Александър Пушкин
Пирът на Петър Първи ^[0]

Над Нева блестят водите,

пъстри флагове плющят

и от лодките гребците

с весели гърла крещят.

Царският дворец пирува.

Шумни гости, веселби.

А Нева се вред вълнува

от ракети и стрелби.

 

За какво празнува царят

наш велик, та в Петроград

гръм след гръм се надпреварят,

екне флотският парад?

Озари ли нова слава

руският ни боен флаг?

Швед суров ли се предава?

Мир ли иска подъл враг?

 

И след битки ли успешни

се завръща Брантов бот?

Своя „дядо“ ли ще срещне

младият подрастващ флот?

И застават внук до внука

пред великия старик.

И за родната наука

еква залп и боен вик.

 

Чествува ли се Полтава,

дето Карл бе разгромен;

Петър руската държава

там спаси от вражи плен.

Може би Екатерина

днес празнува имен ден?

Или — важната причина:

царски син да е роден?

 

Не, той днес се помирява

с всеки, нему провинен,

опрощение раздава,

черпи ги развеселен.

От лика му обич блика

и прегръща ги сега.

Прошката е по-велика

от победа над врага.

 

Затова празнува царят

наш велик във Петроград.

Песни с глъч се надпреварят,

екне флотският парад.

Затова градът ликува,

шумни гости, веселби.

И Нева се вред вълнува

от ракети и стрелби.