Илона Кованец
Репин, Суриков, Верешчагин (4)

Василий Василиевич Верешчагин
(1842–1904)

Руските художници реалисти от втората половина на 19 век реагират на всички обществени проблеми остро, с дълбоко чувство за отговорност. Те не остават безучастни и към ужасните завоевателни и колониални войни, носещи само страдания и смърт на милиони хора. Верешчагин е един от тези, които издигат глас на протест срещу този страшен бич на буржоазната цивилизация. Основна задача на творчеството му е да води борба срещу войната.

Верешчагин е роден в Черепов, Новгородско наместничество, в семейство на помешчици. В своите „Мемоари“ художникът пише, че неговата склонност към живописта била открита в семейството му още от детските години, „но на никого не минаваше през ума да се погрижи за моето образование в тази насока… та нали би било голям позор, ако детето на един благородник стане художник“. По желание на своите родители той завършва кадетското военно училище. По-късно, въпреки че е записан в Петербургската военноморска школа, той вече отделя време и за художественото си образование. Най-после Верешчагин поема съдбата си в своите собствени ръце и решава да стане художник. Завършва Петербургската академия, след което работи известно време в парижкото ателие на Жером. Пътува много и навсякъде с четка в ръка. Обикаля Кавказ, Туркестан, посещава Балканите, Индия, Япония, Америка. С опасност за живота си (веднъж е ранен) той винаги търси бойните полета по света, за да може въз основа на преки наблюдения да представи истинското лице на войната, да разкрие ненавистта си към нея: „Пред мен като художник се изправя войната и аз нанасям своя удар според възможностите си; доколко силен е той, какъв ефект има, това е въпрос на моя талант, но аз ще се боря до последен дъх, безпощадно!“

През време на туркестанската (1867–1873) и руско-турската война той създава много картини, които имат необикновен успех в Русия и в цяла Европа, будят възторга на всички прогресивни хора и на широките народни маси, мразещи като него войната. Затова пък те му спечелват ненавистта на дворцовите кръгове в Русия, поради което той е принуден да прекара голяма част от живота си в чужбина. В своите картини „Смъртно ранен“, „Забравен“, „Погребение“, „На Шипка всичко е спокойно“ и др. Верешчагин изразява родолюбието, самопожертвувателността и храбростта на руския войник, но в същото време без никакъв ретуш изобразява страданията на бойците, смело разобличава грешките на военното командуване.

Години наред художникът задълбочено изучава живота на народите в Средна Азия. В картините си той отразява тамошните класови отношения, животинското съществуване на сиромасите, пагубното действие на наркотиците, варварството и жестокостта на феодалните господари. В картината му „Приемане на трофеите“ емирът на Бухара се възхищава пред отсечената глава на паднал в боя руски войник.

Наред с баталните си творби Верешчагин с много усет и разбиране работи и над платна, увековечаващи чудната източна архитектура, изучава националните облекла, характерните типове на тези далечни страни. Той неведнъж посещава Индия, изобразява необикновената индийска архитектура, странните нрави и обичаи на народа, но заедно с това и жестоката природа на господствуващата класа, грабителската и унижаваща достойнството на народа политика на английските колонизатори. Картината „Екзекуция на индийски въстаници“ представя разкъсването на бунтовници с оръдия.

Вдъхновение за следващия си цикъл картини „Наполеон в Русия“ Верешчагин черпи от героичната борба на руския народ против Наполеоновия поход в 1812 година. Той изобразява решимостта на партизаните, воюващи за свободата на отечеството си, Наполеон край горящите кремълски стени, а след това и трагичното отстъпление на френската армия, премръзнала от студ и изтощена от боевете с руските партизани.

Художественият почерк на Верешчагин е съвсем индивидуален. Живо, с жарки тонове той рисува живота и смъртта под азиатското слънце. В повечето случаи доминират локалните багри, характерни за съответната страна. Рисунъкът му е точен, почти документален, но подчинен на високо художествено майсторство.

Неговата любов към народа и човека го вдъхновява да разкрие безмилостната същност на войната, да изнесе пред очите на света дивите и безчовечни прийоми на робството и крепостничеството, да заклейми властта на завоевателите, да събуди съчувствие и любов към героизма и страданието на простите хора.

Внушителните табла на Верешчагин, наситени с демократичен и свободолюбив дух, се радват на голям успех на всички изложби, устройвани по това време в много европейски и американски градове.

През 1904 година, след избухването на руско-японската война, художникът отново бърза да заеме своето място на бойното поле. Адмирал Макаров го поканва на бойния кораб „Петропавловск“, но след излизането си в открито море корабът се натъква на мина и само за няколко минути потъва. Верешчагин, който цял живот се е борил срещу войната, сам става нейна жертва. Неговото творчество и идеи обаче са живи и днес.

Богат киргиз с ловен сокол 1871 г. Масл. бои, платно, 113 x 72,2 см. Москва, Третяковска галерия.

Тази творба е характерна за значителен брой Верешчагинови картини в национален дух. Почти с научна точност, но въпреки това с художествена сила той скрепява на платното един характерен киргизки тип, като изобразява и богатите традиции на номадския живот на киргизите. В светлото петно пред отвора на една юрта възрастен киргиз в пищна национална носия държи на ръката си ловен сокол. Единната тоналност на потъналата в полусянка шатра откроява и ярко подчертава особеностите на националното облекло.

Апотеоз на войната 1871–1872 г. Масл. бои, платно, 127 x 197 см. Москва, Третяковска галерия.

Пътувайки из Средна Азия, художникът се сблъсква и с мюсюлманския фанатизъм. Още от времето на Тамерлан е останал жестокият обичай край превзетите градове да се издигат пирамиди от главите на победените неприятели. Това е и сюжетът на творбата му. Някъде далеч, в голата, изгорена от слънцето пустиня се вижда джамия и развалините на град, а на преден план — главите на хиляди изклани жертви. Гарвани кръжат около пирамидата на „славата“. Необикновено силната и опростена композиция поразява и с подбора на цветовете — жълта грамада от черепи, бледосиньо небе, черни гарвани.

Мавзолеят Тадж Махал 1874–1876 г. Масл. бои, платно, 38,7 x 54 см. Москва, Третяковска галерия.

Картините на Верешчагин от Индия са майсторски обогатени с похватите на пленерната живопис. Той особено внимателно проучва нюансите на светлината и баграта, успешно намира характерния местен колорит. Една особеност, която противоречи на импресионистичния маниер, е силното ударение върху предметното изображение на мотива. Изграденият от бял мрамор мавзолей Тадж Махал, шедьовър на индийската архитектура, е изписан почти с инженерна точност, топло огрян от слънцето между синевата на небето и водата.

Джапурски конник 1874–1876 г. Масл. бои, платно, 45,8 x 37 см. Москва, Третяковска галерия.

Своите работи от Индия художникът изпраща на Стасов. Големият руски критик установява голяма промяна в неговия метод и в майсторството му: „Пред нас е един нов Верешчагин, сякаш със съвсем друга палитра и четка… Пребродил разбитите пътища на източните империи, той ни разкрива както величествените Хималаи, така и чудния свят на градските бордеи… и във всяка страна открива необикновеното и смайващото, хубавото и грозното — от блестящия раджа, седнал във фантастично облекло на слона, до босия низвергнат просяк…“ Горната картина е характерен пример за тези думи.

Шипка — Шейново 1877–1879 г. Масл. бои, платно, 147 x 299 см. Москва, Третяковска галерия.

Световната си слава Верешчагин дължи предимно на своите картини, рисувани по време на зимните боеве край Шипка през руско-турската война. Лявата част на картината е заета от строени войници, които хвърлят шапките си във въздуха и възторжено приветствуват препускащия пред тях на кон генерал Скобелев. Но тази сцена се разиграва на втори план, в композицията ударението пада върху големите жертви, с които е извоювана победата и радостта. Тук багрите на Верешчагин не са блестящи; бойното поле е осветено от бледо, студено сияние, заснежената планина насреща говори за страданията и тежките изпитания, които са изтърпели победителите.

Не мърдай! — остави ги да се приближат! 1889–1895 г. Масл. бои, платно, 203 x 152 см. Москва, Исторически музей.

Художникът отразява своето отношение към Наполеоновия поход от 1812 г. в цикъл картини, представящи отделни моменти от погрома на Наполеон в Русия. Горната творба увековечава онзи период, когато руските партизани организират непрекъснати набези срещу отстъпващите френски войски. Партизаните, причакващи завоевателя, почти се сливат с дърветата в заснежената гора. За наименование на картината са послужили думите на техния водач — белобрад самоуверен руски мужик, напомнящ Иван Сусанин, който с решителност и самообладание очаква неприятеля с брадва в ръка.