Ерньо Мароши
Джото, Лоренцети, Мазачо (4)

Мазачо
(1401–1428)

Мазачо, чието истинско име е Томазо ди Джовани, е роден на 21 декември 1401 г. в селото Сан Джовани, в долината на Арно. Той е ученик на Мазолино да Паникале — един от най-значителните флорентински представители на настъпващото „кватроченто“. От по-нови изследвания обаче е установено, че Мазачо се е свързал доста късно с по-възрастния майстор.

Първите сведения за съвместната им работа датират от около 1424 година. По това време те рисуват картината Свети Антон, която се намира във флорентинската църква Сан Амброджо. Тъй като в ранното творчество на Мазачо не личи влиянието на Мазолино, предполага се, че той е започнал работа с по-възрастния художник — вече като утвърден майстор — след 1422 г., когато е станал член на сдружението на лекарите и аптекарите. Той се отдалечава от късната готика, но по всяка вероятност ренесансовият стил на неговото изкуство не се е оформил под влиянието на флорентинските майстори. От по-късни сведения става ясно, че особено голямо влияние върху него са оказали Донатело и Брунелески; още в ранните му творби личи стремежът към пространствено решение на композицията.

С тази цел пред очи Мазачо полага усилия да разкрие анатомичния строеж на човешката фигура, да улови движението, да постигне преди всичко пространственост и дълбочина, да разреши проблемите на ракурса. През „треченто“ били решени немалко въпроси на перспективата и все пак в началото на 15 век при ракурса художниците не се доверяват само на визуалното измерване, а с научна точност изучават закономерностите на пространството, за да фиксират върху плоскостта впечатлението за дълбочина и за трето измерение. Пионери в тази област са Донатело и Брунелески, от тях Мазачо заимствува метода на ракурсното изображение, на изображението в дълбочина. Именно на тези познания са изградени и неговите шедьоври.

През февруари 1426 г. Мазачо получава поръчка да изпише олтарните двери на кармелитската църква в Пиза. Той завършва работата до края на годината, но днес създадените тогава творби са така разпръснати из музеите в цяла Европа, че любителите на изкуството могат да възстановят цялостния вид на олтара само във въображението си. Централната картина — Богородица на престол — е произведение не по-малко ценно от Джотовата Мадона; плътното, почти скулптурно изграждане на фигурата, точно намереният ракурс при изобразяването на крайниците надминават постигнатото от Джото, отговарят на новите изисквания на времето.

От 1424 до 1425 г. Мазачо работи върху поръчки на Мазолино. В църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция — където още през 1422 г. той рисувал фрески, изобразяващи празнично шествие — двамата художници работят над семейния параклис на флорентинския дипломат Феличе Бранкачи. Възложено им било да изпишат стенописец цикъл, пресъздаващ сцени от легендите за свети Петър. Когато Мазолино заминава за Унгария по покана на Пипо Озора, пълководец на крал Зигмунд, Мазачо продължава сам започнатата работа. До изработената от Мазолино фреска „След грехопадението“ той рисува стенописа „Изгонване на Адам и Ева от рая“. Поради ранната си смърт той не успява да завърши изписването на параклиса. Едва към края на века, между 1481 и 1483 година, Филипино Липи завършва фреските.

Вероятно през 1428 г. Мазачо е бил в Рим по покана на папа Мартин V, който по това време се заел с обновяването на църквата и укрепването на папската власт, и имал желание да превърне Рим отново в средище на изкуствата. Младият художник се запознава със старините на града и с античните произведения на изкуството. Той веднага се заема с възложената му от папата поръчка — да изпише олтара на базиликата Санта Мария Маджоре, но успява да завърши само едно от крилата на олтара. В 1428 г. той внезапно умира.

Творчеството на Мазачо е първото крупно постижение на ренесансовото изкуство, изградено смело и последователно и опряно на трезвите и прогресивни принципи на новите свободолюбиви идеи. Параклисът Бранкачи се превръща в школа за ренесансовите художници: фреските на Мазачо са образец за решаване на основните проблеми в живописта през тази епоха.

Христос на кръста 1426 г. Темпера, дървена плоскост, 83 x 63 см. Неапол, Национален музей.

С тази композиция, оформена като свод, Мазачо изписва предолтарника на църквата в Пиза. Трагичната сцена на Разпятието е предадена с голям замах и силно чувство за драматизъм. Пространствено перспективното изображение на разпнатия Христос се подчертава от идеално намерената светлосянка и скулптурното изграждане на фигурата. От едната страна на кръста внушително се възправя безутешната Христова майка, а от другата — покрусеният от смъртта на своя учител апостол Йоан. В краката на Христос в изблик на горестно чувство се е хвърлила русата, загърната в червено наметало Мария Магдалена. Скулптурното решение на композицията вероятно е подсказано на художника от творчеството на работещия по това време в Пиза Донатело.

Поклонение на влъхвите 1426 г. Темпера, дървена плоскост, 21 x 61 см. Берлин, Държавен музей.

Тази творба в малък формат е била част от поредицата картини за олтара на църквата в Пиза. Равният преден план рязко преминава в развълнувана от светлини и сенки планинска верига. Осветлението на картината е умело съчетано със заоблеността на формите. В сцената се чувствува тържествеността на царски прием. Пред витлеемския обор е седнала с достойна осанка Христовата майка с Младенеца в ръце и приема дошлите на поклонение владетели, дворяни и източни мъдреци. Тържествените и пищни одежди, яките жребци и цялата атмосфера напомнят по-скоро дворцова церемония, отколкото религиозен обред.

Изгонване на Адам и Ева 1426–1427 г. Фреска. Флоренция, църква Санта Мария дел Кармине.

Фреската, покриваща предната стена на параклиса е изписана с твърде пестеливи средства. Зад вратата на рая пейзажът е пуст и суров, маркиран само с няколко петна. Вероятно художникът не е отдавал особено значение и на ангела, който лети над изгонените от рая. Поразителният драматизъм на сцената е изразен само от състоянието и напрегнатостта на телодвиженията. Покрусата и отчаянието, съсредоточени в градежа на телата, въздействуват силно и убедително.

Плащане на данъка 1426–1427 г. Фреска. Флоренция, църква Санта Мария дел Кармине, параклис Бранкачи.

В тази си творба художникът представя едновременно три библейски епизода, редуващи се по време. В центъра към Христос и учениците му се обръща стотникът, а Христос изпраща Петър да извади от устата на рибата искания денарий. Вляво Петър се е навел над рибата, а вдясно е изобразен и последният епизод — предаването на данъка. Въпреки разделението по време и съдържание композицията е единна — всяко движение и линия водят към центъра. Това решение подчертава значението на централната фигура — Христос, който с върховно спокойствие разкрива своята мъдрост пред събралите се апостоли. Техните лица са сериозни, задълбочени, но същевременно носят и своите индивидуални белези и различия.

Апостол Петър раздава общото имущество на бедните 1426–1427 г. Фреска. Флоренция, църква Санта Мария дел Кармине, параклис Бранкачи.

Апостол Петър със свои приближени върви по тясна уличка. Срещнал на пътя си майка с дете, той й дава помощ, а зад нея се събират и други бедняци, очакващи милостиня. Пред краката на апостола лежи разкайващият се за скъперничеството и лъжите си Анани. Строго издигащите се стени на градските къщи сякаш подчертават значението на сцената. Зад фигурите се разстила ведър извънградски пейзаж. Сгъстеността на фигурите в тясната уличка насища още повече сцената с драматизъм и напрежение и откроява изпълнената с достойнство фигура на апостола.

Света Троица (детайл) 1427 г. Фреска. Флоренция, църква Санта Мария Новела.

Този стенопис на Мачазо, оформен в отворена ренесансова ниша, изобразява Богородица и апостол Йоан под разпнатия Христос, а над тях в тържествена поза — бог отец. Не болката по Христовата смърт е предмет на тази творба, а възвеличаването на християнските идеи. Внушителността и строгата симетрия на композицията изтъкват този замисъл на художника. Йонийските колони и правоъгълните форми на свода напомнят архитектурния стил на Брунелески.