Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2017)
Корекция и форматиране
mmemish (2017)

Издание:

Автор: Валери Динев

Заглавие: Животът

Издание: първо

Издател: ИК „Пирамида 91“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: философски текст

Националност: българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-9947-02-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3248

История

  1. — Добавяне

5. Сьорен Киркегор

Според Сьорен Киркегор в живота старостта осъществява мечтите на младостта.[1] За мнозина, смята Киркегор, тъгата е едно от приятните удоволствия в живота. Повечето хора се оплакват, че светът е прекалено прозаичен, че в живота им не става като в романите, където случайността винаги е така благоприятна.[2] С. Киркегор изтъква, че най-хубавото в живота е времето на първия период на любовта, когато при всяка среща очите открадват и отнасят по нещо ново, за да му се радват.

Много често Киркегор изтъква, че му липсва търпение да живее. „Казват, че господ насища по-лесно стомасите, отколкото очите.“[3]

В определени ситуации С. Киркегор споделя, че „животът е станал за мен горчива напитка и при това да се взема на капки, бавно като се брои“. Времето минава, животът е рана, казват хората, посочва Киркегор. В тежки моменти Киркегор стига до извода, че „резултатът от моя живот е едно чисто нищо, едно настроение, само един цвят“. И дори прави заключението: „Колко безсмислен и празен е животът.“[4]

Много често Киркегор си задава въпроса, какъв е смисълът на този живот? Ако разделим хората на две големи групи, то може да се каже, че едните работят за да живеят, а на другите това не е необходимо. Но да работиш, за да живееш, това не би могло да бъде смисъл на живота, защото съдържа противоречие, тъй като тъкмо непрекъснатото създаване на условия трябва да бъде отговорът на въпроса за значението на това, което трябва да бъде обусловено от тях. Животът на останалите по принцип също няма никакъв смисъл, освен да изразходва условията на живот. Ако кажем, че: смисълът на живота е да умрем, като че отново се получава противоречие.[5]

Определено С. Киркегор смята, че не е господар на своя живот, „аз съм само нишка, която трябва да бъде втъкана в басмата на живота“.[6]

С. Киркегор споделя, че „животът ми е като вечна нощ. И когато някога умра ще мога да кажа като Ахил: Ти се изпълни, нощно бдение на твоето съществувание.“[7]

На въпроса какво е младостта в живота Киркегор отговаря: един сън. Какво е любовта? Съдържанието на този сън.[8]

Бележки

[1] Киркегор, С. Или-или, т.I, С. 1991, с. 83

[2] Киркегор, С. Или-или, т.I, С. 1991, с. 85-86

[3] Киркегор, С. Или-или, т.I, С. 1991, с. 87

[4] Киркегор, С. Или-или, т.I, С. 1991, с. 90-91

[5] Киркегор, С., Или-или, т.I, С., 1991, с. 93

[6] Киркегор, С., Или-или, т.I, С., 1991, с. 94

[7] Киркегор, С., Или-или, т.I, С., 1991, с. 98

[8] Киркегор, С., Или-или, т.I, С., 1991, с. 104