беше толкова очевидно, но някак си не можеше да каже нищо.

След това тя отговори и знаеше, че животът й никога нямаше да бъде същия отново.