Лий Голдбърг
Г-н Монк и финансовата криза (25)

24. Г-н Монк връща услуга

Пространството, запълнено със заведения за бързо хранене, притежаваше обичайната смесица от заведения на различни вериги за бързо хранене заедно с умалени, подходящи за мола версии на местни ресторанти от Сан Франциско, които предлагаха няколко от най-типичните си блюда над тезгяха. Заведението за китайска храна в мола беше по-скоро клон на институция в Китайския квартал, отколкото поредният „Панда Експрес“. Трябваше да призная на мола, че се опитва да придаде малко истински местен привкус. Това означаваше също и че в действителност имахме множество добри възможности за избор за обяд.

— Кое е най-доброто място за препечени филийки? — попита Монк.

— Това ли е всичко, което ще обядвате? Огледайте се, господин Монк. Има толкова много възможности за избор.

— Твърде много — каза той.

— Какво ще кажете за хотдог на клечка?

— Ммм. Това звучи толкова апетитно. Дълбоко запържени, натъпкани вътрешности, набучени върху парче дърво. Може би за десерт бих могъл да хапна магарешки тестиси, сервирани върху камък. Да ти приличам на неандерталец?

— Не мисля, че пещерните хора са яли хотдог с царевични хлебчета.

— Аз съм цивилизован човек. Не ям разни неща с клечки. Използвам прибори.

— Технически, клечката е прибор — казах, просто заради спора.

— Такава е, ако си дивак, който живее в пещера в колиба от кал или апартамента на капитан Стотълмайер. Съвременните хора използват ножове, вилици и лъжици. Вие с Джули може би ще искате да ги пробвате. Бих могъл да ви науча как се използват.

— Може би бихте могли да ни покажете и как да палим огън.

Заведох го до Йънг Чоу, където две млади китайки стояха на барплота със сияйни усмивки на лицата, предлагайки на хората малки хапки за опитване, набучени на клечки за зъби. Монк се намръщи неодобрително.

— Какво ще кажете за купа бял ориз и пилешки гърди терияки? — предложих. — Всички зрънца ориз са с еднаква форма и цвят и можете да помолите да ви отрежат пилешките гърди във форма на квадрат.

— Това всъщност не звучи зле.

— И погледнете — казах. — Дори сервират бутилирана вода „Фиджи“.

Това го убеди окончателно. Всяко място, където се продаваше вода „Фиджи“, със сигурност беше добро.

— Само не прекалявайте с водата — предупредих го. — Тепърва ни остава още половин ден работа.

Докато той си поръчваше яденето, аз отидох до павилиона на пекарната „Будин“ и си взех пуешки сандвич със сирене „хаварти“^[1] върху прясно хлебче от безквасно тесто, типично за Сан Франциско.

Монк ни намери маса с две места, която се къпеше в слънчева светлина, идваща от огромна капандура и с изглед към магазините на първия етаж долу. Създаваше ни илюзията, че сме на открито. Икономическият спад беше засегнал мола така тежко, както и всяко друго място. Бижутерският магазин под нас предлагаше четирийсет процента отстъпка в цената за подбрани пръстени. Съседният магазин от другата му страна, за детски дрехи, предлагаше петдесет процента намаление, докато онзи от другата страна вече го нямаше, капаците на витрината бяха спуснати и заключени, а дървените плоскости — покрити с реклама, която обещаваше „предстоящи вълнуващи промени, които ще направят преживяването на пазаруването по-забавно от всякога“.

Единствената промяна, която би подобрила преживяването на пазаруването за мен, беше или да спечеля от лотарията, или да си намеря по-доходна работа, нито едно от които не ми се струваше много вероятно.

Пред тези магазини, в центъра на широката фалшива улица, имаше павилион, в който се продаваха пъстроцветни чадъри. Беше един от множеството павилиони из целия мол, в които се продаваха неща от рода на тениски с направени по поръчка надписи и изображения, плюшени животни, клетъчни телефони и пуканки.

Един служител от охраната се приближи бавно до павилиона за чадъри, размени няколко думи с младата продавачка, като сочеше към магазините около нея, а после й помогна да избута павилиона на колела на няколко стъпки от предишното му място. Предполагам, че павилионът за чадъри пречеше на минаването или беше твърде близо до някой съседен павилион, или препречваше някоя витрина. Не знаех, нито пък ме интересуваше, но по някаква причина Монк изглеждаше много заинтригуван от ставащото.

— Охранителят има мръсни панталони — каза той.

— Би трябвало незабавно да съобщим за него на управата на мола.

— Съгласен съм — каза Монк и понечи да стане. Сграбчих го за ръката.

— Шегувах се. Сядайте. Изобщо не ни влиза в работата дали охранителите имат мръсни униформи.

— Това се отразява зле на прилагането на закона.

— Те не са ченгета, а и ние не сме.

Той седна и аз предположих, че с това въпросът е приключен. Но грешах. Следобед тръгнахме да се разходим из мола и той спря, втренчи се нагоре към една от охранителните камери и посочи към нея, размахвайки пръст, сякаш се караше на непослушно дете.

— Какво точно си мислите, че ще постигнете с това? — попитах го.

— Давам им да разберат, че наблюдавам.

— Сигурна съм, че това ще означава много за тях.

Слязохме до първия етаж и тръгнахме обратно към нашия край от мола. Позяпах малко по витрините и спрях да погледна големите пъстри чадъри в онзи малък павилион. Изглеждаха ми повече декоративни, отколкото практични. Така или иначе, не можех да си представя някой да похарчи трийсет и девет долара и деветдесет и девет цента за един от тях при тази икономика.

Монк надникна покрай павилиона към охранителната камера на втория етаж и размаха укорително пръст и към нея.

Върнахме се във „Фешън Фрижън“. Киана отиде отново в канцеларията си, а ние поехме работата на щандовете. През целия следобед имаше постоянен поток от клиенти и през повечето време Монк се държа прилично.

Почти всичките ни клиенти бяха жени. Малцината мъже, които влязоха, разглеждаха, но не купуваха. Мисля, че се стряскаха от Монк, който вървеше плътно зад тях и веднага сгъваше отново всичко, което вземеха, и го слагаше обратно на рафтовете.

Един много космат мъж по потник и къси панталони влезе и се възхити на няколко ризи с къс ръкав. Взе една и се обърна към Монк, който го дебнеше по петите.

— Има ли къде да пробвам това?

— Не — заяви Монк.

— Защо не?

— Пробните ни са затворени.

— На мен ми изглеждат отворени.

— Само за жени са — каза Монк.

— Няма проблем — каза мъжът. — Мога да я пробвам върху това.

Мъжът вдигна ръце да нахлузи ризата презглава и под мишниците му се показаха повече косми, отколкото имах на главата си. Монк разтвори широко очи и грабна ризата от него.

— Не можете.

— Защо не?

— Това е нарушение на правилата за опазване на здравето. Може да си изгубим разрешителното за работа, ако позволим на хората да пробват дрехи извън пробните.

— Кога са започнали да правят това?

— Днес — рече Монк.

— Днес ли?

— Всички магазини за дрехи спазват новия закон, така че каквото и да правите, недейте да ходите никъде другаде и да пробвате никакви дрехи на щанда.

— Само в Сан Франциско ли?

— В целия свят — каза Монк. — И международната космическа станция.

Мъжът сви рамене и излезе. Монк въздъхна облекчено, после ми хвърли очаквателен поглед.

— Какво? — попитах.

— Чакам да ме критикуваш, задето не позволих на маймуноподобния мъж да пробва тази риза.

— Постъпихте правилно — казах.

— Това не те е спирало преди.

Можеше да разискваме въпроса с часове, ако един охранител от мола и един клиент не бяха влезли в магазина едновременно.

Охранителят не беше същият, когото бяхме видели по време на обяда. Този беше по-млад, в по-добра форма и имаше дяволита усмивка, от която ми се разтупка сърцето. Беше толкова стегнат, с гръдни мускули, на които и Супермен би завидял, та за миг се разтревожих, че всъщност може да е стриптийзьор, изпратен да ме изненада с публичен стриптийз. Или може би в моя случай това се обясняваше с поговорката: „Гладна кокошка просо сънува“. Рожденият ми ден беше чак след месеци.

— Нова сте тук — каза охранителят, като ми подаде ръка. — Казвам се Майк.

Ръкувах се с него. Ръката му беше суха и груба. Помислих си колко хубаво щеше да бъде да натрия малко овлажняващ лосион върху ръцете му, което — знам — бе твърде чудата мисъл. Но отдавна не бях имала среща и въображението ми запълваше празнината.

— Аз съм Натали. За всички продавачки, които постъпват в мола и напускат, ли водите сметка?

— Работата ми е да държа нещата под око.

Монк се приближи до нас.

— Ако това беше вярно, щяхте да сте забелязали, че по коленете ви има мръсотия. Много ли пълзите във вашата работа?

— Една жена си изгуби ключовете под колата си — каза Майк. — Измъкнах ги.

— Това сигурно се случва често тук, като се съди по факта колко мръсни са охранителите — рече Монк.

— Ръцете на жените често са заети с деца и пазарски торби — каза Майк. — А аз обичам да бъда от помощ.

— Нямате ли клиент, господин Монк? — Посочих към един мъж, който ровеше из някакви женски блузи.

Монк отиде да му помогне, а аз насочих вниманието си обратно към охранителя.

— Е, изредихте ли всички останали жени в мола?

Той се засмя.

— Не точно. Просто исках да ви кажа, че съм на разположение, ако някога имате нужда от охрана или някой да ви придружи до колата ви след работа.

Погледнах покрай Майк и го видях да се обръща към клиента си: мъж на двайсет и няколко години с късо подстригана коса, плътна очна линия, обеци и шал с флорални мотиви на врата. Държеше розова блуза срещу тялото си и гледаше отражението си огледалото.

— В погрешния отдел сте — отбеляза Монк. — Мъжкото облекло е от другата страна.

— Намирам се точно където искам да бъда.

— За приятелка ли пазарувате?

— Пазарувам за себе си, сладурче. Как изглежда това върху мен?

— Погрешно — отсече Монк.

— Розовото не е моят цвят?

— Това е блуза, а тя представлява риза, която се носи от жени. Вие сте мъж. Имаме ризи за мъже в мъжкия отдел — той посочи към другия край на магазина, — където е мястото, откъдето мъжете пазаруват мъжки ризи.

Виждах как между Монк и клиента му се заражда голям проблем, затова трябваше да съкратя флирта с Майк.

— Как да се свържа с теб, ако ми потрябваш? — попитах.

— Набери 0336 от телефона си в магазина — каза Майк, после ми подаде една визитка от горното джобче на ризата си. — Или се обади на този номер, за да ме намериш на мобилния, по всяко време.

— Ще го направя — казах.

— Предпочитам да пазарувам в отдела за жени — сподели клиентът. — Мъжките ризи са твърде мъжествени за мен.

— Само на жените е позволено да носят женски дрехи — каза Монк.

— Откъде ви хрумна тази глупава идея? Това е Сан Франциско. Половината мъже в този град носят сутиени и дамски гащички.

Майк се запъти навън, като мина покрай Монк и клиента му, който го огледа щателно.

— За мен няма ли картичка? — попита той Майк. — Може да ми потрябва помощ.

Охранителят се усмихна любезно на мъжа.

— Изглеждате, сякаш можете са се грижите за себе си, сър.

— Мога и за теб да се погрижа, миличък. Само ми дай шанс.

Майк продължи да върви, преструвайки се, че не го е чул. Клиентът проследи как Майк се отдалечава и ме хвана да правя същото.

— Аз определено ще си хвърля ключовете под колата — каза ми той. — Ами ти, момиче?

Реших да пропусна този комплимент покрай ушите си.

— Мога ли да ви помогна да изберете нещо?

— Той е в грешния отдел — повтори Монк настойчиво.

Клиентът сложи ръка на хълбока си, заемайки поза на съдник и размаха пръст към Монк.

— Вие някакъв хомофоб ли сте?

Монк поклати глава:

— Аз съм всичкофоб.

 

 

Счупихме рекорда си. Изкарахме деня, без да ни уволнят. Искаше ми се да празнувам.

Изкушавах се да се обадя на Майк, за да ме придружи до колата ми и да ме защити от изнасилвачи, крадци и размирници, а после може би да ме заведе на вечеря. Но при положение че Монк се мъкнеше с мен, да моля Майк да ме придружи щеше да изглежда повече като нелепото оправдание да го видя, отколкото наистина беше.

Помислих си, че в крайна сметка можеше да се наложи да хвърля ключовете си под колата. Монк със сигурност нямаше да пропълзи под колата да ги вземе вместо мен, нито пък да възрази, че се обаждам на някой друг да го направи вместо нас.

Обмислях тази възможност, когато минахме покрай будката за чадъри.

Един чистач паркира зад будката голяма количка за боклук и започна да изпразва в нея близките метални кошчета за смет.

— Той е мръсен — каза Монк.

— Той е боклукчия — казах. — Ако на някого му се полага да е мръсен, това е той. Прекарва дните си в разчистване на мръсотии.

— Пълзял е на колене.

— Бих помислила, че ще му се възхитите, задето е задълбочен — казах.

Монк изопна плещи и надникна зад будката нагоре към охранителната камера на втория етаж.

— Добре е да се обадиш на Ранди.

— Това е страхотна идея, господин Монк. Сигурна съм, че на Ранди ще му е приятно да му съобщим колко добре е минал първият ни работен ден. Дължим му много, задето ни направи тази услуга.

— И ще му се отплатим за нея тази вечер.

— Как?

— Ще му осигурим възможността да извърши голям арест.

— О, Боже мой — спрях и се обърнах с лице към него. — Разбрали сте как Боб Сийбс безнаказано е извършил убийство.

— За жалост, не — призна Монк. — Но работя по въпроса.

— Тогава за какво говорите?

— За големия обир на бижута, разбира се.

— Какъв голям обир на бижута?

— Тази нощ Майк и неговите колеги от охраната ще проникнат с взлом в онзи магазин — каза Монк, като наклони глава към бижутерския магазин, покрай който току-що бяхме минали.

Погледнах назад към магазина, после към Монк. Бях наистина слисана.

— Какво ви кара да си мислите това?

— Не го мисля. Знам го. Не им ли видя панталоните?

— Не всеки с мръсни панталони се кани да извърши престъпление.

— Мръсен отвън, обикновено значи мръсен и отвътре. Освен това и двамата охранители имаха мръсни колене и сухи ръце.

— Забелязахте сухите ръце на Майк?

— А също и коленете и дланите на чистача.

— Не разбирам как всичко това води до обир на бижута.

— Майк и неговите съучастници имат мола изцяло на свое разположение нощем и копаят тунел към бижутерския магазин от празния магазин в съседство. Тунелът е голям точно колкото да пропълзят през него на ръце и колене, оттук и мръсните панталони и сухите ръце.

— Откъде знаете, че обирът ще бъде тази нощ?

— Защото охранителят, когото видяхме на обяд, премести будката за чадъри с няколко фута, за да е сигурен, че препречва изгледа на охранителната камера към незаетия магазин. На охранителя нямаше да му пука, освен ако обирът няма да се състои тази нощ.

Монк ми изложи остатъка от плана им. Охранителите щяха да оберат бижутерския магазин през нощта, като се редуват, така че всеки от тях да бъде забелязан на охранителните камери другаде в мола, правейки обичайната си обиколка, макар че през повечето време лицата им щяха да бъдат засенчени от шапките или други внимателно разположени препятствия, например саксийни растения и павилиони.

Когато единият охранител, със засенчено лице, минеше покрай препречената камера пред закованата витрина, щеше да се вмъкне в празния магазин и да смени мястото си с един от другите охранители, който после щеше да продължи патрулирането, създавайки илюзията, че всички охранители са постоянно на пост.

— Така все още остава един охранител, заседнал в празния магазин — казах. — Как би излязъл, без да го видят?

— Щял е да се измъкне от магазина, като излизането му е щяло да бъде прикрито от будката и чадърите, и да се скрие в количката за боклук, която чистачът току-що паркира тук. Чистачът ще дойде по-късно и ще я избута, със съучастника си, скрит вътре.

— Това са много съучастници — казах.

— Това е голям обир — подчерта Монк. — Когато утре собственикът на бижутерския магазин открие кражбата, доказателствата ще накарат полицията да предположи, че крадците са се скрили в празния магазин до сутринта, незабелязани от патрулиращите охранители, а после са избягали, като са се шмугнали в тълпата, когато молът е отворил.

— Но няма ли старите записи от охранителните камери да покажат как охранителите влизат и излизат от празния магазин през последните няколко седмици?

— Несъмнено са използвали отново стари кадри от охранителните камери, като са ги вкарали в системата и са им сложиш нова дата. Сигурен съм, че ако проучим касетите, ще открием някои миниатюрни несъответствия, които са им убегнали.

Може би той щеше, но се съмнявах, че някой друг би успял, освен ако не му кажеха какво да търси.

— Разбрахте всичко това от мръсните панталони, сухите ръце и от това, как някакъв тип премести една будка за чадъри на няколко крачки?

— Беше като признание — каза Монк. — Ако Ранди устрои наблюдение пред мола тази нощ, ще ги хване на местопрестъплението.

Извадих визитката на Майк от джоба си, скъсах я и я пуснах в металното кошче за боклук.

Имах скапан вкус за мъжете.