Мария Прокоп
Верокио, Болтрафио, Кореджо (3)

Болтрафио
(1407–1516)

За неговия живот знаем за съжаление твърде малко. Кратката му биография можем да прочетем само на надгробния камък в миланската базилика „Сан Паоло“. Според надгробния надпис Джовани Антонио Болтрафио е бил милански благородник, който умрял на 49-годишна възраст през 1516 г. Още като младеж той отделя много време на живописта, но се занимава и с теоретични науки. Поради привилегирования си произход е обвързан с многобройни служебни задължения. Живота си прекарва в Милано с изключение на едно пътуване през 1500 г. до Болоня и едно — през 1513 г. до Рим. Решаващо влияние върху неговото творчество и житейски път оказва срещата му с Леонардо да Винчи, който идва за първи път в Милано през 1482 г. по покана на прочутия Лодовико Сфорца. Тук Леонардо скоро се налага като най-забележителната фигура в двора. Всички се възхищават от многостранния му талант, обожават го заради привлекателната му личност. Миланските младежи — възторжени почитатели на изкуството, се събират в ателието му. Те стават свидетели на раждането на композициите „Тайната вечеря“ и „Богородица в пещерата“, с възхищение наблюдават как майсторът моделира с нежни светлосенки пластичните форми и насища с дълбочина и емоционалност своите образи. През 1499 г. французите прогонват фамилията Сфорца и Леонардо също напуска града. Но от 1507 до 1513 г. той отново работи в Милано. Тук написва своя труд върху теорията на живописта „Trattato della Pittura“ (Трактат за живописта). Все повече милански художници следват теоретическите и практическите напътствия на Леонардо. Често използуват рисунките и картините му като образци. Подражават на женствената нежност и притаената усмивка в Леонардовите портрети — също и в мъжките портрети — но без до достигнат жизнеността на Леонардовите образи. Така техните фигури често са меланхолични и мечтателни.

Подражават му и при изобразяването на задния план, при изписването на пейзажи в знойния въздух със спотайващи се в мрак скали, които обаче са по-сурови и по-слабо споени в органично единство с фигурите на предния план. Учениците на Леонардо подражават най-вярно на живописния му маниер, на така нареченото „сфумато“, на нежното преливане на една багра в друга. Повечето от тях са художници с лиричен темперамент, търсещи декоративността и меките колоритни ефекти.

Болтрафио е несъмнено най-изтъкнатият ученик на Леонардо. За него видният художник-хронист на 16 век Вазари отбелязва, че на олтарната картина в Болоня той написал до името си, че е ученик на Леонардо. Това свидетелствува, че Болтрафио не се домогва към самостоятелен, новаторски стил в творчеството си. Между учениците на Леонардо той се откроява най-ярко и най-много се доближава до майстора, особено по възприемането на формата, по тънкото полагане на багрите и светлините. Доказателство за това са онези портрети и изображения на Мадони, за които и днес често се спори дали са рисувани от Леонардо или Болтрафио. Така например красивият женски портрет в парижкия Лувър „La Belle Ferronière“ и будапещенската „Мадона“ дълго време са били приписвани на Леонардо.

В сравнение с Леонардовите обаче фигурите на Болтрафио са по-тромави, по-тържествени и по-сурови. Тези особености наблюдаваме преди всичко във фигурните му композиции, където свързването на групата е по-сковано и на които липсва Леонардовата одухотвореност и жизненост. Често пъти тези творби издават влиянието на миланската школа отпреди Леонардо, която се характеризира с външна импозантност, класическо спокойствие, известна пасивност и смирена меланхолия. Болтрафио под въздействието на Леонардо се откъсва постепенно от това стилово направление, по при все това в някои негови творби можем да открием характерните особености на старата миланска школа — такива са например „Мадона Казио“ в парижкия Лувър и „Мадона от Лоди“ в будапещенския Музей за изящни изкуства. В картината „Света Варвара“ в берлинския музей Леонардовата широта щастливо е съчетана с тържествеността на изображението. В друга творба — „Нарцис“, намираща се във флорентинската галерия „Уфици“ и изобразяваща младеж, застанал пред пещера, особено характерен за Болтрафио е меланхоличният, поетично-замечтан израз на лицето, но при изграждането на образа и при преливането на светлосенките и меките багри, т.е. при майсторското прилагане на „сфумато“, влиянието на Леонардовата живопис личи не по-малко, отколкото в разгънатия в дълбочина синкав, вибриращ скалист пейзаж.

Болтрафио подражава на учителя си не само повърхностно, но е разбрал и усвоил същността на неговото изкуство, на неговия творчески етил и принципи, и затова той се налага като най-значителния измежду Леонардовите ученици.

Освен живописни табла Болтрафио е работил и стенописи, като например „Богородица с дарител“ в манастира „Сан Онофрио“ в Рим и изображенията на светици в миланската базилика „Свети Мавриций“. Той е майстор на нежното характерно изображение и това доказват освен портретите най-вече рисунките му, в които плавната и изящна линия разкрива непосредствено лиричния темперамент на художника.

Богородица с Младенеца и ваза 1490–1500 г. Масл. бои, дърво, 46 x 36 см. Милано, музей „Полди Пецоли“.

В тази си картина Болтрафио следва стила на Леонардо, което особено се чувствува в нежния поглед и тихата усмивка на Богородица и в игривия жест на детето. При боравенето със светлини и сенки обаче той е по-малко емоционален. В сравнение с едноцветните тъкани на Леонардо десенът на роклята от кадифен брокат говори за традиция на по-детайлно изписване. Движението на дясната ръка на Богородица, протегната над главата на Младенеца, е по-тромаво, неестествено. Двете фигури не се сливат в такова хармонично единство, каквото откриваме в будапещенската „Мадона“ или в творбите на великия му учител — Леонардо.

Богородица с Младенеца. Около 1498 г. Масл. бои, дърво, 83 x 63,5 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

Тази изписана с нежна четка „Мадона“ в будапещенския Музей за изящни изкуства бележи връхната точка в творчеството на Болтрафио. Дълго време картината е била считана за творба на Леонардо. Въз основа на многостранни проучвания днес повечето изследователи я причисляват към творбите на Болтрафио, който в тази си картина показва най-ясно колко предано следва великия майстор. Стойката на главата на Богородица, моделираните със светлосенки черти на лицето, меко разстилащите се тънки кичури на косата, дълбокото деколте на синята рокля, богато драпираното златистожълто наметало с тъмночервена подплата, движението на ръката, изразяващо гальовна майчина любов — във всичко това личи влиянието на Леонардо. Живото и мило движение на детето, посягащо към вазата — където художникът по всяка вероятност е имал намерение да нарисува цвете — също така ни напомня детските фигури на Леонардо.

Богородица с Младенеца. Детайл

Левият долен ъгъл на будапещенската картина „Богородица с Младенеца“, където на масата, до богато надиплената дреха на Мария е поставена ваза, образува сякаш самостоятелен натюрморт. Това показва, че майсторът е обръщал голямо внимание на важните от живописна гледна точка детайли. Игривата драперия на наметалото, острите гънки на ръкава са чужди на раздвиженото изобразяване на дрехите у Леонардо. По-детайлният маниер на Болтрафио не дава възможност за пълно постигане на Леопардовото „сфумато“ — особена мекота на изпълнението, при която очертанията на предметите са почти неуловими, сякаш забулени в мъгла. Въпреки че в тази си творба Болтрафио се доближава плътно до стила на Леонардо, той все пак остава верен на себе си, на своята спокойна лиричност и на изчерпателното детайлиране.

La Belle Ferronière. Около 1485–1488 г. Масл. бои, дърво, 62 x 44 см. Париж, Лувър.

Картината носи името си, означаващо „хубавият накит за чело“, от украшението със скъпоценен камък, нанизано на панделка, което жената е превързала около главата си. Портретуваната се появява в празнично облекло от онова време с бисерна огърлица на шията. Съсредоточеният поглед, нежните черти на лицето говорят за жив, но малко затворен, съзерцателен характер. Опростено изписаните гладки коси също насочват вниманието към лицето. Композицията на картината, леко обърнатото встрани тяло и живият поглед засилват жизнеността на изображението. Заради богатата нюансировка на топлите тъмночервени и кафяви тонове и заради индивидуализирания израз на лицето тази картина също е била смятана дълго време за творба на Леонардо.

Мадона от Лоди. Богородица с Младенеца, Йоан Кръстител: свети Себастиан и дарителя Басано да Понте 1508 г. Масл. бои, дърво, 196 x 147,5 см. Будапеща, Музей за изящни изкуства.

Тази картина е една от най-значителните творби на Болтрафио. В центъра пред скалиста пещера седи Богородица в спокойна, скромна поза. В скута й е Младенецът с къдрава коса, благославящ с мъничката си ръка коленичилия пред него празнично облечен мъж. Вляво е застанал със смирен поглед Йоан Кръстител, положил десница върху рамото на коленичещия мъж, с което изразява връзката помежду им. Вдясно се вижда фигурата на свети Себастиан, погледнал нагоре с малко замечтани очи. Композицията на картината с разкриващия се в дъното пейзаж издава влиянието на Леонардовата „Богородица в пещерата“. Пасивната тържествена поза и лиричният израз на страничните фигури е наследство от местната ломбардска школа. Първоначално картината е била предназначена за параклиса на семейство Басано в катедралата на град Лоди край Милано.

Мадоната от Лоди. Детайл.

В този детайл от картината „Мадона от Лоди“, намираща се в будапещенския Музей за изящни изкуства, виждаме изобразен дарителя Басано да Понте. Мъжът, облечен в кадифена дреха и тежко черно наметало, е представен в профил с добре характеризирани, живи черти на лицето. В духа на хуманистичните възгледи на епохата на Болтрафио дарителят получава място в олтарната картина наред със светците и в еднаква големина с тях. Това е подчертано още повече от поставената застъпнически ръка на Йоан Кръстител върху рамото на Басано да Понте. Смиреният израз на индивидуално портретуваното лице е красноречив пример за живописното творчество на Болтрафио.