Авантюрите на руския царизъм в България (11) (По документите на царските архиви)

XII. Убийството на Белчев

Убийството на българския министър на финансите Белчев бе организирано от централния комитет на българската емиграция съвместно с руското Министерство на Външните работи на 15.III.1891 г. Убийците — известният емигрант Ризов и поручик Ножаров, се скриха на територията на Сърбия. Българското правителство предяви срещу Сърбия иск за предаване на престъпниците и имаше предвид да ги задържи по време на прехвърлянето им в Одеса. Намеренията на българското правителство станаха известни на руското Министерство на външните работи. Ризов и Ножаров бяха предупредени и заминаха за Одеса през Румъния. Но на румънска територия те бяха задържани. Руското Министерство на външните работи започна да взема мерки за тяхното освобождаване. От сръбското правителство те изтръгнаха удостоверяване на това, че по време на извършване на убийството Ризов се е намирал в Сърбия. Предвид на това, че не беше възможно Ножаров да бъде спасен по този начин, бяха взети мерки за организиране бягството на арестувания. Румънското правителство освободи убийците и те благополучно пристигнаха в Одеса. Ризов бе устроен с жителство в Калуга и получаваше пенсия от Министерството на външните работи.

№ 115.

Извадка^[1] от донесението на консула в Призрен до директора на азиатския департамент Зиновиев

 

29/17 март 1891 г.

Имам чест да представя на благоусмотрението на азиатския департамент „Кратката бележка за събитията в България“ със следното съдържание: „Днес вечерта, т.е. (27) 15 март в 7½ часа, когато двамата министри Стамболов и Белчев се връщали вкъщи, един човек се приближил към тях и три пъти стрелял от револвер. Белчев бил убит на място.

Взети са всевъзможни мерки за залавянето на убиеца, който, както твърдят, е бил съпровождан от други трима.“

По много признаци може да се заключи, че намерението на убиеца е било да унищожи Стамболов.

Убийството на Белчев, ми се струва, ще сложи край на съществуващия анархизъм и Стамболов ще бъде длъжен да се откаже от амбициите си за власт ради възстановяването на нормалното положение в страната.

А.Е. Лисицин

№ 116.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до посланика в Белград Персиани

8 април/27 март 1891 г.

Министерството на вътрешните работи предупреди Гагарин, че българите имат намерение на всяка цена да спипат Ризов при качването му на парахода. Тъй като няма средства за сериозна защита, Гагарин моли да бъде предупреден Ризов, ако е възможно, с попътна телеграма за грозящата го опасност.

Путята

№ 117.

Донесение от посланика в Букурещ до директора на азиатския департамент Капнист (№42)

17/5 април 1892 г.

Конфиденциално

М.г. граф Дмитрий Алексеевич,

Тези дни получих от Белград секретна телеграма, в която действителният статски съветник Персиани съобщаваше, че сръбското правителство, издало постановление за изгонването на българския емигрант Ризов извън пределите на кралството, се обърнало чрез посланика си към румънското правителство с молба за свободно пропускане на Ризов през Румъния в Русия.

Заедно с това моят другар по служба ме помоли да подкрепя това ходатайство, вследствие на това аз не се забавих да вляза в официално сношение за това с местното Министерство на външните работи, което ми съобщи, че счита пропускането на Ризов за неудобно предвид на това, че съгласно постановление на Съвета на министрите миналата година това лице е било изселено от Румъния. Веднага уведомих за това нашия посланик в Белград. Впрочем тези съображения още няколко дни преди това бяха съобщени на тукашната сръбска мисия от господин Лаговари.

Приемете и пр.

Хитрово

№ 118.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

21/11 април 1891 г.

В Одеса пристигна българинът Ангел Ангелов, един от четиримата мними убийци на Белчев. Твърди, че има крайна необходимост да говори доверително с Людсканов по много важни дела.

Дали ваше сиятелство няма да благоволи да заповяда да попитат Людсканов дали там действително смятат пътуването на Ангелов в Петербург за желателно и да ми телеграфирате дали трябва да съдействам на това заминаване^[2].

Путята

№ 119.

Донесение от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

26/14 април 1891 г.

М.г. граф Дмитрий Алексеевич,

Характерно знамение на времето в сферата на българските дела е назначаването на един от най-енергичните противници на стамболовската партия — бившия софийски префект Христо Иванов, за главен ръководител на издирването на изчезналите убийци на Белчев.

Неговата личност е твърде добре известна на императорското министерство от участието му в качеството на привърженик на опозиционната партия в организирането на силистренското и русчушкото въстание, а също и в последвалите ги опити в различни места в княжеството и Източна Румелия. Той беше един от нашите най-важни информационни източници по делата на Балканския полуостров и винаги се е ползвал с голямо доверие от нашите политически агенти.

Живеещият в Одеса майор Бахчеванов, състоящ в момента на наша военна служба, днес ми донесе да прочета конфиденциално връченото му за предаване писмо на не по-малко известния емигрант Попов (с прозвище Централния) до Драган Цанков, в което описва неподлежащите на съмнение факти по приемането на споменатия Иванов сред най-доверените агенти на Стамболов…

Работата, струва ми се, се обяснява с обикновена лична сметка. Христо Иванов, алчен за пари, както и мнозинството от българите от единия и от другия лагер, който при това може би се опитва и с ловка маневра да заграби в ръцете си порядъчна сума от секретните, а едновременно стои с единия си крак в единия, а с другия — в противостоящия лагер, ще се опита да действа за победата на тази партия, която му предостави по-голяма материална изгода.

Доколкото мога да съдя за личните му качества, за такова нещо хитростта и умът му стигат с излишък.

Донесенията от Румъния разкриват по чий донос са били арестувани вчера в Крайова Ризов и Кристо Ножаров. Явно последният от тях е взел в убийството на Белчев непосредствено участие. Напълно е възможно справката по този параграф да хвърли известна светлина върху „издирванията на Иванов“.

Приемете уверенията ми и пр.

Путята

№ 120.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

26/14 април 1891 г.

Колобков получи депеша, че Ризов и Кристо Ножаров са арестувани в Крайова; пита дали не можем да се застъпим за тях, тъй като Ножаров сигурно ще бъде разстрелян^[3].

Путята

№ 121.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

3 май/21 април 1891 г.

Пристигналият тук Цанков пита дали за спасяването на Ризов и Кристо Ножаров, който не трябва да се смесва с Христо Ножаров, имащ лоша репутация, не може да се предложи на Персиани да окаже възможното му съдействие за издаването на удостоверения от сръбското правителство, че в деня на убийството на Белчев те са се намирали в Сърбия. С цел преговори за това с Пашич оттук е изпратено довереното лице Боне Георгиев, който днес сутринта трябва да се намира в Белград.

Путята

№ 122.

Донесение от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

6 май/24 април 1891 г.

М.г. граф Дмитрий Алексеевич,

Позволявам си да допълня съобщените от мен в донесението ми от април^[4] сведения с още няколко факта от най-новата хроника на българските дела.

Христо Иванов, който получи от Стамболов поръчение да излови убийците на Белчев, си е избрал за главна квартира Турно Северин, откъдето прави чести пътувания из близките местности.

Заедно с него действа и Радев, който кръстосва почти цяла Румъния. По сведения на тукашните емигранти те обръщали особено внимание на Крайова, често ходели там и явно чакали някого. Ваше сиятелство благоволява да помни, че арестът на Ризов и Кристо Ножаров се случи тъкмо в Крайова, така че съмнения за причастността на Христо Иванов към този арест, поне според мен, почти не може да има.

Сумирайки съобщаваните ми от емигрантите сведения, аз правя заключение, че Ризов е главната сила, на която те се надяват сега. Нему принадлежи изпълняваният от тях в настояще време план и пак от него те получават указания относно всичко, което трябва да бъде променено в този план съобразно с развитието на обстоятелствата.

Аз съвсем не познавам Ризов. Знам само, че до твърде неотдавна той искрено принадлежеше към враждебната на Русия клика, като другаруваше отблизо с не по-малко известния от него Петков, редактор на опасния вестник „Свирчо“, по чиито колонки последователно фигурираха във възможно най-безсмислени пасквили и карикатури имената на всички до един наши дейци в България — от най-големите до най-дребните.

В настоящия момент емигрантите са силно загрижени за търсенето на начини за предпазването на Ризов и Ножаров от последствията от ареста и за това средството^[5], според тях, е доказателство тяхното alibi (отсъствие — П.П.) в деня на убийството на Белчев. За това им е необходимо да постигнат издаването от сръбското правителство на удостоверения, че двете арестувани в Румъния лица в момента на софийската катастрофа са се намирали в пределите на Сърбия.

Според него Пашич, който се отнася твърде справедливо към живеещите на сръбска територия български емигранти, не би имал нищо против да им издаде такова, но може би различни политически съображения ще му попречат да излезе като официален защитник на двамата упоменати…^[6]

С цел да се застъпи за Ризов и Ножаров веднага след получаването на телеграмата за техния арест оттам бе изпратен неотдавна пристигналият тук от Атина Боне Георгиев. Последният още не ми е известен лично, но се ползва с голямо доверие от емигрантите. За успешното изпълнение на неговата задача пристигналият тук преди три дни Драган Цанков ме помоли убедително да изпратя до ваше сиятелство секретната ми телеграма от 21 април, тъй като без предупреждаване на императорското министерство относно целта на пристигане на Боне Георгиев в Белград напълно би могло да се случи той да срещне недоверие към себе си от страна на имперската мисия в Сърбия. Последното, разбира се, би се отразило крайно неизгодно на успеха му в преговорите с г-н Пашич.

И въпреки това не могат да не се следят с известно съчувствие търсенията на такива хора като Ризов, променил установилия се сега срамен ред на нещата, тъй като прискърбните съобщения от последните пет години достатъчно изясниха — което в края на краищата е разбираемо, — че твърдо ориентиране ще му се удаде да постигне не иначе, а при условие на пълно духовно единение с Русия.

Приемете и пр.

Путята

№ 123.

Донесение от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

10 май/28 април 1891 г.

Граф Дмитрий Алексеевич,

Считам за дълг да поясня с няколко подробности изпратената днес от мен до ваше сиятелство секретна телеграма по делото на Ризов и Ножаров^[7].

Оказва се, че ако за alibi на Ризов не е трудно да се постигне издаване на удостоверение от сръбското правителство, то такова не може да бъде дадено на Ножаров, за чието присъствие в Сърбия в деня на убийството на Белчев министерството на Пашич няма достатъчно доказателства. Затова се наложи да изоставим мисълта за освобождаването им по този начин. Но пък се появи надежда да постигнем същите резултати с други средства.

В Турно Северин емигрантите имат твърде доверена и безусловно разположена в тяхна полза личност — това е бившият офицер на българска служба Стоян Тодоров, заемащ сега мястото на помощник-агент на гагаринското параходно общество в споменатото пристанище. Този Тодоров ходил в Крайова и подготвил възможност за бягство (разбира се, не без знанието на местните румънски чиновници) на двамата арестанти. Но за осъществяването на това предприятие са необходими парични средства в размер на 4000 франка, половината от които може да бъде изпратена само в случай на успешно бягство. Тодоров поръчал на завеждащия нашия търговски склад в Букурещ Бутеев да предаде това известие в Одеса. Използвайки търговското си положение, последният състави с твърде умело подбрани изрази търговска телеграма на името на жена си, която държи пансион в Одеса, с молба да я предаде на Кривцов (чието име веднага беше съобщено иносказателно).

Наложи се да се прибегне към всички тези хитрости, тъй като има сериозно основание да се опасяваме, че румънците ще се поддадат на натиска от София и може би от Виена и ще ги^[8] предадат на българите.

Емигрантите ни убеждават, че предаването на Ризов и Ножаров, особено на първия, за тях ще бъде страшен удар. Те казват, че в негово лице са съсредоточени всичките нишки на техните действия. Ако Ризов и Ножаров не бъдат освободени по един или друг начин, то те могат да бъдат принудени да говорят с помощта на мъченията, които се практикуват сега в София.

Освен това за тях той е ценен и като енергичен инициатор. С една дума, сега за тях той е всичко. Предвид тези съображения аз не си позволих да отклоня молбата на Кривцов да предам за състоянието на нещата на ваше сиятелство.

Приемете и пр.

Путята

№ 124.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

10 май/28 април 1891 г.

Кривцов получил от Бутеев следната секретна телеграма. Работата на Ризов и Ножаров е уредена, но за това са необходими 4000 франка — 2000 предварително и 2000 след освобождаването им. Моли за по-бързо решение. Според последните известия е възможно да ги предадат на българите.

Путята

№ 125.

Телеграма от посланика в Букурещ до агента в Министерството на външните работи в Одеса Путята^[9]

 

26/14 май 1891 г.

Министърът на външните работи ми съобщи секретно, че въпреки всички настоявания на България и Австрия той е решил да не предава Ризов и Ножаров и да им предостави свободата да напуснат Румъния^[10].

Хитрово