Алекса Райли
Неговата принцеса (14)

Епилог
Роман

Десет години по-късно…

— Продължавай да ме целуваш така и много скоро ще се окажа с още едно бебе в корема — заяви Алена, изтягайки се пред мен.

Целунах тила й, надолу по гръбнака й, и покрай заобленото й задниче, преди да разтворя краката й и да заровя лице между тях.

— Но знаеш колко много се вълнувам, когато се закръглиш с детето ми.

— Дадох ти четири сина и дъщеря, Роман — възрази тя, но разтвори крака още по-широко, за да може езикът ми да вкуси сладостта й.

— Нека да ти дам семето си, кралице Алена. За последен път, нека отново посея нов живот в тялото ти.

— Продължавай — простена тя, изви гръб нагоре и застана на колене, за да имам по-добър достъп.

Ближех я и я измъчвах, преди най-накрая да се изправя на колене и да застана зад нея.

— Роман — проплака тя.

— Сега ще ти дам члена си.

Тласнах се силно в нея и ерекцията ми я разтегна. Наложи се да изчакам миг, за да се приспособи, преди да се отпусне. Притиснах раменете й надолу, така че горната част на тялото й да лежи върху леглото. Сграбчих заоблените й бедра и започнах да се тласкам ритмично. Погледнах надолу, където се свързваха телата ни, гледах как членът ми изчезва между розовите гънки на женствеността й.

— Ще ми позволиш да те изпълня отново, нали, кралице моя? — казах и тя простена високо. — Ти си моя, за да те обладавам и забременявам.

Наведох се над нея, усещайки капчици пот да се стичат по гърдите ми. Тялото й ме стискаше здраво, и колкото повече говорех, толкова повече се стягаше тя около мен.

— Виж се колко си перфектна. Толкова сладка и невинна. С широко разтворени бедра и женственост, която поглъща члена ми. Създадена си за мен, Алена. Създадена да бъдеш моята половинка.

— Роман! — изкрещя тя във възглавницата и усетих как оргазма преминава през тялото й. Мускулите й се стегнаха и след това се отпуснаха, когато вълната от горещина премина през вените й.

Зарових се в нея до основата и свърших мощно. Едва не припаднах от силата на оргазма си, но успях да се задържа над нея, опирайки ръце на леглото и подпирайки гърдите си към гърба й. И двамата се борехме, за да поемем дъх, докато последните струи от семето ми се изливаха в нея, но Алена бе тази, която първа наруши тишината, като се засмя.

— Винаги получаваш това, което искаш — каза тя, поглеждайки назад към мен и захапвайки леко ръката ми.

— Защото много добре знам какво желаеш, кралице моя. Вчера те видях как гледаше бебешките дрешки на малката Таби. Готова си за ново бебе.

— Може би.

Тя сви рамене, но можех да го видя в очите й. Познавах своята Алена по-добре от всеки друг. Само един поглед ми бе достатъчен, за да разбера, че иска още едно бебе. А аз, винаги и завинаги щях й давам точно това, което желаеше. Дори тя да не си го поиска сама.

— Обичам те, кралице моя — казах, целувайки рамото й.

— Обичам те, кралю мой. — Тя затвори очи и се усмихна. — Благодаря ти.