Илка Бирова
24 май

24 май е най-светлият български празник, денят на нашата писменост и култура. Другите народи нямат такъв тържествено честван и обичан от всички празник на духовността. Затова вярвам, че въпреки трудностите народът ни ще се възроди и ще пребъде. Както се пее в химна на светите братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!“

Когато бях дете, под звуците на този химн тържествено преминавахме по жълтите павета в центъра на София, облечени с най-красивите си дрехи, с цветни балони и знаменца в ръце. Обкичвахме образите на светите братя с венци от бели, розови и червени божури. И днес свързвам този ден с аромата на божурите. На 24 май винаги ми е било радостно и празнично, нищо че обикновено валеше дъжд и се прибирах от манифестацията вкъщи вир-вода. Усещането за истински празник остана в мен и досега.

Днес, за съжаление, народът ни не е възроден, бъднините му са неясни и несигурни. Преживяхме времето, когато ни чертаеха сияйно бъдеще, което така и не видяхме. С днешна дата никак не е лесно да си представим какво ни очаква. Всичко светкавично се променя, днес не прилича на вчера, а утре е нещо съвсем различно. Хората свикнаха да живеят с чувството на несигурност и постоянна промяна. Промяна не само в климата и във валутните курсове, а и в ценности като културата, словото, образованието.

В детството си имах истински учители. Нося в сърцето си усмивката на моята първа учителка. Сигурно не е случайно, че тя се казва Надежда (Надежда Маринова). Защото и до днес споменът за нея ми дава надежда, че доброто е навсякъде, само трябва да го потърсиш. От моите родители и учители научих най-важните уроци. Днес аз обучавам млади хора и постоянно се уча от тях. Много ми се иска те да имат самочувствие и да бъдат доволни от живота и работата си в България. В тържествено слово за 24 май се каза, че в Япония учителите са високо ценени като просветени и духовни личности и затова само те не се покланят в присъствието на императора. Дано и у нас отново да се върне почитта към учителите и към духовния труд. За да пребъдем като народ.

24 май е денят на нашите Първоучители, Светите братя Кирил и Методий — създателите на славянската азбука и покровители на Европа. Преди 12 века, по време на Великоморавската си мисия те са разпространявали богослужебни книги на старобългарски, за да могат славяните да славят Бога на своя език. Спомних си за това, когато бях по работа в района на предишна Великоморавия, в днешна Словакия. В катедралата в Братислава гледах образите на светите братя и слушах с вълнение „Отче наш“ на словашки. В университета в Банска Бистрица говорих на руски език на словашките студенти за българската култура и език. Исках да запаля интереса на младите хора към славянските ни корени и общите ни духовни ценности. Помня, че тогава изпитах особена, радостна тръпка. Може би защото правех моите малки стъпки по пътя, проправен от Учителите.

На 24 май честваме словото, науката, изкуството — онова, което ни издига над земята. На този ден винаги има възторжени лица и усмихнати деца. Те държат балончета с нарисувани букви. Под звуците на химна „Върви, народе възродени!“ буквите политат в небето като ято гълъби. Красиво и тържествено е! Всички гледат нагоре, където буквите образуват тайнствени думи в небето.

В този ден пред паметника на светите братя в София са дошли много хора, има дори майки с бебета в колички. Радват ме такива млади родители. Ето как децата заобикват празника, още преди да се помнят. Гледам усмихнати деца около мен и ми става леко на душата. И вече знам: светлите бъднини, за които се пее В химна „Върви, народе възродени!“ — това са нашите деца и внуци с разноцветните балони.