Включено в книгата
Оригинално заглавие
Альфонс садится на коня…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420


 

Алфонс възсяда коня свой.

„Синьор — кръчмарят дърпа стреме,

послушайте съвета мой,

не тръгвайте в такова време.

Че планина е. Идва нощ.

Нататък пътят става лош.

Поспрете тук. Вечеря има,

камината добре гори.

Почивка е необходима

и конят да се отмори.“

„Аз съм привикнал да пътувам.

Аз денонощно съм на път

и от какво да се страхувам?

Дворяните не се боят!

Ни дяволи, нито апаши

мен няма никога да спрат,

когато ме зове дългът!“

И бързо с коня си запраши

той по пътечка там една,

препуска в тръс, без да се плаши,

към зиналата планина.

Ала от тясната долина

каква му се откри картина?

Навред пустинята мълчи…

Бесилка отстрани стърчи.

Обесените всяват страх.

И ято врани покрай тях

дори не смее да кръжи.

Алфонс спокойно приближи,

видя, висят тук два титана,

два славни брата, атамана.

Висят телата като строг

за всичките крадци урок.

Тях къпал ги е дъжд поройно,

сушило ги е пладне знойно,

пустинен вятър ги люлял

и лешояд ги е кълвал.

И слух посред народа тръгвал,

че нощем, в късни темноти,

от клупа всеки се изтръгвал,

врага си търсел да мъсти.

 

Алфонсовият кон изцвили,

встрани от тях посока взел,

и ги отмина с всички сили,

понесъл конника си смел.

Бележки

[0] Начало на незавършен замисъл. Някои подробности сближават стихотворението с епизоди от френския роман на Потоцки „Ръкопис, намерен в Сарагоса“.

Край