Гай Гавриел Кай
Бог на императори (1)

Благодарности

„Сарантийската мозайка“ е вдъхновена и отчасти съградена около напрежението в късноантичния свят между градските стени и дивото пространство. За запознанството ми с тази диалектика (и нейните обрати) съм задължен на авторитетния труд на Саймън Шама „Пейзаж и памет“. Същият труд ме запозна и с литовския див бик, със символизма, който го обкръжава, което роди моя зубир.

Общите и конкретни трудове, цитирани в „Пътуване към Сарантион“, са опората и на този втори том, а Йейтс си остава властващ дух, в епиграфа и навсякъде другаде.

Сега е редно да добавя и великолепния труд „Помагащата ръка: Човек и рана в Древния свят“ на Гуидо Мажно. За Персия и нейната култура книгите на Ричард Н. Фрай и Оливър Харпър ми бяха безкрайно полезни. По въпросите на трапезния етикет бях подпомогнат от текста и коментара на Архистрат на Уилкинс и Хил, наред с трудовете на Ендрю Долби и Магуелън Тусен-Самат. Въпросите на свръхестественото са изследвани в книги на Гагър, Кикхефер и Флинт, и в сборник есета, издаден от Хенри Магуайър за изследователския център Дъмбъртън Оукс във Вашингтон. Дъмбъртън Оукс също така осигури преводи на византийски военни трактати, доклади, изнесени на различни симпозиуми, и много вдъхновяващи артефакти в постоянната им колекция.

На по-лично ниво в голяма степен бях облагодетелстван от уменията, приятелството и ангажираността на Джон Джаролд, Джон Дъглас и Скот Селърс; и съм задължен заради грижливия и съчувствен поглед на моята редакторка на двата тома от този труд, Катрин Мейджърибенкс. Дженифър Баркли в „Уестуд Криейтив Артист“ привнесе интелект и необходимия усет за ирония при справянето с все по-сложните чуждоезични текстове. Рекс Кай, както винаги, предложи навременен и ясен коментар, особено (но не само) по медицински теми.

Искам също така да отбележа тук своята благодарност за окуражаването и постоянния интерес, предлагани ми от Леонард и Алис Коен вече от петнадесет години. Енди Патън е извор на идеи и поддръжка от още по-дълго време и в този случай особено съм му задължен за дискусиите за Равена и светлината, и различните прагове (и клопки), които трябва да се превъзмогнат, когато един романист се занимава с изобразителните изкуства.

Има още две лица, които продължават да са в центъра на моя личен свят и с това — на работата ми. Обичайните заподозрени, би могъл да каже някой, но подобно лекомислие би прикрило дълбочината на онова, което се надявам да изразя. Ето защо просто ще завърша тук със споменаването на Сибил и Лора, моята майка и моята съпруга.

И се върти ли върти в спирала…