Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Horns, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2017 г.)
Издание:
Автор: Джо Хил
Заглавие: Рога
Преводач: Светлана Комогорова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Изток-Запад“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: Роман
Националност: американска
Печатница: „Изток-Запад“
Излязла от печат: 17.06.2013
Художник: Деница Трифонова
Коректор: Людмила Петрова
ISBN: 978-619-152-239-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2584
История
- — Добавяне
Трийсет и осма глава
Лий си беше приготвил усмивката за Мерин, когато тя отвори, ала тя не го оцени. Дори не го и погледна.
— Казах на Иг, че днес трябва да ходя в Бостън по работа на конгресмена и той ми заяви, че ако не те изведа някъде на хубава вечеря, вече нямало да ми е приятел — каза той.
Две момичета седяха на дивана и гледаха телевизия със звук, издут до дупка — повтаряха „Мъки на растежа“. Между тях и в краката им се трупаха камари от кашони. Жълтурки, като съквартирантката на Мерин. Съквартирантката седеше на облегалката на едно кресло и радостно вряскаше по мобилния си телефон. Лий като цяло нямаше особено високо мнение за азиатците — твари, живеещи на рояци, с мания за телефони и камери; въпреки че стилът „азиатска ученичка“ му допадаше — черни обувки с катарами, три четвърти чорапи и плисирани поли. Вратата към стаята на съквартирантката зееше и се виждаха още кашони, натрупани върху гол матрак.
Мерин огледа тази сцена с някаква учудена безнадеждност, после отново се обърна към Лий. Ако той знаеше, че тя ще е толкова неугледна, без грим, с немита коса, по развлечения си стар анцуг, щеше да пропусне гостуването. Хич не му го вдигаше. Вече съжаляваше, че е дошъл. Осъзна, че продължава да се усмихва, и се принуди да спре; потърси точната реплика.
— Господи, още ли си болна?
Тя кимна разсеяно, а после каза:
— Искаш ли да се качим на покрива? Там не е толкова шумно.
Той я последва по стълбите. Като че нямаше да ходят на вечеря, но тя извади два „Хайнекен“ от хладилника, което беше по-добре от нищо.
Часът отиваше към осем, но още не беше тъмно. Скейтърите пак бяха излезли на пътя, дъските им трополяха и трещяха по асфалта. Лий прекоси плоския покрив, за да ги огледа над ръба. Двама-трима бяха зализали косите на гребенчета и носеха вратовръзки и ризи с копчета, закопчани само на яката. Лий никога не се бе интересувал от нещо повече освен външността на скейтбордистите — защото с дъска под мишница си докарваш вид на алтернативен, малко опасен, но и атлетичен. Обаче не обичаше да пада — при самата мисъл за падане едната страна на главата му измръзваше и изтръпваше.
Мерин го докосна по тила и само за миг му се стори, че тя ще го бутне от покрива, и щеше да се извърне, да я стисне за бялата шийка и да я повлече с него. Тя сигурно бе забелязала шока по лицето му, защото за първи път му се усмихна и му предложи единия „Хайнекен“. Той кимна за благодарност, пое я с една ръка, а с другата запали цигара.
Тя седна върху един климатик с бирата си — не я пиеше, само въртеше ли въртеше мокрото гърло на бутилката с пръсти. Беше боса. Малките й розови стъпала си бяха хубавички. Докато ги гледаше, му беше лесно да си я представи как поставя едното между краката му и пръстчетата й нежно масажират чатала му.
— Мисля да пробвам онова, което ти каза — рече му тя.
— Да гласуваш за републиканците? — попита той. — Най-сетне прогрес.
Тя отново се усмихна, ала усмивката й беше мрачна, изнурена. Отмести поглед и каза:
— Ще кажа на Иг, че като замине за Англия, искаме да си дадем почивка от връзката ни. Като пробна раздяла, за да можем и двамата да се виждаме с други хора.
Лий се чувстваше така, сякаш се беше препънал в нещо, въпреки че не бе и помръднал.
— Кога смяташе да му го сервираш?
— Когато се върне от Ню Йорк. Не искам да му го казвам по телефона. И ти също не бива, Лий. Не бива дори да му намекваш.
— Не, няма. — Беше възбуден и знаеше, че е важно да не му проличи. — Ще му кажеш, че трябва да се вижда с други хора? С други момичета?
Тя кимна.
— И… ти също ли?
— Ще му кажа, че искам да опитам връзка с някой друг. Нищо повече няма да му казвам. Ще му кажа, че каквото и да се случи, докато него го няма, не влиза в сметката. Не искам да знам с кого се вижда той, и аз също няма да му докладвам за моите връзки. Мисля, че… че това ще улесни въобще нещата. — Тогава тя вдигна очи, и те бяха изпълнени с жална веселост. Вятърът развя косата й и сътвори с нея прекрасни неща. Под бледовиолетовото небе привечер тя изглеждаше не толкова болна и измъчена. — Вече се чувствам виновна, знаеш ли.
— Е… Няма нужда. Слушай, ако вие наистина се обичате, след шест месеца ще го знаете със сигурност и ще поискате да се съберете отново.
Тя тръсна глава:
— Не, аз… мисля, че това, изглежда, е нещо повече от временна раздяла. Има някои неща, които научих за себе си това лято, неща, които зная, и които промениха отношението ми към моята връзка с Иг. Знам, че не мога да се омъжа за него. След като той поживее в Англия, след като е имал време да срещне някоя, аз ще я приключа завинаги.
— Господи! — изрече тихо Лий, и го преповтори наум: „Има някои неща, които научих за себе си това лято.“ Спомни си какво беше с нея в кухнята, неговите крака — между нейните, ръката му — върху гладката извивка на хълбока й, и мекото й, забързано дихание в ухото му. — Само преди две седмици ти ми обясняваше как ще кръстите децата.
— Да. Но узнаеш ли нещо, ти го знаеш. Аз вече знам, че с него никога няма да имаме деца. — Изглеждаше по-спокойна, беше се поотпуснала. — Тук ти се намесваш, за да защитиш най-добрия си приятел и да ме разубедиш. Сърдиш ли ми се?
— Не.
— Паднах ли ти в очите?
— Щеше да падне, ако се преструваше, че още искаш да бъдеш с Иг, когато в сърцето си знаеш, че вие двамата нямате бъдеще.
— Това е то, точно така! И искам Иг да има и други връзки, и да бъде с други момичета, и да бъде щастлив. Ако знам, че той е щастлив, на мен ще ми е по-лесно да продължа.
— Обаче, Господи! Та вие сте заедно от цяла вечност. — Ръката му почти се разтрепери, когато той изтърси втора цигара от пакета. След седмица Иг нямаше да го има и тя щеше да е сама, и нямаше да му докладва кого чука.
Тя кимна към пакета цигари:
— Една за мен?
— Сериозно? Мислех, че искаш да ги откажа.
— Иг искаше да ги откажеш. Аз винаги съм проявявала любопитство, обаче, нали знаеш… Смятах, че Иг няма да одобри. Предполагам, че сега мога да пробвам. — Тя разтърка коленете си с ръце и додаде: — Е… Ще ме научиш ли тази вечер да пуша, Лий?
— Разбира се — отвърна той.
По улицата изтрополи скейтборд, последва трясък и няколко тийнейджъри се разкрещяха със смесица от смут и одобрение, когато скейтърът се просна на земята. Тя надникна над ръба на покрива.
— Ще ми се да се науча и да карам скейтборд — каза.
— Дебилен спорт — заяви Лий. — Добър начин да си потрошиш нещо. Врата например.
— Не се тревожа особено за врата си. — Тя се обърна, надигна се на пръсти и го целуна по ъгълчето на устата. — Благодаря ти. За това, че разговаря с мен за някои неща. Длъжница съм ти, Лий.
Потничето й бе залепнало за гърдите и в хладния нощен въздух зърната й бяха щръкнали и нагънали трикото. Помисли си дали да посегне и да постави ръце на хълбоците й, запита се дали биха могли да започнат още тази вечер с малко опипване. Ала преди да протегне ръка, вратата на покрива се отвори с трясък. Беше съквартирантката — дъвчеше дъвка и ги оглеждаше подозрително.
— Уилямс — каза тя. — Гаджето ти те търси по телефона. Като че днес той и приятелчетата му от „Амнести Интърнешънъл“ днес са се подлагали взаимно на водни мъчения, ей тъй, да видят като как е. Страшно е възбуден и иска да ти докладва подробно. Като че си е намерил страхотна работа. Прекъснах ли нещо?
— Не — отвърна Мерин, обърна се отново към Лий и прошепна: — Тя мисли, че ти си от лошите. Което си е така, разбира се. Трябва да сляза да говоря с Иг. Да отложим вечерята?
— Когато говориш с него… ще споменеш ли нещо за… за нас, за онова, дето говорихме…
— А, ей! Не! Аз мога да пазя тайна, Лий.
— Добре — каза той с пресъхнала уста; желаеше я.
— Един фас за мен? — рече дебелата мъжкарана с дръпнатите очи, докато го приближаваше.
— Разбира се — отвърна Лий.
Мерин помаха лекичко с ръка, премина през покрива и изчезна.
Лий изтръска един „Уинстън“ за съквартирантката и й го запали.
— Заминаваш за Сан Диего, а?
— Да — отвърна момичето. — Местя се заедно с една приятелка от гимназията. Ще е готино. Тя има Уий, и всичко.
— Твоята стара приятелка от гимназията играе ли на играта с точките и чертичките, или ще се наложи да почнеш сама да се переш?
Жълтурката го изгледа косо, после махна с пълната си ръка и разкъса димната завеса помежду им.
— За какво говориш? — попита тя.
— Нали се сещаш за онази игра, където слагаш много точки в редица и после подред ги свързвате с чертички и се опитвате да нарисувате квадрати? Не играете ли с Мерин на тази игра, за да видите кой ще слага прането?
— Така ли? — възкликна момичето.