Ендре Ковач-Мурани
Мане, Дега, Реноар (1)

Предговор

Три имена. Трима френски живописци, имена на трима заслужили световна известност творци. Дали само някакво хрумване на автора ги е събрало тук, в тази книжка? Очевидно не. Лесно би било да очертаем връзките, които са били създадени между тях преди около сто години.

Но веднага трябва да добавя, че това подреждане е и донякъде произволно. На първо място, за да не се добие впечатление, че ги откъсваме до известна степен от други техни връзки. От явните или скрити взаимоотношения с историята и развитието на живописта от онова време. На второ място, защото подобно групиране може да създаде впечатлението, че единствено то е възможно и оправдано. Това би било напълно погрешно. Свързването на тримата изтъкнати творци не означава, че те са най-близки помежду си, нито пък че сходството в тяхното изкуство е по-характерно от връзките им с други художници — техни образци, предшественици или съвременници. Не възрастта, не годината на раждането поставя един до друг тримата творци, за да ги отдели от съвременниците им. Мане е роден в 1832, Дега — в 1834, а Реноар — в 1841 г. От групата на живописците-импресионисти Сисле и Сезан са родени в 1839, Клод Моне — в 1840, Писаро — в 1830 г., въз основа на което на пръв поглед може би друга групировка би ни се видяла по-оправдана. Всички тия неща биха ни отклонили от най-главното.

Длъжни сме също така да споменем, че за творчеството на изброените седем художника са характерни промените, непрестанното развитие, сходните стремежи и постигнатите в резултат на разновидните им индивидуалности и непрекъснати опити и търсения, оригинални изразни форми и пъстрота на творческата им изява.

Поради това именно е оправдано групирането, което представя заедно:

най-напред Едуард Мане, когото импресионистите почитат като свой вдъхновител и непосредствен предшественик и който, макар и да застава на страната на своите по-млади другари по време на най-разгорещените им спорове, никога не се съгласява да участвува в общите изложби на тази група;

на второ място истинския „спътник“ на импресионистите Едгар Дега, който принадлежи към тяхната среда, но докрай запазва своето усамотение и особените си творчески позиции;

а на трето място Огюст Реноар, който като неотлъчен другар воюва в малката армия на борещите се за новото художници-импресионисти, докато чрез неуморен труд узрява и стига до разцвета на своето творчество по пътя на едно друго — по сложност и чистота твърде индивидуално и неочаквано — течение, дори към друг вид изкуство, което го свързва със скулптурата.

Тия трима живописци са свързани помежду си въпреки своите индивидуални особености. Тяхното творчество се обединява, защото и тримата са убедени, че живописта трябва да бъде съвременна и че тя може да бъде съвременна единствено ако си служи със съвременните постижения на науката и ги асимилира. За каква наука става дума в случая? За оная, която е най-тясно свързана с живописта. За оптическата наука. Следователно, усвоявайки тогавашните нови открития в областта на оптиката и тези художници, както и останалите живописци-импресионисти, разлагат светлината и багрите. Поради това върху техните платна се появяват разсеяните, пречупени, разложени светлини и на мястото на смесените, притъпени тонове — основните цветове. Това ги кара толкова често да се стремят вместо към създаването на пластични форми, към цветните петна. По такъв начин те се стараят чрез своите картини да привлекат вниманието върху изображението, но не смятат това изображение за постоянно, а дават да се разбере, че то зависи от избрания час, от избраната минута, дори секунда. В случая главна роля играе въпросът, как художникът възприема нещата, неговата импресия! Именно това е, което те желаят да изразят, съобщят и предадат.