Лайош Вегвари
Халс, Рембранд, Вермеер (2)

Франс Халс
(1580(?)-1666)

Неговият живот и творчески път са бурни, неповторими и едва ли не загадъчни. Крайно оскъдните описания на съвременниците не ни го представят като привлекателна личност. Творбите му обаче противоречат на тези данни. Именно по тази причина изкуствоведите (изхождайки от принципа, че големият творец е някак си и голям човек) издирват с неимоверно търпение в стари документи твърде редките и пръснати бележки, за да могат по някакъв начин да изяснят загадката около неговата личност. Тяхното неуморимо усърдие е избавило Франс Халс от обвиненията в пиянство и безотговорно лекомислие. Избистрилият се нов негов образ ни показва един изключително благ човек с весел нрав, който умее да се радва на живота и със своите дела и начин на мислене се очертава като абсолютно свободолюбива личност. Редица факти от неговия живот и творчество обаче все още не са известни. Така например не можем да установим нито мястото, нито годината на неговото раждане. Знаем само, че баща му бил текстилен бояджия, че около 1580 г. Халс напуснал опустошената от испанците Фландрия (днешна Белгия) и по примера на много свои сънародници се заселил в Харлем, втория по големина град на северната област (днешна Холандия). Франс Халс смята, че е роден в Антверпен, но е пуснал такива дълбоки корени в освободената Холандия, че ние спокойно можем да отнесем творчеството му към сферата на холандското изкуство. Оправдано е да го сторим, защото за това свидетелствува не само подготовката му като живописец, но и реалистичното му светоусещане — черпещо вдъхновение от действителността, от конкретните преживявания и впечатления.

Ние не знаем почти нищо за началото на неговия творчески път. Изследователите са се споразумели да приемат за година на раждането му 1580, но първите сведения за него датират едва от средата на двадесетте години на 17 век. По всяка вероятност той е рисувал в началото битови картини, за което говорят и първите запазени до наши дни композиции на сборни портрети. Вероятно той е бил възпитателят на родения в Холандия по-малък негов брат Дирк Халс. Имаме сведения, че бил избран за член на гилдата на живописците, а по-късно застанал за известно време начело на тази организация. И други граждански сдружения го приели за свой член. На няколко пъти получавал значителни поръчки. Временно се радвал на успех и признание, но по-късно неговото изразително изкуство престанало да се харесва на новото, богато градско съсловие. Той изостанал в надпреварата с по-младите художници. Сръчните представители на ласкателната, разкрасяваща, акуратна при изписването на подробностите натуралистична школа му отнели добре платените поръчки. Към края на живота му неговият любим град още веднъж му дал своята закрила, като му отпуснал лична рента, защото поради напредналата си възраст той не бил вече в състояние да рисува.

Когато в 1666 г. Халс умрял, отредили му почетно гробно място, но това не означава, че действително разбрали истинската му величина като художник. Според някои негови съвременници Франс Халс бил провинциален художник и в един истински голям град, като например Амстердам, нямало да може да преуспее.

Привидно творчеството на Франс Халс е твърде зависимо от епохата и поръчките. Той рисува предимно портрети и сборни портрети. Имената на високомерните, позиращи, недодялани някогашни величия отдавна биха потънали в забрава, ако Халс със своето изумително майсторство не бе ги превъплътил в трайни и значими образи. Той умее прекрасно да наблюдава, познава човека и вниква дълбоко в душата му. Умее не само да види характерните черти на изправения пред него модел и да ги предаде, но отвъд индивида долавя общо значимото, т.е. типичното за епохата, а и всичко онова, което поради своята непреходна човешка същност продължава да живее и днес. Халс успява не само да разгадае истинското съдържание на своите образи, но скрепява моделите си в такива пози и движения, така сполучливо ги разполага, че с тези наглед служещи само на формата похвати обогатява характера им. Макар и неговата характеристика да е общо взето критична, здравият му хумор и неговата човечност освобождават портретуваните от бремето на техните недостатъци. Ние се възхищаваме на живописния му маниер, удивляваме се на духовитите му хрумвания, на творческата му сръчност. Всичко това не е самоцел, а като гениален музикант, който съзира криещите се в темата възможности за вариации, той ги разгръща и ги свързва по такъв начин с нея, че те подчертават и допълват началната основна мисъл. Редом с умението си да вижда и изобразява човека той обогатява и живописните си похвати. Сравнително многобройните цветове, острият рисунък и грижливото степенуване на светлосянката придават на фигурите от ранните му творби известна скованост и неподвижност. По-късният му начин на изразяване става все по-непринуден, мазките на четката му — по-свободни, по-меки, а багрите му започват да клонят към сива хармония. Тези своеобразни средства засилват както вътрешната раздвиженост на неговите картини, така и общовалидността на образите му. Привидно неуверените форми в последните му творби излъчват особена експлозивна сила и именно въз основа на тях можем да кажем, че Франс Халс е един от най-значителните предвестници на съвременното изкуство.

Дойка с дете 1615–1617 г. Масл. бои, платно, 86 x 65 см. Берлин, Държавен музей.

Тази картина принадлежи към ранните творби на майстора. Двете фигури са разположени така, че да изпъкват онези елементи, които са характерни за дворцовите портрети от 16 век. Особено очебийна е формата на детската дрешка, в която еднакво добре намират израз както склонността към скования рисунък на късния Ренесанс, така и стремежът към подробно, диференцирано изписване на шарките. Твърдият брокат на дрехата е особено подходящ за този начин на живописване. Женската фигура, леко принудената й усмивка обаче са вече начало на новия стил, който се стреми към естественото. Тази разностилна творба е показателна изходна точка, която ни помага да разберем творческото развитие на Халс като живописец.

Обед на офицерите от стрелческото дружество „Свети Георги“ 1616 г. Масл. бои, платно, 175 x 324 см. Харлем, Музей „Франс Халс“.

Рисуването на тъй наречените стрелчески картини предлагало на холандските живописци богати възможности за работа. Днес тази задача се изпълнява с помощта на фотографията. На богати угощения членовете на стрелческите сдружения си припомнят големите събития от миналото на своите организации и най-често борбите за свобода. Истинският живописец обаче предлага обикновено повече, отколкото иска работодателят. Такъв е случаят и с тази картина. Живописването на отделните фигури разкрива по-добре същината, отколкото би сторила това фотографията, тъй като тук е решаваща ролята не на модела, а на художника. Общото настроение, прекрасните хрумвания на художествения похват и гениалният начин на живописване приковават с еднаква сила нашето внимание.

Хиле Боббе. Около 1628 г. Масл. бои, платно, 75 x 64 см. Берлин-Далем.

Изкуството е в състояние да задълбочи и обогати човешкия образ с помощта на елементи от неговата среда. Даден предмет или друго живо същество не въздействуват само със собствените си качества, а и чрез връзката си с останалите съставки на картината. Така главният герой и присъствието на разположените до него елементи — кукумявката и каната за бира — обуславят в случая трагикомичното въздействие на това платно. Зловещата обезобразена старица внушава чувство на ужас и страх. Впрочем не само тя е отговорна за своята съдба. Демоничният образ на отхвърленото от обществото, ограбено от човешки права същество ни дава известна представа за отрицателните явления в живота на Холандия през 17 век.

Ян Аселин. Около 1650 г. Масл. бои, платно, 64,5 x 46 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Моделът на тази картина е живописец-колега на Халс. Спокойно изграденото платно ни запознава с типичния образ на холандския художник от 17 век. Цялото същество на портретувания е изпълнено с напрегнато внимание. Студеният, проучващ, анализиращ поглед на тъмните очи засилва още повече неговата затвореност. Това е малкият холандски майстор, който се стреми да ни запознае с колкото е възможно повече дребни подробности на темата. Широките, трептящи мазки на четката също обогатяват задълбоченото изражение. Със своите щрихи, напомнящи лекотата на ръкописно писмо, картината ни предлага особена красота. Тази красота е неподражаемо индивидуална, а погледът прави Халс предвестник на съвременното изкуство, което се стреми да подчертава личното в характера.

Подофицерът Рамп с любимата си. Около 1623 г. Масл. бои, платно, 105 x 78 см. Ню Йорк, Музей „Метрополитен“.

Задоволеният и охолен човек често се поддава лековерно на радости и наслади, които са достъпни за него поради общественото положение, което заема. В тази картина майсторът пресъздава в образа на млад подофицер характерния тип на отдалия се на живота холандски гражданин. Чистата униформа, която олицетворява дисциплината и сдържаността, не е никаква пречка за обичащия шумните забавления млад човек. По времето, когато художникът рисува картината, още не са създадени сковаващите правила за благонравно поведение на бюргерското общество. Младият човек ни кара да чувствуваме жизнената сила на едно младо общество, което се радва на свободата. Това именно прави и привлекателно веселото и шумно настроение. Интересно е, че някои изследователи смятат картината за копие, рисувано от ученици на Халс.

Настоятелите на приюта за старци 1664 г. Масл. бои, платно, 166 x 252 см. Харлем, Музей „Франс Халс“.

Може би именно тази картина е накарала Ван Гог да каже, че най-хубавите творби на Халс се състоят като че ли само от глави и ръце. Действително в късните си произведения художникът се отказва от някои средства на атмосферния портрет и портретната характеристика, като например изобразяването на облеклото, околната среда и движенията. Толкова повече говори той чрез лицата, като не се стреми да предаде преходното състояние на своите модели, а се домогва да улови скритите им човешки черти и трудно разгадаемата роля, която те играят в живота на обществото. Подобна задача възлага той и на ръцете, чиято форма и движения разкриват характера и съдбата на портретуваните и неведнъж предизвикват у нас чувство на ужас и страх. Разговорливият ритъм на ръцете и бледите петна на лицата разкриват с малко средства най-важното.