Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Вновь я посетил…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

        … Пак посетих

аз онзи кът, където преживях

като изгнаник пусти две години.

Едно десетилетие, а колко

неща в живота ми се промениха

и — подчинен на общия закон, —

и аз се промених — но тук отново

пак миналото властно ме обхваща

и сякаш беше вчера, като скитах

в горичките. Ей къщицата вехта.

Живеех там със свойта бедна няня.

Старицата я няма — зад стената

не сещам вече тежките й стъпки,

ни нейния внимателен надзор.

Ей хълма залесен, над който често

заставах неподвижен с часове,

загледан в езерото, спомнил в скръб

далечни брегове, вълни далечни…

Всред златни ниви, пасбища зелени

синее то, простряно нашироко.

През неговите тайнствени води

рибар, заплувал, влачи празна мрежа.

По полегатите му брегове

са пръснати села — и там, зад тях,

криви се мелница, крила насила

върти по вятъра. Зад синора

на дядовите ми земи, отдето

се покатерва път към планината,

от дъждове разровен, трите бора

стърчат — един встрани, а двата други

прегърнати, — когато покрай тях

аз яздех към върха по лунно време,

със свойски шепот техните върхари

ме поздравяваха. По този път

отново аз минавам и ги виждам

пред себе си. Те същите са пак

и същият е шепотът им свойски.

Ала до корена им остарял

(където бе тогава пусто, голо)

сега горичка млада е избила.

Зелени издънки. Под двата бора

като деца натрупали се храсти.

А отстрани другарят им самотен

тъжи подобно стар ерген. Край него

пустей като преди…

                                Здравей, о племе,

тъй младо, непознато. Аз не ще

дочакам твойта силна късна възраст,

познайниците мои да надраснеш

и старите глави да им затулиш

от поглед чужд. Но нека моят внук

да чуе вашто шепнене приветно,

когато след другарски разговори

се връща у дома с приятни мисли,

премине ли край вас във мрака нощен,

за мен да си припомни.

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано. Стихотворението е свързано с пътуването на Пушкин до Михайловское, където прекарал месец и половина през 1835 г.

Край