Наказание за лакомите

Хитър Петър си имал един едър, охранен овен. Той се гордеел с него пред приятелите си и много му се радвал. Някои от приятелите му, които търсели само къде ще падне ядене и пиене за чужда сметка, надумвали Хитър Петър да им заколи овена, за да ги нагости и да се повеселят. Хитър Петър не се съгласявал и казвал, че го държи за погребението си. Нека, когато умре, да го заколят и го изядат за „Бог да прости“.

Лакомите приятели се сговорили с дядо поп, комуто също му се искало да си похапне от овена, да скроят една лъжа, с която да заблудят Хитър Петър и да го принудят да пожертва любимия си овен.

— Ех, Петре, ти не знаеш — подхванал дядо поп с престорено умиление, — в свещените книги пише, че наскоро, а може това да стане и утре, светът ще се свърши. Затова добре е, докато сме още живи, да си хапнем и пийнем, та да се поразвеселим. Хайде, нека се съберем приятелите, ти имаш един овен — заколи го, пък от нас — хляба и виното.

— Е, щом ще се свърши светът, няма защо да държа овена — съгласил се Хитър Петър. — Нека излезем на гощавка вън от село, на полето, и там да се разположим нашироко. И понеже тази веселба ще бъде последна за нас, добре ще е всички да облечем най-хубавите си дрехи, така ще прилича на празник — хем ще се понахраним хубаво, хем ще се повеселим, хем ще се наносим на новите си дрехи.

— Браво, Петре, хубав ти е умът, аз одобрявам това — рекъл дядо поп и зарадван забързал при другите приятели да им се похвали, че сполучил да излъже Хитър Петър.

На следния ден всички — облекли най-хубавите си дрехи — излезли вън от селото да дирят хубаво място. Хитър Петър повел овена. Настанили се до една река, където хитрите другари смятали да се поокъпят, та след това сладко да си похапнат.

— Аз сам ще заколя овена и ще го опека — казал Хитър Петър на дружината. — Докато стане готово, вие идете, та се поразходете.

Другарите това и чакали. Начаса те съблекли новите си дрехи и наскачали в реката да се къпят.

Хитър Петър заклал овена. Наклал голям огън. Погледнал към реката — приятелите се къпели надалече. Мислил, мислил, пък току събрал всичките дрехи на дружината си и ги хвърлил в огъня. След това турил овена да се пече.

Окъпали се приятелите, огладнели и побързали с охота да ядат печен овен. Преди да седнат на трапезата, потърсили дрехите си.

— Защо си губите времето и търсите напразно — рекъл им Хитър Петър, — дрехите ги няма — аз ги изгорих.

— Какво? Ти луд ли си, или ще полудееш? — извикали ужасените готовановци.

— Нито съм луд, нито ще полудея — спокойно отвърнал Хитър Петър. — Нали дядо поп каза, че утре светът ще се свърши? Защо ви са тогава дрехите? Яжте сега и пийте, пък за дрехите никак да ви се не свиди — в гроба няма да ги носите…