Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (9)

Нел Флеминг наистина беше посрещната топло и сърдечно от семейството на Себастиан в Росбах. Разбира се, не отиде по дънки. Беше си купила няколко хубави рокли специално за подобни случаи. В тази, която беше избрала, изглеждаше ослепително и всички го оцениха.

— Най-после тук да дойде някой, с когото да мога да си говоря. Пробвах с лисиците и зайците, но не ми отговарят — каза принцеса Янина фон Росбах — по-малката сестра на Себастиан, и се усмихна. През седмицата тя учеше в Мюнхен, а в Росбах се връщаше само за уикенда. — Кажете ми как ви понася провинцията след живота в голям град като Хамбург?

— Еренберг е прекрасно място — отвърна Нел. — Всичко тук ми харесва — тишината, спокойствието, природата, животните… най-вече конете.

— Тук има малко повече природа, отколкото лично на мен би ми се искало — усмихна се Янина. — Но щом обичате конете, защо не идвате, за да яздим заедно?

— Ами с удоволствие, но… — Нел млъкна и хвърли изпълнен с молба за помощ поглед към Себастиан.

— Нел е от големия град — каза той. — Тя много обича коне, но за съжаление не е успяла да се научи да язди.

— Не! — почти извика Янина и я погледна учудено.

След като отидоха в трапезарията, където масата вече беше подредена, тя й каза:

— Ами тогава ще трябва да ви науча, Нел. Не приемам „не“ за отговор! Предлагам утре да бъде първият ни урок по езда. Утре сутринта. Какво ще кажете?

— Ами няма как да кажа не, нали? — усмихна се притеснено Нел.

На следващата сутрин принцеса Янина се събуди много рано, стана веднага, набързо направи сутрешния си тоалет и облече дрехите си за езда. Тя яхна кобилата си и се запъти за Еренберг, където Нел вече я очакваше в конюшните.

Двете млади дами веднага намериха общ език и весело разговаряйки по най-различни женски теми започнаха да обикалят из земите на новия дом на Нел. Съвсем скоро тя започна да стои много уверено върху гърба на коня си. Нел напредваше бързо и това я изпълваше с кураж и увереност да продължи. Янина й предложи да прескочи една ниска ограда и Нел не се поколеба и за миг.

Кобилата Сибила реагира мигновено на командата на господарката си и заедно с лекота прескочиха оградата.

— Усвояваш всичко много бързо, Нел — с усмивка каза Себастиан, който наблюдаваше двете дами от терасата на двореца с чаша вино в ръка. — Не бързайте толкова, по-бавно.

— Защо, толкова е хубаво? — извика Нел, чието лице беше почервеняло от въодушевление.

— Нел има право — каза Янина. — Тя е роден талант, а ти си много скучен! — засмя се тя.

— Не искам аз да съм този, който мрънка, но конят не е машина, а Нел все още не знае как да реагира на различни ситуации.

— Нали затова съм до нея — отвърна младата принцеса и двете дами се спогледаха победоносно.

Себастиан разбра, че няма смисъл да ги убеждава повече. Все пак Нел беше възрастен човек, а не момиче, което да не може да носи отговорност за постъпките си.

След няколко дни всички щяха да разберат, че той имаше всички основания да бъде скептично настроен към уменията на току-що научилата се да язди Нел.

В събота Нел стана много рано. Тя погледна часовника си — след около час имаше среща при конюшните с Янина.

— Красавицата ни е нещо неспокойна, не смятате ли — каза Йенс, галейки кобилата по муцуната и гривата. — От снощи е така. Бъдете внимателни, може би усеща, че се задава буря.

— Не се притеснявайте, с нея сме чудесен отбор — каза Нел и взе поводите в ръка. Когато се качи на седлото обаче, тя също установи, че кобилата се държеше нехарактерно нервно.

— Сигурно ще срещна принцесата по пътя — каза Нел, поглеждайки часовника си. — До скоро, Йенс.

Конярят я изгледа притеснено, докато се отдалечаваше от конюшнята. Нел тръгна през парка на замъка и усети, че сутринта беше необичайно студена, а цветята и дърветата бяха покрити с роса. Нел вдиша с пълни гърди от свежия сутрешен въздух и се почувства прекрасно както винаги в Еренберг. Тя обаче беше отпуснала юздите прекалено много и когато кобилата премина от тръс в галоп, инстинктивно ги дръпна. Животното обаче не се подчини, а продължи в галоп. Нел осъзна, че беше загубила контрол върху кобилата си. Тя се хвана колкото можеше по-здраво за юздите, наведе се и положи всички усилия да се задържи на седлото.

Съвсем скоро стигнаха до оградата, която бяха прескочили в първия й ден езда. Сега обаче кобилата препускаше много по-бързо. Нел се наведе, хвана се още по-здраво за юздите и врата й и се помоли да не падне. Кобилата прескочи оградата и продължи да галопира, а Нел само се държеше за нея, стараейки се само да не падне от седлото.

— Не, не — чу тя познат, но необичайно ядосан мъжки глас. Беше Себастиан.

Когато дойде на себе си, Нел осъзна, че беше седнала на земята, а Себастиан стоеше пред нея и държеше поводите на кобилата.

— Слава богу, че успях да дойда бързо — каза той. — И трите заслужавате наказание! — ядосано се обърна той към сестра си. — Как можа да я оставиш сама?

Себастиан помогна на Нел да стане и се усмихна леко, макар все още да беше ядосан от случилото се. Тя се изправи. Само малко я болеше гърбът… всъщност не чак толкова малко…

— Как си? — попита я той. За пръв път й говореше на ти.

— Благодаря, мисля, че ще оживея — тихо каза тя.

— Освен една-две синини нищо ти няма — каза Янина и я прегърна, а след това прегърна и брат си. — Сега обаче трябва да се качиш отново на коня, за да преодолееш страха.

— Сега…? — Нел погледна към Сибила, която кротко като агънце пасеше свежата трева. Тя потърси погледа на Себастиан, който й кимна — явно споделяше мнението на Янина.

— Само така ще преодолеете шока — каза й той. — Елате, ще ви помогна.

Себастиан й помогна да стигне до коня и почти без усилие я качи на седлото. Тя се закрепи, застана неподвижно, след което се обърна и погледите им се срещнаха.