Дилян Бенев
Противоборство (3) (Миниатюри, фрагменти и притчи)

В третата част на книгата, в общо четиридесет и шест фрагмента са използвани като идея закони, понятия, термини, явления и свойства от физиката, математиката и астрономията, както и любопитни факти от живота на известни учени в тези науки. Съпоставени с днешната действителност като антитеза, се получава едно неочаквано сатирично звучене, акцентиращо върху замисъла ми.

Всеизвестно е, че тези науки винаги са вървели ръка за ръка. Още повече че физиката е не по-малко свързана и с философията. Неслучайно до XVIII век се е наричала натурфилософия. И въз основа на това — щом самата сатира е философия — оттук и неизбежният паралел между литературата и науката. Обаче злонамереният читател винаги може да отхвърли този труд като несъществен, извън кръгозора му. Негова си работа. Всеки има право на мнение — смисъла си да оправдае. Но едно нещо трябва да се знае: Не дръзнеш ли да експериментираш с друга нагласа отвъд традицията — с непреклонна вяра, надхвърляща риска на отрицанието, не би издържал на проверката на времето — това толкова безценно време — върховния съдник за всичко!

* * *

Великият учен Исак Нютон — открил закона за всемирното привличане, навярно най-много е съжалявал защо хората не са като физическите тела — само да се привличат, а не и взаимно да се отблъскват като едноименни заряди, копаещи взаимно и гроба си.

* * *

Според Нютон: Всяко тяло запазва състоянието си на покой, докато не му въздейства външна сила…

А според нашите закони: Дори и да не ни въздейства такава (по силата на инерцията), винаги можем да запазим състоянието си на разруха — само от себезатриване.

* * *

Щом всяка сила има противосила със същата големина… (по Нютон), по тази логика на всяко негативно въздействие върху човека би следвало да има равно на него противодействие. Но от гледна точка на обезличностяването му — все повече го няма.

* * *

Ако силата, действаща на системата отвън, води до ускорението й (по Нютон), погледнато аналогично, силата, действаща отвън върху системата у нас, води по-скоро до обезсилването ни.

(Като своего рода ускорение.)

* * *

Звучащото като абсурд във физиката, че колкото по-бързо се движите, толкова по-тежки ставате — никак не звучи абсурдно, ако колкото повече напредвате в първосигналните си изстъпления, толкова по-голяма обществена тежест придобивате.

* * *

Откритието на Ръдърфорд, че атомни ядра, бомбардирани с алфа-частици, се превръщат в ядра на друг химичен елемент — от житейска гледна точка е нещо като да бомбардираш ядрата на съпротивата в коя да е държава, недоволна от установения ред, за да се превърне в друга — напълно удобна за бомбардиращите я.

* * *

Равнодушният към парите и жените Никола Тесла, отдаден изцяло на науката за благото на човека, не току-така е бил недолюбван най-много от тези, които в името на върховното си благо и от страх да не би то да намалее, съзнателно са лишили човечеството от най-голямото му благо — безплатното безжично електричество от йоносферата — най-смайващото откритие на бедния и незавършил висше Никола Тесла.

* * *

Вечният двигател на Никола Тесла (електрическият), способен да замени този с вътрешно горене и с много по-добри характеристики, е неосъществен поради злобата и недалновидността на хората, обвинили го в магьосничество. Тази несекваща недалновидност сякаш е програмирана вечно да убива откривателството — способно да преобърне и най-ортодоксалната представа за реалност.

* * *

Какъв е смисълът, че Тесла е запалвал електрически крушки от пет мили разстояние (в иновативно изражение) — щом житейският блясък на повечето простосмъртни продължава да бъде едва ли не по-малко от яркостта на една обикновена крушка?

* * *

Това, че импулсният прав ток може с определена честота на импулса да убива патогените в организма (по Тесла) — никак не е панацея срещу патогените в обществото, които така могат да те убият — все едно си ударен от променлив или прав ток, без да им трепне съвестта.

* * *

Въпреки увредения си слух, от нищото израсналият Томас Едисон е поставил основите на електрическия свят. И напук на изкушенията никога не е влагал ума и знанията си за оръжия, убиващи човека. За разлика от днес, колко много сродни на него, но далеч не с епохалното му значение — как ли не ги купуват — от съвестно по-съвестно да работят както за заробването, така и за унищожението на човека.

* * *

Алесандро Волта — изработил първата електрическа батерия, с научния си принос е толкова голям, че с името му е назована мярката за електрическо напрежение. Горкият Волта!… Само дето не е предвидил колко голямо може да се окаже напрежението в междучовешките отношения — тъй неизмеримо, че и света да затрие, задето няма батерия (така да се каже), катализираща и неговото оцеляване.

* * *

Синът на ковач Майкъл Фарадей, формулирал пръв закона за електромагнитната индукция — че появата на електрическо поле идва при промяна на магнитното поле, едва ли е осъзнавал все по-ескалиращата опасност от полето на социалното недоволство, идващо от постоянно променящото се поле на социално неравенство, способно да обезсмисли и откритията на учени като него — истинско отражение на всемирния потоп.

* * *

Големият спор между Нилс Бор и Алберт Айнщайн дали светът се управлява от неопределеността, или не — възниква като спор, защото има две становища по въпроса. Но по отношение на човека отговорът е само един: Всичко е определено. Защото няма нищо по-определено от изчезващия в бъдещето цивилизован човек — сринал се до нивото на звяра в себе си — като абсолютна величина.

* * *

Както масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание (Айнщайн) — така и човекът като индивид може да бъде и от себе си лишен като мярка за смисъл.

* * *

В науката е доказано, че въображението е повече от знанието — въпреки че посредствеността като висша форма на незнание и простащина е много повече от въображението.

* * *

Колкото по-бързо се движи дадено тяло, толкова по-бавно тече времето. Да, ама ние, колкото по-бързо се движим във времето — за вероятността доброто старо време да се върне отново времето буквално е спряло!

* * *

Изхождайки от закона на Максуел за взаимната зависимост на електрическото и магнитното поле — бихме отсъдили и за не по-малката зависимост на авангардно мислещите непримирими от фанатично ортодоксалните всевластни в полето на безвремието.

* * *

Стивън Хокинг твърди, че във Вселената нищо не е съвършено и че съвършенството е фикция. Да, г-н Хокинг — моите уважения! Но ако погледнем социално на света от самото му раждане и до днес, ще видим, че неизбежната принуда спрямо масите да се развиват под похлупак — само и само нищожни да си останат, но манипулирани с вяра, че все някога могат да станат и нещо повече — ги прави напълно съвършени докрай да си вярват, че наистина могат.

* * *

Казаното от Ричард Файнман, че във физиката от различни точки може да се стигне до еднакви изводи — ясно говори и за безподобния ни живот, където така се случва, че различните гледни точки относно изхода от него все да се свеждат до извода: каквито и мнения да има за бъдещето ни — крайната гледна точка за него е винаги само една и неотменна!

* * *

Физиката като наука за материята и нейните закони, отворила пътя на хората да боравят с тази материя в името на благото си, по-скоро е дала път да се самоелиминират в името на властта, по законите на користолюбието — дорде не остане само един и паметник да си направи.

* * *

Древногръцкият мислител и философ Питагор — заслужил славата си и с учението за числата, разкриващо количествената страна на закономерността в природата, не може да не е разбрал, че щом числата са в основата на всичко и говорещи ясно, то истината, колкото и да е неудобна, винаги излиза наяве. Или по-точно казано: ако тръгнем от диалектическия закон за количествените натрупвания, водещи до качествени изменения, ще заключим, че количественото нарастване на населението на света е довело до такова качествено изменение, че да се изразява с най-неприемливото число.

Значи, ако времето на Питагор е било време на големите единици, то сегашното е на абсолютните нули. И то с тенденция и под това си ниво да паднат — но винаги с претенцията на единици. На абсолютни единици!

* * *

Гениалният Архимед, проявил се със своите инженерни изобретения, особено при отбраната на родната му Сиракуза (забавили превземането й) — по ирония на съдбата умира по най-нелеп начин от меча на римски войник (въпреки забраната да бъде убит).

И това зло е може би по-малкото зло. Защото ако беше оставен жив и евентуално използван с откритията си в полза на Рим — Рим едва ли щеше да бъде победен.

И като еманация на световното зло дотам би надминал себе си в експанзията си, че и ние днес да се родим и живеем като негови още по-големи роби, отколкото сме. И да сме доволни на това!

* * *

Удивителният Блез Паскал — универсалист в математиката и един от основателите на хидростатиката и теорията на вероятностите, който никога не е ходил на училище и сам се е образовал по волята на баща си, несъмнено би изпаднал в несвяст, ако се прероди и види как немалко от днешните младежи парадират с огромното си его, че учат в престижни университети в името на великото си утре — за да изживеят живота си (с малки изключения) единствено като жалки пародии откъм постижения в науката.

* * *

Когато четем за откритието на Лайбниц за безкрайно малките величини, това не може да не предизвика асоциация в съзнанието ни за безкрайно нахлуващите малки в изкуството — вечно изживяващи се в ролята на ментори.

* * *

Както няма човешко изследване, минаващо за истински научно, без да е минало през математически доказателства (по Леонардо) — така няма и социологическо изследване, минаващо за истинско, без да няма и задължителна доза преиначени данни.

* * *

Сметките в математиката са едно, а в битието ни — нещо съвсем различно. Щом същите в нея винаги водят до логически завършек, а нашите — тъй да си ги правим, че накрая все друг да ни види сметката.

А математиката е точна наука — по природосъобразен път, нямащ нищо общо с този, по който се нарежда съдбата ни.

* * *

Аритметиката като кралица на математиката със своите основни действия събиране, изваждане, умножение и деление е в известен смисъл аритметика и в живота. В него хората се събират и размножават — рода си да продължат. Но в името на самолюбието си много от тях неудобните от пътя си изваждат, на враждуващи лагери се делят, в една нестихваща агония, догде не си платят пред Бога, че изобщо са се родили.

* * *

Хармонията в природата, разкриваща се най-ясно от математиката, навярно би могла да отстъпи (колкото и абсурдно да звучи) само на хармонията в дисхармонията от извечното ни противоборство — като още по-завършена.

* * *

Животът ни е като уравнение с много неизвестни.

Нещо като функция от орисията да бъдем световнонеизвестни, с малки изключения.

* * *

Доказаното, че математиката е майка на всички науки, е равно на доказаното, че сме разкатали майката на математиката, безсилна да изчисли амплитудата на абсурда, в който живеем.

* * *

Изумителният Галилео Галилей — родоначалник на модерната научна методология и озарен от Всевишния най-вече с изследванията си в областта на астрономията, неслучайно е преживял най-голямото си унижение в конфликта с официалната Църква, принуден от нея в съда на инквизицията да се отрече от възгледа си, че одобрява учението на Коперник — че Земята се върти около Слънцето, а не обратното. И този несправедлив процес — наподобяващ процеса срещу Сократ, още по-ясно говори как най-светлите умове на човечеството, движещи колелото на прогреса, стават изкупителна жертва на догматизма. Този все по-съвършен и разгърнат в нови форми догматизъм, който, погледнат през призмата на съвремието, би убил не отделни единици, а цели маси от хора, в ущърб на канона му — стъпвайки на едно по-високо стъпало в царството на злото.

* * *

В природата няма нищо случайно. И по тази линия Луната ненапразно е спътник на земята — щом още Галилей в наблюденията си противно на Аристотел (че е идеална сфера) е заключил, че тя също е с неравности, планини и кратери. Но ако погледнем на Земята и като модел на човешко управление със своята изкривена справедливост, планини от невежество и капсуловани човешки общности (наподобяващи лунния кратер) и готови взаимно да се избият, задето са хора, а не извънземни, се вижда сходство. Толкова очевидно — колкото е очевидно, че както и да анализираш нещата, винаги си умираш със самото си анализиране, без те най-малко да се променят.

* * *

Ако анализираме закона на Кеплер за движението на планетите по елиптична орбита около Слънцето, бихме стигнали и до извода, че контролът над човека е също в подобна орбита спрямо него — само че в кръгова.

* * *

Колкото Нептун е най-отдалечен от Слънцето — толкова хората на Земята са най-отдалечени от слънцето на покаянието си, задето са хора.

* * *

Коперник си е Коперник. От велик по-велик!

Но както и да ни убеждава, че Земята не е център на Вселената, а само център на тежестта, той най-малко би допуснал колко непредсказуема може да стане човешката неуправия — сякаш се генерира от един център — като център на света, с цялата си тежест.

* * *

Изключението Уран и Венера!… Само те имат ретроградно движение, обратно на посоката на ротация на Слънцето — сякаш са ни белязали безвъзвратно с излъчването си — все да сме на обратно спрямо нормалния ход на цивилизацията.

* * *

Въпреки че Венера е много по-гореща от Земята, същата Земя — незастиващата лава на тероризма — буквално е като една Венера за нас — извечните потърпевши!

* * *

Както гигантската планета Уран респектира и с името на бога на небето от древногръцката митология Уран — така и тук, на Земята, притежаващите уран неизменно респектират — винаги да могат да ни изпепелят, задето сме простосмъртни, а те — богове.

* * *

Някои наши звезди на изкуството са като Полярната звезда. Както тя не променя височината си пред хоризонта, така и те не падат от върха на капризите си — не дойде ли ден да ги захвърлят като употребени и ненужни — от височината на егото им.

* * *

Земята се върти около оста сиот самата си същност. А нас ни отвъртват от същността ни — заради самата ни същност.

* * *

Алогичността Меркурий — най-близката планета до Слънцето, да не е най-гореща, много намеква за житейската ни алогичност: когато сме най-близо до светлината на надеждата, никога да не сме най-озарени от нея — само защото сме маса.

* * *

Фактите говорят, че човек е с 5 см по-висок в Космоса, отколкото на Земята — като един вид компенсация — щом тук на Земята същият винаги се смалява — като употребено същество за висотата на други.

* * *

Луната се отдалечава от Земята с около 4 см. на година. Което някак си е в паралел с неуспелия човек, който (в повечето случаи) рядко може да се отдалечи много от скритата си същност на човек — ако ще и в открития Космос да излезе.

* * *

Явлението космически канибализъм — в който галактиката Андромеда яде своите спътници, много напомня за човешкия канибализъм — в който големите изяждат малките. Но с тази разлика, че от много ядене, стигне ли се до преяждане — може и главата им да изяде като изкупление.

* * *

Тъмната страна на Вселената е 6 пъти повече от видимата със силното си въздействие върху нея. А колко ли повече са тъмните петна на съзнанието от нормалния разум, трасирали пътя ни — и самият Господ не знае!