Тримата братя и ламята

Имало едно време трима братя юнаци. Най-малкият бил келяв, та не го броили за нищо. По онова време имало една голяма ламя, която правела много пакости: ядяла овце, волове, дори и люде. Ходили много юнаци да я убият, но тя ги изяждала с измама. Научили се тримата братя за тая ламя и най-големият рекъл:

— Освен мене няма друг, който да убие тая ламя.

И станал, взел тежкия си боздуган, та тръгнал да убие ламята. Вървял, вървял, па срещнал на пътя един симидчия, който продавал симид, и му рекъл:

— Добро утро!

— Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

— Отивам да убия ламята.

— Е, какви юнаци ходиха да я убият, па тя ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

— Нека ида аз, че да видиш!

— Ако можеш изяде всичкия тоя симид, убиваш ламята.

Юнакът се опретнал на симида: ял, ял, не могъл да го изяде. Симидчията му рекъл:

— Е, не можеш уби ламята.

Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и срещнал един овчар, дето продавал масло и мляко, и му казал:

— Добро утро!

— Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

— Ще ида да убия ламята.

— Е, какви юнаци ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

— Нека ида аз, че да видиш!

— Ако можеш изяде това масло и изпи това мляко, убиваш ламята.

Юнакът се опретнал: ял, пил, ял, пил, не могъл да излезе на глава.

— Е, не можеш уби ламята — рекъл му овчарят.

Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и стигнал до един мост. При моста имало една градина с много ябълки, круши и сливи. Юнакът влязъл да си хапне от тях. Зад тая градина била къщата на ламята. Тя имала едно ламче, което туряла да варди и кога се зададе някой на моста — да обажда. Ламчето, като видяло тоя юнак, че се задал на моста, отишло и казало на майка си:

— Мамо, един страшен юнак с голям боздуган иде да ни убие!

— Иди, чедо, та виж как яде ябълките: с листата ли ги яде, или само меките избира.

То отишло, видяло, па казало на майка си:

— Мамо, все меките избира.

— На добро е, чедо! — отговорила майка му.

Юнакът отишъл при ламята и рекъл:

— Добро утро!

— Дал Бог добро, юначе! Седни де, седни — казала ламята и му турила възглавница да седне.

Ламята се разшетала из къщи, уж да готви, да го нагости. Турнала подница^[1] на огъня и натрупала тор отдолу, та се задимила цялата къща. Тя уж искала да меси хляб, та рекла на юнака:

— Моля ти се, юначе, я се понаведи, та духни да пламне огънят, да не кади толкова.

Той се навел да духне и тя го налапала и погълнала.

Средният брат, като видял, че брат му се забавил, помислил си, че ламята го е изяла, и отишъл той да я убие. Но и той изпатил същото. Най-малкият брат, Келчо, чакал, чакал — няма ги! Той си помислил — тая работа не е читава: ламята ги е изяла и двамата. И решил той да отиде да я убие. Нарамил си боздугана и тръгнал. Вървял, вървял, вървял и срещнал същия симидчия, па му рекъл:

— Добър вечер!

— Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

— Отивам да убия ламята.

— Хайде, келеш! Какви по̀ юнаци от тебе ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

— Нека ида, че да видим!

— Ако можеш изяде всичкия тоя симид, убиваш ламята.

Келешът се опретнал на симида, та го изял, и питал за още.

— Е, ти ще убиеш ламята — рекъл му симидчията.

Юнакът пак вървял, вървял и срещнал овчаря, що продавал масло и мляко, и му рекъл:

— Добър вечер!

— Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

— Отивам да убия ламята.

— Хайде, келеш! Какви по̀ юнаци от тебе ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

— Нека ида аз, че да видим!

— Ако можеш изяде това масло и изпи това мляко, убиваш ламята.

Юнакът се опретнал, та изял всичко и питал за още.

— Е, ти ще убиеш ламята — рекъл овчарят.

Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и когато стигнал до моста, ламчето го видяло и отишло, та рекло на майка си:

— Мамо, един страшен юнак с голям боздуган иде да ни убие.

— Иди, чедо — рекла майка му, — та виж как яде ябълките: с листата ли ги яде, или избира само меките. То отишло и видяло, че с листата ги яде.

— Не е на добро, чедо! — рекла майка му.

Юнакът влязъл в къщи^[2] и казал:

— Добър вечер!

— Дал ти Бог добро, юначе! Седни де, седни! И ламята му турнала възглавница да седне. После се разшетала, уж да готви.

Турнала подницата на огъня и натрупала отдолу тор, та се задимила цялата къща. Тя уж искала да меси хляб, та му рекла:

— Моля ти се, юначе, я се понаведи, та духни, да пламне огъня, да не кади толкова.

— Аз съм дошъл на гости, не съм дошъл да ти слугувам — отговорил й юнакът.

Ламята се повила, повила, па се навела да духне огъня. А той се извил, та я цапнал с боздугана между плещите и я разцепил на две половини. Братята му излезли живи из корема й.

Той ги взел и ги завел у дома си, като им казал:

— Друг път да не се хвалите, че сте по̀ юнаци от мене.