Дилян Бенев
Противоборство (2) (Миниатюри, фрагменти и притчи)

* * *

Всевъзможните бежанци, заливащи Стария материк, никак не са случайни. Иначе ако бяха, не биха били толкова много от друга религия и с такова настървение да напират. Но погледнато от друг ъгъл, това ги прави добре дошли на европейска земя. Напълно отговарящи на философията на Хегел, че конфликтите и злото са движеща сила на историята. Особено ако не са по закона на природата, а по друг — попътния вятър за ескалацията им.

* * *

Като люлка на цивилизацията Европа гори от атентати. Въпреки безпрецедентните мерки за сигурност. И ще продължава да гори! Щом подбудителят им така си е изпипал стратегията (от която да умират само невинни), че каквито и мерки за сигурност да има — винаги да е неизменният победител, опиващ се от кръвта на жертвите си!

* * *

Ницше е казал, че обича този, който иска да твори, като надмогне себе си и така погине. Разбира се, но днес е много по-възможно да те принудят да погинеш, далеч, преди да си създал всичко, що извира от душата ти — от неспиращото и всенарастващо зло между нас — като завършени мутанти на Homo Sapiens.

* * *

Любимият ми философ Шопенхауер, който ме преобърна с ирационалната си философия и не по-малко трогна с житейската си съдба на игнориран от всички и лишен от академична кариера човек, не само че не е бил убит духовно — а напротив — със своя стоицизъм е успял не само да създаде непреходното, но и да въздейства днес на немалко творци във време на отчайваща бездуховност, да не спират по пътя си, а напук на всичко да продължат и да отстояват себе си в името на истината.

* * *

Ненормално е при такава малка и бедна държава да има толкова богати и недосегаеми хора. Но още по-фрапантното е: как един от тях не прояви малко съвест и патриотизъм и дари част от парите си (повечето немъчени), за да го последват и други и да открият фонд за стимулиране на раждаемостта на нацията — все повече изчезваща. Но няма и няма! И как да има? Щом отгоре ли си, така си обсебен от тъмните сили, че доживотно няма да се опомниш и още по-малко да се покаеш за самото си заслепение.

* * *

Щом интернет е за масова употреба, дали всичко в него отговаря напълно на истината? Особено от информационните агенции, пък били те леви или десни.

И по-логично е тъкмо обратното. Затуй че тези, които ги финансират, не могат да не служат на изконната си политика — по отношение на пълната истина да бъдем вечно в заблуда, постигаща контрол, че да сме по-смилаеми — особено днес в най-нивелиращата машина на глобалното време.

* * *

Знайно е, че истинската литература не може без философи. Друг смисъл придобива. Но за зла съдба, дори и да има закон за защита на същите в нея — пак не е гаранция, че няма да се погази от неизбежните хули и нехайство спрямо тях, имащите друго зрение за нещата. Обратно на онези силно набедени, които си мислят, че от тях зависи кой да остане в литературата.

* * *

Взаимоизяждането в човешкия род е пословично. Но именно че е човешки, а не животински. Щом в джунглата зверовете изяждат жертвите си единствено водени от глада си, който бързо се утолява, и много други остават неизядени. А в нашия свят силните постепенно изяждат всички слаби — водени само от неизмеримата си алчност — способна и тях да изяде и да останат само животните.

* * *

От голямо значение е литературният кръг, който представляваш.

Особено ако си по-малък талант! Тарторите в него неминуемо започват да лобират за теб по пътя на космическото ти самочувствие — затуй че не оспорваш хегемонията им.

Но друг е въпросът, ако си голям талант или гений.

Тогава ти си хегемонът! И много рядко някой кръг може да те приобщи към себе си.

Остава утехата — единствено след смъртта ти съдбата да бъде по-благосклонна към теб. Както и става.

* * *

Гониш ли върха в някой жанр, така започват да те игнорират, мразят и унижават, като някой инфантилен, лишен от разумни основания — сякаш си устремен към върха не по мъченически път, а по друг — някой направо те тика към него, без да се мъчиш.

* * *

Мисълта е важна. А дали е изразена в поезия или проза, не е толкова важно. Да, но на автора Х, дал свои притчи и фрагменти в едно списание, недвусмислено му казали, че щом не е поезия, няма смисъл… Какво късогледство! Сякаш Ларошфуко и Шамфор са били поети, когато са влезли в класиката.

* * *

Някои по-бездарни в литературата са склонни повече да четат, за да компенсират не само тази си ощетеност, но и с мегаломания (на база прочетеното) — злобата си да излеят върху малкото избрани, погълнати от гения си.

* * *

Навремето при диктатурата на социализма Илия Бешков, въпреки пределно дълбоката си мисъл, е бил широко известен — докато сега демокрацията на глобализма, въпреки че пределно отрича социализма като антитеза на всичко човешко — умишлено пази дълбоките писатели от известност. Да не би от тях повече да прогледнем.

* * *

Есето на Димитър Подвързачов за афоризма — късо, стегнато, на висок стил. Истинско опиянение за афористици — пък и колкото вече от бездуховност все по-малко да са опиянените от тях.

* * *

Запознанството ми с поета М. се оказа много плодотворно. Бях го помолил да ми редактира и рецензира дебютната книга. Въпреки че бе с особен характер, в него имаше една неподправена сърдечна доброта, привличаща ме като магнит. Но най-много се изумих, когато още от самото начало ми каза да му говоря само на „ти“. Беше ми много неловко. Аз бях никой в литературата, а той — класик в нея! Но такава е психичната нагласа на големия талант. И не на всеки му е дадено да я осъзнае.

* * *

Изкуството и науката са най-великата проява на човешкия гений. Родените за тях са озарени свише.

А благословен ли си по този начин от Бога — един ден неминуемо започваш да се родееш с него, според безсмъртието на творбите си. И това е най-голямата съблазън в историята на човешкия дух, заради която си струва да понесеш и безмерно страдание.

* * *

Измежду коварствата на живота влиза и най-съвършеното: от всички подбрани да се борят срещу най-голямото зло на съвремието хора, да има и такива, които тайно да го толерират. И то дотам, че перманентно да го има: като нещо градивно, без което не можем.

* * *

Жестокостите, които ни удрят, ненапразно ни обичат. И това е дивидент за нас. Иначе ако случайно ни разлюбят, щяхме ли да кажем: „Каква по-голяма ценност от нас, щом винаги сме на мушка?“.

* * *

Тийнейджърска работа! Само с какви скъсани и изтъркани дънки ходят, прието за нещо много модерно, не може да не възбуди въпроса: „Дотам ли е паднал човекът — най-грозното и отвратително да му стане еталон за мода, естетически критерий на модерното време?“.

* * *

Когато в едно издателство казали „НЕ!“ на афоризмите му, аргументът бил: много са неясни и с малко хумор, а не че са остри и неудобни. Иначе ако признаели второто, става неловко за тях, значи са властоугодни. Така че излизат с първото — по-скоро виновен да стане като литературно неиздържан.

И да се покае за това. Чиста работа!

* * *

Много е важно вече да не казваш нищо в литературата. Именно тогава струваш най-много. И тя започва от теб. Обаче не дай си боже да казваш нещо ново с по-елитарен изказ… не се ли застъпи някой за теб, автоматично ставаш никой не само в литературата и медиите, но и в човешката представа за литература.

* * *

Няма страшно! Дори и да не те оценят по законите на литературата, винаги ще те оценят по други закони.

Така че не може да останеш незабелязан. Иначе какво по-страшно от това?

* * *

Бъдещето на сатирата е в безобидния хумор. Не че няма да се роди някой даровит. Напротив! Ние сме много талантлив народ. Обаче Лукавия неслучайно е лукав. И като Княз на този свят инвазията му така ще ескалира, че да убие в зародиш и най-малкия опит за сатира като най-голяма ерес.

* * *

Някои хора искат той да им работи, без да му плащат. По-силно да чувстват превъзходството си, родени за това. Ами ако се наложи да си плаща и за това, че им работи? Тогава?!… Значи Бог да го пази, да е в по-малкото зло.

* * *

Изпреварващо надменен! Лобито зад него тъй го обезпечава, че дори и да е бездарен, пак ще го лансира.

А зад такива като тебе кой стои? Никой! Затова пътят им за нагоре е осеян с чутовна мъка — пък дори и да са гениални!

* * *

Колкото и да се изявява като обществено значим с височайша гордост, сам не може да осъзнае колко далеч е стигнал срещу себе си именно като такъв. И колко хора може да завлече. А покрай тях и всички нас. А покрай това и спомена за нас.

* * *

Когато едно скъпоструващо лечение продължи неочаквано дълго, става нещо страшно! Целият ти живот се преобръща. Щом си повярвал, че само с него можеш да се оправиш, докато не осъзнаеш, че целта е да бъдеш много повече ограбван, отколкото излекуван, за да бъдеш и психически смачкан — като прелюдия на физическото ти унищожение, по най-завоалиран начин.

* * *

Някои хора често печелят награди в литературата.

Сякаш си абонирани за тях, без да са създали нещо трайно в нея. Но по-лошото е, че те не заблуждават толкова другите, колкото себе си — че наистина струват нещо.

* * *

Човекът и затова е човек, за да може да понася удари и под кръста. Но когато подобни удари са нанесени от някой твърде близък и сроден на теб, в който напълно си вярвал, е нещо непростимо. Не знам каква психика трябва да имаш, за да преодолееш болката и продължиш напред напълно обезверен. И като проекция на абсурдното ни битие да се довериш повече на враговете си…

* * *

Истински призваните в полето на афоризма и фрагмента са учудващо малко. А щом един жанр е далеч по-малко овладян, някак си от само себе си с по-голяма тежест стои.

* * *

Властно заядливият му характер, изхождащ от принципа: „Аз съм всичко, а всички са нищо“ — по̀ би имал резон, ако талантът му на творец минаваше средното ниво. Но щом е обратното, за да се овъзмезди характерът му, дотам е станал нетърпим, че по ирония така да насъска съдбата срещу себе си като куче — докато не изпадне в немилост и сам не се покае и болезнено осъзнае, че и толкова талант не заслужава!

* * *

Когато една несъразмерна със стандарта на живот глоба ти е наложена с цялата строгост на закона с мотива, че си съгрешил, като си рискувал живота и здравето си — това е чисто и просто камуфлаж — с теб да се изгаврят и най-малко да нехаят за живота и здравето ти.

* * *

Гениалността затова е гениалност, за да удивлява и да няма обяснение. Но най-абсурдното е, че такива като нас също нямат обяснение, но далеч не са гениални.

* * *

На човек, изтикан в блатото на обществената несрета, действа някаква самосъхранителна сила от него — да лавира някак нагоре — изравнена с теглото му от неразбории, които е преживял и отблъснал от себе си, че и той да се почувства човек.

* * *

Романът на Оруел „1984“ е с невиждан успех. Сякаш не е сатира, а любовна или криминална история. Защото като изкуство често се игнорира не само от критиката, но и от управляващия елит.

Но в случая подобна сатира да получи такова признание е нещо изключително. Щом самият той като автор е самото изключение — подигравателно дръзнал не само да изобличи лицето на тоталитаризма (от който и до ден-днешен отърване няма) — но и да издигне на нов пиедестал сатирика като гражданин, надарен със смелостта на човек — сам сред милиардите себеподобни.

* * *

Случаят Хармс винаги ме е шокирал! Да умреш толкова млад и да създадеш немалкото си изумително творчество е нещо фантастично! Но най-поразяващото е, че уникалният му абсурдизъм — плод на неговата природна надареност, е не по-малко и плод на прокобата да се роди и живее в най-точното време на най-абсурдната система, създадена някога от човека — за неговото омерзение.

* * *

Понякога и насън се стряскам при мисълта за Джон Милтън. Да изгубиш зрението си и да създадеш „Изгубеният рай“ е нещо, белязано със знака на подвига.

А къде е подвигът у нас при повечето днешни автори?

Никъде! Пишещи само за пари и обществени почести, без да оставят нещо, от което да спечели и да се извиси самата литература като изкуство. Не, наистина трябва да си Джон Милтън, надскачайки се в страданието и с написаното да виждаш далеч повече от нормално виждащите слепи.

* * *

Големият неподражаем дух винаги е имал минуси в нещо друго. Неслучайно Имануел Кант и Луис Карол са завършили живота си девствени. Но друг е въпросът, че има и такива, които нито са имали подобен дух, нито нормално са си изживяли сексуалните страсти — но затова пък подмолно са спирали най-великите постижения на човешкото можене — само и само да тушират аутсайдерството си и да се осмислят.

* * *

Колкото Оскар Уайлд е бил осъден и презрян от обществото като хомосексуалист — толкова днес някои хора именно заради това стигат до такива обществени висоти, че да се самопрезреш, че не си обратен.

* * *

Рембо ни учи, че животът е фарс, в който трябва да играят всички. Естествено. Особено в предизборната надпревара, където уловката е най-силна — всичко да изглежда непринудено, само дето победителите са предварително избрани.

The meaning

Животът им станал неузнаваем. Да се чудиш просто?… От нещо невидимо ли?… Но агресията помежду им, водеща до смърт, надмина всичките им представи. Сякаш не са те, а някои други, изкуствено създадени в тях. А това от своя страна напълно отговаря на смисъла им. Затова и мисълта за живот извън него, дори и случайно да озари някой оцелял и по чудо да избяга от ориста си — няма да е за дълго. Щом, по който и път да тръгне — всички пътища водят само към нея.

Девалвация

Дълбоката литература, както се радвала и на малко читатели, изведнъж (както се случва в приказките) и тях изгубила. Ама всичките до един!

— Ох!… — завайкала се тя. — Толкова съм общочовешка и съдържателна, а никой вече да не иска да ме чете. Сякаш е престъпление, че съм такава. И с какво съм го заслужила?… С какво?… Щом всички са дотам неадекватни за мен, като генетично изменени.

Истинска демония!

Недопустимо

„Колкото и да се доказваш (не се ли обади някой отгоре за теб), нямаш шанс при нас. Но дори и да имаш (ако случайно някой се обади), по-ограничен и цензуриран ще бъдеш, да не би да изгубим властта и вярата си на първозначими в литературата и изчезнем от нея. Което е недопустимо!“

Безсмъртие

Откакто се изживява като повелител на човешкото утре, съвсем биха го забравили, само ако той умре. Но той няма да умре! Иначе откъде безсмъртие?

Да не повярваш просто

Вървях си по пътя и неочаквано от едни храсти излязоха едни зелени човечета. Хем на хора мязат, хем не мязат. И като почнаха да ми се усмихват, да ми намигат като някоя любовница — видях се в чудо!

После ги попитах да не би случайно да са извънземни.

„Да“ — казаха ми. „Ами като сте такива, какво правите тука?“ А те: „Ами тук сме в командировка“. Шашнах се! „Че кога го научихте българския език?“ „Научихме го на курс.“ Отново се шашнах. „Че толкова бързо ли го научихте?“ „Ами да — отвърнаха ми. Щом е за българския език, не може да не се амбицираме. Нали искаме да контактуваме с вас. Я какви хубави хора имате!“ „Но дявол да го вземе, че то и аз ли съм хубав?“

„Ами да“ — отвърнаха ми. И като извадих едно огледало да се огледам — направо онемях!… „Е, как ще съм хубав?! Не виждате ли, че целият съм сбръчкан?“ „Ами точно затова — отговориха те. — Нали затуй идваме от по-развита цивилизация, за да ви наложим нашия естетически критерий. Сега разбрахте ли защо?“ После мигновено изчезнаха от погледа ми и останах в шок.

Да не повярваш просто!

Късметът

Минувач вървял в парка. И както си вървял, изведнъж за лош късмет го ухапало по крака едно куче.

— Ох!… — завайкал се той. — Как можа на мен да се случи това нещо? Как? Аз цял живот съм се пазил от питбули и добермани, а сега да ме ухапе едно нищо и никакво си куче. По размер прилича повече на котка, отколкото на куче. Не, аз такъв резил не мога да си простя. Не мога! И защо бе, куче?… Защо?…

И неочаквано кучето проговорило с човешки глас:

— Ами ухапах те, защото съм малко куче. Иначе ако бях голямо, досега щях да те разкъсам. И затова трябва да благодариш на късмета си, че стана в мойта смяна.

Хайде, сега ме черпи някъде с едно мезе!

— Леле, какво доживях, си казал човекът. — И на кучета софра да правя, задето още не са ме изяли!

Оправдание

Камикадзе на средна възраст влиза в тролея и след малко идва контролата:

— Вашия билет, моля.

— Какъв билет?!…

— Ами такъв, какъвто всички имат и дупчат.

— Че аз съм с еднопосочен билет за Рая и нямам нужда от друг билет. Ясно ли ти е?…

Реализация

Той (Непримиримия) искал все повече да знае за всичко и друг го апострофирал:

— Стига си искал да знаеш!

— Няма „стига“! Аз искам да осмисля живота си с още по-голямо знание.

— Това е невъзможно.

— Напротив! Аз искам да бъда новият Фауст.

— Е, ти можеш да искаш и Господ да бъдеш.

— Че защо да не бъда?

— Защото никак не е разумно да се надрастваш при толкова много мижитурстващи, удобни за нас.

Ясно ли ти е?…

— ???…

Разгадка

Попитали един мъдрец:

— Накъде отива светът?

— По своя си път.

— А нима този път е правилен?!…

— Най-малко ние можем да спорим.

— Но нима е така?…

— Че естествено! Иначе Божията воля щеше ли да стои извън нашето познание? Никога!