Илдико Наги
Грюневалд, Дюрер, Холбайн (3)

Албрехт Дюрер
(1471–1528)

Изкуството на Дюрер стои на границата на две епохи, Готиката и Възраждането, и разкрива всички проблеми и вълнения на преходното време. Неговите автопортрети, дневникът, теоретичните трудове и писмата му ни говорят за една творческа личност, овладяла себе си и съзнателно развиваща се. Той е пряк духовен родственик на своите италиански съвременници. Главната област на неговата дейност е графиката. Със своите постижения той открива нова епоха в историята на това изкуство. Творчеството му е непрекъснат възход, увенчан от творбата „Четиримата апостоли“.

Дюрер е роден през 1471 г. в Нюрнберг, един от тогавашните центрове на немската търговия и култура. Баща му е златар от унгарски произход, живеещ в Германия. Той смятал да направи сина си също златар. Скоро проличава обаче, че детето има по-голяма склонност към изкуството. Дори и детските му творби са вече на високо равнище. През 1486 г. Дюрер попада в ателието на известния тогава местен художник Михаел Волгемут, а след чиракуването тръгва по света. Не ни са известни отделните спирки по неговия път, но знаем, че той е бил в Колмар, където изучава и копира творбите на големия майстор от по-старото поколение Шонгауер. След това прекарва известно време в Базел и работи илюстрации с дърворези. След четири години се завръща в Нюрнберг, но няколко месеца по-късно тръгва отново да пътешествува. Този път се озовава във Венеция.

Това пътуване е преломно не само за Дюрер, но и за цялото немско изобразително изкуство; защото до този момент това изкуство е черпело стимули само от земите на север от Алпите, а сега ще претопи в себе си и италианските влияния. Тази епоха отговаря на изискванията на прогресивното развитие. Дюрер, който вече е имал възможност чрез нюрнбергските си приятели хуманисти, а и по-късно, по време на базелските си години, да се запознае с отделните постижения на италианския Ренесанс, се чувствува призван за тази отговорна задача.

Първото му пътуване в Италия е по-скоро запознаване с италианското изкуство и с живота във Венеция. Портретите на дами в празнични дрехи и на интересни източни типове, както и великолепните му пейзажи показват неговата изключителна способност да наблюдава. След завръщането си в Нюрнберг той работи само гравюри на дърво. Гравюрите на Дюрер са прекрасни творения на късно готическото изкуство. Те са изпълнени с мистичните видения и неспокойния дух на последните години на 15 век. С богат повествователен дар, с много епизодични фигури той рисува събитието, композицията му е стегната и ясна, а в рисунъка на обстановката намират приложение резултатите от неговите етюди на пространството. В началото на столетието той започва да се занимава с научните и теоретичните въпроси на изобразителното изкуство. Наблюденията му върху природата са отразени в прекрасните етюди на водни повърхности, зайци, рогати бръмбари, глави на сърни и пр. В изкуството на Дюрер съжителствуват действителността и средновековната символистика, ренесансовото изображение на тялото и рисунъкът на готическите дипли на дрехите, влиянието на италианските майстори и немската традиция. Второто му пътуване до Италия е през 1505 г. По поръчка на живеещите във Венеция немски търговци той рисува известната си картина „Празникът на розовия венец“. За тамошния му живот и за средата, в която се движи, научаваме от писмата му до неговия приятел Пиркхаймер. Славата му все повече расте. Италианците и преди това са ценели много неговите гравюри, но сега той извоюва признание и за своята живопис. Посещават го художници, музиканти, ценители на изкуството, разглеждат творбите, над които работи. Посещава и Болоня, където учи перспектива. Навсякъде чествуван, той би могъл да получава и поръчки, но се готви да се завърне в родината си. Точно по това време Дюрер пише в едно писмо често цитираните думи: „Ах, как да не тъгувам за слънцето, тук съм господар, а у дома никому ненужен.“ Но въпреки това той не приема предложения му от дожите пост във Венеция и се завръща в Нюрнберг. Дори и в подписите си Дюрер гордо подчертава своя немски произход.

След завръщането си той получава много поръчки за олтарни табла, между които и най-прочутото — „Възхвала на Света Троица“. Сред огромна панорама, обхващаща небето и земята, светци, старозаветни представители, императори, свещеници и селяни отдават почит на Светата Троица. Известно време след това Дюрер не работи такива огромни композиции. У него зрее натрупаният в Италия опит. След 1511 г. той се занимава предимно с графика и опитва нови техники на работа.

През юли 1520 г. той заминава за Холандия и това пътуване продължава цяла година. От пътния му дневник научаваме в колко много градове е бил и с каква страст се е вживявал във видяното. Той се среща с изтъкнати художници и учени и рисува някои от тях, като например Еразъм.

След пътуването му из Холандия много негови рисунки ни показват, че у него са зреели грандиозни планове, но те са останали неосъществени. От последните години на живота му, покрай прекрасните портрети, се откроява картината „Четиримата апостоли“ като най-забележителна творба на майстора и на цялото немско Възраждане. Дюрер умира в Нюрнберг на 6 април 1528 г.

Автопортрет 1498 г. Темпера на дъска, 52 x 41 см. Мадрид, Прадо.

В запазените до наше време автопортрети на Дюрер можем да проследим живота на художника. Можем да видим оформянето и развитието на неговата творческа личност, като се почне от рисунките на тринадесетгодишното дете и през юношеските му портрети с техния търсещ взор се стигне до късните портрети, от които ни гледа измъчено от работа и болести лице. Този си автопортрет той е създал на 27-годишна възраст. Сериозното му мъжествено лице е обградено с буйни руси къдрици. От енергичния му поглед се излъчва твърдост и съзнание за дълг. В композицията на картината се чувствува влиянието на италианския портрет. Тъмният фон с ниши е открит вдясно, а през прозореца се вижда гол планински пейзаж, който с настроението си подчертава строгата внушителност на картината и стройната й композиция.

Поклонение на влъхвите 1504 г. Темпера на дъска, 98 x 112 см. Флоренция, Уфици.

Художникът разполага цялата сцена сред просторен, слънчев пейзаж. Отляво разрушените сгради водят погледа към планините и към морето на фона. Картината излъчва ведрост и светлина, цветовете блестят като скъпоценни камъни. Всяка фигура е характеризирана по различен начин. Най-скромен е образът на Мария. Голямото синьо петно на нейната дреха хармонира със синьото наметало на сарацинския цар. Падащата на широки дипли червена мантия на коленичилия мъдрец изпъква на фона на разкошната, обсипана със скъпоценности одежда зад нея. Дюрер грижливо изписва дребните детайли. Златните бокали са изящни произведения на късно готическото златарство и говорят за златарските традиции в Дюреровото семейство. Поникналите между камъните растения и бръмбарът в десния ъгъл разкриват умението, което художникът е придобил от натюрните си етюди.

Празникът на розовия венец. 1506 г. Темпера на дъска, 162 x 194,5 см. Прага, Национална галерия.

Вследствие на многобройните перипетии и прерисувания, които е претърпяла тази прочута творба на Дюрер, първоначалната й красота може да се долови само в някои детайли. Въпреки религиозната тематика съдържанието й е с подчертан политически характер. Представено е братското единство, което свързва представителите на църковната и светската власт, италианци и немци. Заедно те се покланят на Богородица и Исус, респ. на св. Доминик, на когото се приписва основаването на култа към венеца от рози. Сред характерен алпийски пейзаж, обкръжена от брези и ели, Мария седи на своя трон; на фона се виждат високи планини, а в подножието им — град. Главните фигури са обединени в триъгълна композиция. Мария поставя розовия венец на главата на императора Макс, а малкият Исус е протегнал ръка с друг венец към папа Григорий II. Другите фигури са също портрети: коленичилият зад папата кардинал, немските и италианските търговци, а встрани до едно дърво — и самият Дюрер. Двата диагонала на картината подчертават връзката между църква и миряни. Единият започва от одеждите на императора, минава през малкия Исус и завършва със св. Доминик, а другият — от плаща на папата през свирещия ангел, ризата и главата на императора стига до образа на Дюрер. Строежът на композицията, отделните глави, но преди всичко ярките сини, червени и виолетови багри показват влиянието на венецианската живопис.

Портрет на мъж. Около 1510 г. Темпера на дъска, 43 x 29 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Известната картина в будапещенския Музей на изящните изкуства по всяка вероятност изобразява по-малкия брат на художника — Андреас Дюрер. Не знаем годината на създаването й, но според изследователите тя датира от около 1512 г. Тази дата представлява интерес, защото след 1511 г. Дюрер се посвещава на графиката и от този период ни е известно само това живописно платно. Бие на очи необикновената простота на портрета, привлекателният характер на главата, която изпъква благодарение на контраста между червения фон и тъмната дреха. Леко извитите вежди, зареяният в далечината поглед придават на лицето замислен израз, а леката усмивка около устните ни напомня отдалеч тайнствените усмивки на Леонардо.

Свети Йероним в килията 1514 г. Гравюра на мед, 24,7 x 18,8 см.

Свети Йероним, светецът-покровител на писатели и учени, се нарежда между изтъкнатите писатели на ранната християнска църква. Живял е между 342 и 419 г. и главният му труд е латинският превод на Библията. Гравюрата на Дюрер изобразява светеца задълбочен в работа. На преден план почива опитоменото животно на св. Йероним — лъвът. По стените и мебелите са наредени предметите на всекидневния живот. Между тях е непременно и пясъчният часовник. Дори черепът на перваза на прозореца не смущава. В тази гравюра може да се види цялата красота на Дюреровото графично изкуство. Всеки елемент е подреден според законите на перспективата. Слънчевите лъчи, минаващи през прозорците, проектират върху стената оловните рамки, галят наредените предмети. Резултат от майсторското приложение на светлосянката е интимното настроение на творческия труд.

Четиримата апостоли 1526 г. Темпера на дъска, 204 x 74 см. Мюнхен, Старата пинакотека.

Продълговатата форма на картините показва, че първоначалният замисъл на художника е бил те да бъдат вместени в олтарни крила. Средната картина изобщо не е създадена — по всяка вероятност и поради все повече разпространяващото се протестантство в Нюрнберг. Това се потвърждава и от изображенията на апостолите, които заемат централно място. Йоан бил любимият апостол на Лютер, Павел се смята също така за духовен отец на протестантизма. Дюрер поставя фигурите пред неутрален тъмен фон и напълно се отказва от детайлното изписване на околната среда. Движенията, стойките на телата, падащите на огромни дипли наметала придават на картината благороден патос. В чертите на апостолите са изобразени четирите основни типа на човешкия характер, които Дюрер великолепно претворява със своето умение да наблюдава и изобразява хората.