Александър Пушкин
Оздравяването на Лукул ^[0] (Подражание от латински)

Ти гаснеш, момко пребогат,

сред плач на близки натъжени.

Смъртта в разкошния палат

дойде през портите безценни.

Промъкнала се заранта

като лихварин, търпеливо

стърчеше в пруста мълчаливо,

теб чакаше смъртта.

 

Пред теб в помръкналия ден

безсилни лекари шептяха

и храненици с лик смутен

загубваха надежда плаха;

за тебе робите молба

отправяха към боговете,

въздишаха от страх обзети

за своята съдба.

 

Подобно гарван върху леш —

наследникът ти го тресеше

В очакване — дано умреш.

Имота ти той вече беше

със восък запечатал вред.

Той твойте складове заключи

и готвеше се да получи

парите ти безчет.

 

Той мислеше си: стига срам,

деца да бави на велможи!

Велможа той ще стане сам

и себе си във ред ще сложи.

За честност — не му говори!

Жена си няма да завлича,

нито чрез кражба да изсича

държавните гори.

 

Но ти възкръсна. Ах, дано!

Приятелите ти ликуват

и робите като едно

семейство дружно се целуват.

Отдъхва лекарят и той.

Ненужен чувства се гробарят.

Натирва весело вратарят

наследника със бой.

 

Със всичките му красоти

животът пак ти е възвърнат.

Той скъп е дар — пази го ти.

Живей го пълен и разгърнат.

Ти украси го. Дни летят.

Жени се. В твоя дом да свети

красавица — и боговете

с деца ще ви дарят.